28 Март 2024четвъртък21:50 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Неизвестно за известното

Царицата на красотата

В диво състояние розите съществуват от милиони години, появили са се на Земята още преди човека

/ брой: 107

автор:Иван Беловски

visibility 5163

У нас розовите насаждения заемат около 34 000 декара, като само в Карловско и Сопотско има почти 5500 градини. Поради засиления интерес от чужбина към високо качественото българско розово масло, което намира приложение с голям успех в световната парфюмерийна индустрия, последните десетина години площите, засадени у нас с рози, се увеличават. За съжаление не всички се поддържат добре, а някои направо са изоставени.
Тази година обаче изкупните цени са сравнително добри - 1,50 лв. за килограм цвят. Това е с 30 стотинки повече от 2015 г. Има идея да се създаде Закон за защита на розопроизводителите и чрез него държавата да въведе оздравителна политика за маслодайната роза и етеричните култури. Тя трябва не само да наложи стабилна изкупна цена за розите, но и да изиска от Европейския съюз субсидиране на розопроизводството, за да се постигне цена от 2 лева за килограм цвят.
Но всъщност какво цвете е розата и каква е неговата история?
 
 
Най-разпространеното градинско цвете днес е розата. В диво състояние розите съществуват от милиони години, появили са се на Земята много преди човека. Вкаменелости на рози, които не се различават твърде от дивите екземпляри, както и от сегашните градински рози, са били открити в Близкия изток, Франция и Америка, а ако се съди по изображенията, те сигурно са съществували в Персия и Далечния изток още в дълбока древност.
Според предания римляните нарекли британските острови Албион не само заради белите скали на Дувър, но и заради многобройните розови градини на древния град Алба, които видели тогава. Същевременно се твърди, че римляните са донесли бялата роза във Великобритания, но трябва да се подчертае, че в относително краткия период на римско господство тази роза едва ли би могла да се натурализира и да получи такова широко разпространение. Една от белите рози обаче действително си спечелила слава като Бялата роза на Йорк.
В Италия били отглеждани голям брой рози за украса и създаване на аромат по време на римските фестивали, като едновременно се внасяли и големи количества рози от далечни страни - най-вече Египет. Дали са били запазвани по време на дългото пътуване посредством някакви методи на изстудяване или замразяване, или пък са били пренасяни на корабите като цветя в саксии и сандъци, не е известно до днес, но търсенето на свежи рози в Рим било толкова голямо, че търговията с тях процъфтявала.
Като олицетворение на красотата, притежаваща в диво състояние ненадмината простота на формата и деликатност на цветовете, розата е била част от изкуството на много народи в продължение на векове. Тя е била използвана за декорация на ранните персийски ръкописи, често е срещана в различни китайски рисунки и илюстрации. Била изрисувана по стените на развалините в Кносос на остров Крит; в хералдиката се среща най-често розата на Тюдорите; розата е използвана първо като езически, а след необходимия период за промяна в мисленето на хората и като християнски символ на чистота.
Така наречената столистна роза е разновидност на бялата роза, създадена главно в Холандия. Тя е розата, която най-често се среща преплетена с екзотични шарени лалета в творбите на старите холандски художници на цветя. Интересен е фактът, че една от най-красивите столистни рози носи името на френския художник Фантен Латур.
Наименованието "столистна роза" е доста объркващо и заблуждаващо, което се дължи на факта, че старите ботаници не са правели разлика между листа и венчелистчета. По същия начин те като че ли не са разграничавали розовите на цвят от червените рози, наричайки ги всички червени, като по този начин са станали причина за  объркване.
Преди началото на ХХ век розите били бели, червени, розови, кафеникави, лилави или пурпурни, макар че е имало и шарени рози, които променяли цветовете си с течение на времето. Едва през втората половина на ХІХ век кръстосването започнало да придобива по-голямо разпространение, тъй като дотогава сложният процес на кръстосаното опрашване не бил познат. Преди това всяка нова роза, която се появявала, била смятана за добре дошъл дар на природата. Едва през 1900 г. един французин на име Перне-Душе създал първата истинска жълта роза, наречена "солей д'ор" - златно сърце.
Трябва да се спомене, че Франция е държавата, която прави немалко за съвременното развитие на розата. Императрица Жозефина е била онази личност, която е превърнала розата в модерно растение, отглеждано в градините на аристократите. Нейни съвременници я описват като страстна градинарка, създала колекция от всички съществуващи тогава рози в предградието на Париж Малмезон. Именно в Малмезон белгийският художник-ботаник Редуте е сътворил илюстрациите на забележителното си тритомно произведение "Розите".
Важно е да се знае, че имената, които Редуте е дал на някои от розите и които са изписани под неговите илюстрации, са променени в светлината на новите знания, като например "индийска роза" и "бенгалска роза".
По това време от Китай пристигали рози, които притежавали непознато за европейците качество - те цъфтели през есента. Много такива рози били изпратени на Запад от оторизирани от Жозефина служители, както и от мисионери-естествоизпитатели. Тези рози предизвикали сензация, тъй като всички видове, известни дотогава, цъфтели само веднъж в годината - в началото на лятото.
По онова време с бавни транспортни средства за пътуване някои от тези рози, пристигащи от Китай, били оставяни за известно време в Индия. Очевидно това се налагало с цел възстановяване на силите от изморителните пътувания, но когато пристигали в Европа, хората смятали, че те са произлезли от Индия и ги нарекли съответно "индийски рози".
Въпреки непрестанния си цъфтеж китайските рози се оказали не особено издържливи и били не толкова прелестни и възхитителни, което станало причина в началото на ХІХ век някои от тях да бъдат засадени на остров Бурбон (сега Реюнион) в Индийския океан. Там те били кръстосани с една роза, известна като "есенна дамаска" или "четирисезонна роза" (цъфтяща добре и втори път), в резултат на което се получила издънка, която можела да цъфти неколкократно и била много по-издържлива.
Семена от новополучената роза били върнати обратно в Европа от френския ботаник Бреон през 1817 г. След което новата "бурбонска роза" е кръстосвана с други видове до създаването на продължително цъфтящите хибриди на викторианците и до появата на първата хибридна чайна роза "Франция" през 1867 г. Тази роза се получила в резултат от кръстосването на вечно цъфтящи хибриди с друга китайска роза, наречена чайна, чиито цветове ухаели приятно на чай.
По това време розите били разпространени главно в градините на аристократите.
Въпреки че ботаниците класифицират около 300 вида рози, техният брой в действителност вероятно е наполовина, като останалата част са резултат от естественото кръстосване на различни видове. Цветовете на истинските градински рози имат (с едно-единствено изключение) само по пет венчелистчета, а голям брой от останалите разновидности рози са с повече венчелистчета, което се дължи на факта, че при розите съществува определена тенденция да увеличават броя на венчелистчетата си при кръстосването.
Един от най-ранните хибриди на прованската роза е наситено червената роза със златисти тичинки, наречена "червена ланкастърска", която и днес съществува в този си вид. Червената ланкастърска роза се е превърнала в един от символите на Войната на розите, а нейна случайна разновидност е добре познатата "роза мунди" - шарена роза в наситено розово и снежно бяло.
За розите винаги се е смятало, че притежават лечебни свойства. В миналото корените на розите, листата и венчелистчетата им са били използвани за получаването на "магически смеси", а т.нар. роза галика (позната още от ХVІ век) е била отглеждана на огромни полета в Северна Франция като медицинско растение.
Плодовете на розите - шипките, са изключително богати на витамин С и до днес се използват за направата на сладка, мармалади, сиропи, чайове и специални вина.
В продължение на стотици години розите се отглеждат във Франция и в още няколко държави не само за красота, но и за добиване на розово масло. България открай време е прочута по света със своето розово масло, което има много добри качества и засенчва получаваното в чужбина.
У нас работи и специално създаден научноизследователски институт за маслодайната роза.

          



 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ