Църквата на мълчанието

Николай Николов

През май се очаква римският папа да се отправи към България за апостолическо поклонение. Все още от широката публика се крие какво ще дири провъзгласилият се за наместник на св. Петър човек в нашата православна страна. Ще ли е това официално посещение на държавен глава? Или йезуитът Хорхе Берголио, приел името Франциск, възнамерява да проповядва сближаване на православни и католици? Идеята за това пътуване бе дадена от един газов хъбаджия, повярвал си, че е политик. Мотивите му останаха неясни, не е уточнено дори дали те са били одобрени от българския патриарх.

Опасно е да се позволява на всякакви люде от изпълнителната власт да взимат самоволни решения по въпроси, които не влизат в техните правомощия. Грешно е, че мнозина български управници по време на екскурзиите си до Рим бързат да преклонят глави пред тамошния понтифекс, дори на 24 май!

Но ние, народът на ортодоксална България, нуждаем ли се от такова натрапено посещение? Глобалният натиск за обезличаване на България ме кара да се питам дали някой е решил да сгази последното, опазващо ни като човеци и нация - вярата? Тази права вяра, за която нашите прадеди са били гонени и клани от католици, турци, фанариоти и прочие. Мнозина са предпочели да погинат, но да съхранят честта на рода си. За съжаление съвременните потурнаци пробват да ни убедят, че няма лошо в това да се продадеш. И тях ги слушат - все пак са силните на деня! За тези хора с изгнили души няма ни покой, ни нещо свято - където стъпят, никнат само буренаци. 

Но какво е мнението на архиериеите от БПЦ за случващото се? Та нали уж те носят отговорност за чистота на вярата и съвестта на паството? За да изразиш мнение, се изискват сила и воля. Като че ли за последно родните служители на култа са се осмелили на подобна демонстрация през 1968 г., когато приемат новоюлианския календар. Този реверанс към икуменизма позволява на поповете да се угощават с блажно на Нова година, ала обърква напълно отбелязването на подвижните и неподвижните празници. Биват нарушени не само постановленията на Типикона, но и логиката на природния кръговрат. 

Духовните пастири предпочитат да мълчат. Думица не обелват за отношението към настъпващия католицизъм и войнстващия ислям, за проблемите в църковния живот и за несгодите в нашето общество. Да не би да са отвикнали да разговарят с миряните, забравили са родния език? 

Нашият народ е като напъдено сираче, никому ненужно. Държавните чиновници са ни изправили на тържището, чакат господар, на когото да ни цанят. А църквата благоразумно е подвила опашка, упокоила се е някъде далеч от реалния живот. 

Преклонена главица сабя не я сече... Не е хубава тази поговорка. В настъпилите размирни времена са нужни нови будители - способни да ни вдъхнат кураж и да ни поведат в борбата за постигането на стойностни цели. Всъщност всичко пак опира до вярата. Тази, правата, която иначе тлее в гърдите на повечето българи - тя ни възпитава и ни прави народ... Същата вяра, която някои все искат да стъпчат с благи йезуитски намерения.