Църковен разкол с миризма на шистов газ

На фона на огромното обедняване и лумпенизиране на народните ни маси, на глада, бъркането в боклукджийските кофи, отчаянието и самоубийствата, на фона на това, че сме най-изостаналата страна в ЕС, че контрабандата не скрива свинската си муцуна, че полицейщината празнува най-показния си празник, днес в България все по-недвусмислено се разиграва подготовката на нов църковен разкол! Този път идващ от политическите върхове и от хората, които направляват основните медии.
В едно и също време православната ни църква, според тях, се оказва свърталище на всички обществени грехове - поповете, особено висшият клир, тънели в разкош и богатство; карали най-скъпи превозни средства и носели богохулни накити; не раздавали милостиня на бедните, а гледали да уреждат единствено личния си бит; отдавали се на различен вид удоволствия, включително и плътски, което не съответствало на сана им; църквата събирала вярващите в името на остарялата идея за съборност, докато вярата се намирала в сърцето на всеки отделен човек. Тази мисъл, както е известно, има две разклонения: на протестанизма или на атеизма.
Иска се още да се разбере докрай кой от свещениците, засега главно висшите, е бил агент на ДС.

Така православието ни щяло да се пречисти

да прогони дяволите-атеисти. Те някога се заклели във вярна служба на руснаците и КГБ и по една година карали школовка в московските специализирани учреждения на тайната полиция.
Същият този репертоар, но в по-различен словесен ред, ни се поднасяше и по време на "нежната революция" след 1989 г. Тогава инициативата, оглавена от лъжлив владика - атомен физик, поне привидно, идваше от миряните и разкаялите се "чистоносни" свещеници, които ругаеха комунизма и комунистите и настояваха да се върнем към праведността на православието преди 1944 г. Караниците бяха за църковни имоти и за свещоливницата - кой да ги притежава и кой да трупа левчета от тях. Разколът не успя. Синодът удържа победа над правителствената бюрокрация и отделните синдикални лидери. Още през онези дни обаче беше ясно, че загубилите битката няма да се примирят, те ще съберат остатъците от своята разбита армия и отново, след определен времеви срок,

ще подготвят генерален реванш

Е, дойде времето на генералния реванш, и то след две десетилетия, съвпадна с началото на второто десетилетие на ХХI век! Въоръжен е с по-нова идеология, събрана в концепта, издигнат за първи път от бившия президент Петър Стоянов: за новия цивилизационен избор на България!
Логично беше, след като нашата държава променя радикално вектора на националния ни развой и политика, да открие в православието задържащ, смущаващ фактор на новата историческа ориентация. Защото каквото и да се стори, каквито и реформи да извърши Синодът, Българската православна църква е най-незаменимо свидетелство за характерните отлики на православната вяра от католицизма и протестантството. Тя недвусмислено доказва, че принадлежим към културния ареал на Византия - този на Източна Европа, че тези връзки са се развивали в течение на много векове. Българската православна църква още от Средновековието има най-тесни контакти с руските православни кръгове. Ние, българите, сме дали четмо и писмо на руснаците, дали сме им видни архиереи. Но и те са оплодотворявали пътя и смисъла на българското православие.
Дори и днешните отношения между Българската и Руската православна църква няма как да се харесват на победилите в политически план

идеолози на новия цивилизационен избор

Картаген трябва да загине и рицарите на чуждата вяра ще направят всичко, за да разтворят православието във влияния, идващи от католицизма и протестантството, те ще противопоставят българската на руската църква, предизвиквайки конфликти между тях, после ще поискат българската църква да извърши втори разкол - този път в общото семейство на световното православие!
 Не че нашите попове са вода ненапита, не че не носят стари и нови пороци, не че православната църква е знак за безгрешност. Не и не! Въпросът е защо сега толкова силно се развълнуваха от морала на православните ни архиереи люде, които винаги са поставяли политиката пред църквата? Защо например не се вдигат срещу антибългарския договор с американската корпорация "Шеврон" за шистовия газ, който заплашва като библейски потоп българската земя, благословена и дадена ни от природата и Всевишния?

Защо не се вдигнаха, когато

български синове мряха мърцина в Ирак? Защо не бият камбана на тревогата, когато от икономическата криза извличат баснословни печалби олигарсите ни, най-паче банкерите, а народът тъне в непрогледна мизерия? Защо не направят сравнение между "разкоша" и "луксозните автомобили" на нашите попове с този на католическите свещенослужители - духовни лидери на Европа и света от папските предели? Защо не надникнат в скандалите около банките на католическата църква и различните афери от финансово, сексуално и масонско естество? Защо не разкажат дали главните пропагандатори и организатори на световната икономическа криза, тези от лабораториите на крайния либералкапитализъм, не са праведни протестанти или най-малкото католици, дали голямата част не са членове на секти, които поначало подриват християнството?
Ще попитам: коя сега е по-значимата опасност? Да се води битка за незабавно "пречистване" на православната ни църква, или да се вземат екстрени

мерки срещу засилената инвазия в България на сектите

срещу нелегалните, полулегалните или напълно легалните, на ръба на криминалното деяние, постъпки на сектантските организации? Не е ли известно, че масово бедни българи и цигани се "покръстват" в сектантски църкви заради дребни или по-едри подаръци и подкупи? Не се ли знае, че Родопите, Чеч, Пиринският край, светини на българщината, се превръщат в земи за отвоюване от ислямските фундаменталисти, от уахабитите? Че млади българчета ги обучават в египетски и саудитскоарабски религиозни училища, за да завладяват отново съзнанието на българомохамеданите, че се подготвя отделяне на помаците в "нация"?
О, господата отлично осъзнават това! Но за тях е важно да се скарат православни свещеници с православни свещеници, да се вдигне българското население срещу православната църква, да се прогонят определени православни владици и обикновени попове, за да се настанят

вместо тях "демократично" мислещите "десни"

и антируски настроени служители на обновената по този начин църква! Главното е всеки свещеник, получил образование в Руската федерация, поддържал връзки със Синода на Руската православна църква, да бъде "изчистен" от лоното на нашето православие. Защото такава е цената на новия ни цивилизационен избор. Защото това е реалният акт на разбиването и на световната православна общност.
Иначе много би могло да се спори доколко православната църква е зависима от държавата и доколко фактически е отделена, независима. Дали не е по-разумно днешната държава да трактува

църквата като независима

въпреки субсидиите, които Синодът получава? Дали не е зловредно да се организират, и то от страна на светски мъже, бързи, мълниеносни, шокови реформи, след като църквата (католическата също) винаги е прибягвала до реформите с огромна предпазливост, предпочитала е бавните и дълбоко обмислените реформи, архиереи са спорели дълго на знаменитите събори по един или друг детайл от религиозната догма. Църквата би трябвало да реши да иска или да не иска да се откриват досиетата на нейните служители. Това би трябвало да е нейно право!
Лошото е, че определени кръгове от изпълнителната власт използват злополучно създадения от Тройната коалиция Закон за досиетата като клеймо и репресия срещу отделните членове на българската национална общност, че все по-откровено разкритото досие започна да означава лустрация. Организаторите на втория разкол се надяват да получат очаквания от тях ефект - дълбоко сътресение и обявяване на вътрешна война в Синода и в цялата православна църква, която да доведе до реализация на крупните цели и задачи, описани по-горе от мен.
Странно е, че премиерът Борисов, който толкова ожесточено се разграничава от Тройната коалиция, възприе без никакви забележки Закона за досиетата, в чието създаване имат "принос" почти изключително лидерите на БСП. Напротив, трактува го като лустрационен, без намеци и нюанси. Борисов успя да уволни хиляди социалисти от български централни и общински учреждения, а ето, председателят на Комисията за досиетата Евтим Костадинов - комунист отпреди 1989 г., виден социалист и член на ВС на БСП до встъпването му в новата длъжност на председател на комисията, не само че не е пипнат, но и се ползва с безспорен чадър от властимащите! Защо? Защото и той е бил милиционерски офицер като тях ли? Защото е венец на велемъдрост, държавническа отговорност и интелигентност ли? И какво, светите отци ще бъдат дадени на Костадинов за "разтерзание", чийто живот, така или иначе, е посветен на партията, която е права, даже когато греши?! Още по-смешно е да се обричат йерарсите на сиромашия, на сиромахомилство в епохата на дивата пазарна икономика. Що се отнася до битовите грехове на българското свещеничество, те са традиционни: препоръчвам на любопитните отново да се обърнат към знаменити текстове на възрожденската ни литература.
Аз самият трудно бих могъл да определя себе си за православен, който спазва стриктно църковните обреди и обичаи. Но като интелектуалец от левицата отдавна съм наясно, че грешка на Маркс и на други социалистически мислители е възприемането на идеологията на атеизма като структуроопределяща за принадлежността на личността към левите идеи и лявото движение.

Грешка е, че се подценява идеята за Небето

като критерий за греховност, защото по този път човекът попада в ситуация, която би могла да изведе до "всичко е позволено". Този тезис го възприех от модерния философ и естетик Люсиен Голдман в негова разработка за Корней и Расин. Според мен и Достоевски отправя критика в тази насока чрез легендата за Великия инквизитор в "Братя Карамазови". Когато подготвях преводната си книга със съждения на руските религиозни философи от края на ХIХ в. и началото на ХХ в. за Ероса, се докоснах пак до тази проблематика.
А естетикът марксист Дьорд Лукач, личност със световен принос и авторитет, още през 1954 г. коригира традиционните постановки чрез идеята си за сътрудничеството на левицата с католицизма и католическата църква, дефинирайки, че религиозните вярвания не са пречка за лявото мислене и лявата идеология на човека. Пътят за модернизация на Латинска Америка през ХХ в. препотвърди категориалните заключения на Лукач. В този план идеологически трик е да се изравнява антирелигиозния поход на стария социализъм с новото възприемане и трактовка на религията и религиозната ориентация от социализма на ХХI в.
За съвременния социализъм у нас православната църква, такава, каквато е, с нейните позитиви и негативи, е истинска опора на националния живот, на националната легитимност, на органичността на българския прогрес, на историческата памет, а и на нуждата от ангажименти на човека към Небето, към една по-висока духовна присъда и мярка, от морални ценности и натрупвания.
Тревожа се, че вторият разкол на православната ни църква едва сега започва и задкулисните играчи тепърва ще вадят аргументи и развиват разрушителна работа. А силите на съвременното ни общество, на отделния индивид са вече твърде отслабнали, за да надделеят над другите сили, които според апокалипсиса са конници, воини на Антихриста. Дано поне този път не чуждопоклоничеството, не "криворазбраната циливизация", а чувството ни за българска принадлежност, за българска история и култура се наложи. Дано!