Трябват ни повече мъдрост и толерантност

Именитата оперна певица Красимира Стоянова е родена във Велико Търново. Завършила е СМУ "В. Стоянов" в Русе и ВМПИ - Пловдив, с цигулка, пеене и педагогика. Започва кариерата си като цигуларка, а през 1995 г. дебютира като певица в Националната опера в София. През 1998 г. е забелязана от директора на Виенската опера Йохан Холендер, който я кани да стане солистка на Щатсопер, където дебютира в ролята на Микаела в "Кармен" на Бизе. Това й отваря вратите за световна слава и позволява участието на Красимира на сцени като Карнеги хол, Метрополитън опера, Вашингтонската национална опера, Ковънт гардън, Залцбургската опера, Лондонската кралска опера, Цюрихския оперен театър, Националната опера в Хелзинки, Националната опера в Берлин, Театро Колон в Буенос Айрес и други. През 2007 г. Красимира Стоянова е обявена за "Музикант на годината" от предаването Алегро виваче на БНР. На 6 октомври 2009 г. е удостоена със званието "камерзенгерин" от австрийския министър на образованието, изкуствата и културата, което е най-високата титла в Австрия, присъждана на оперни певци.

Оперната прима Красимира Стоянова посрещна Коледа със семейството си в София. Ето какво сподели тя за нашите читатели за своята 2010 г.:
Наред с всички мои спектакли и концерти за мен 2010-а ще остане в моето съзнание с първото ми изпълнение на

Реквием от Верди

Дълго чаках точния момент за това феноменално произведение, нужно ми беше време, за да узрея вокално, технически и музикално. Смятам, че човек трябва да е в много особено състояние на духа при неговото изпълнение. Това e своего рода откровение и катарзис, смирение и изповед, страх и преклонение пред нашия Създател. Имах голямото щастие да го изпея за пръв път с Марис Янсонс и Берлинската филхармония в Берлин и Залцбург. След което с Даниеле Гати и Националния оркестър на Франция в Париж и Виена. Двамата поднасят различна трактовка: Реквиемът на Янсонс е изповед-равносметка, докато при Гати е изповед-покаяние.
Другото произведение, което беше така важно за мен през 2010 г., е операта
 
"Русалка" на Дворжак

която изпях в Цюрих. Една прекрасна постановка на Матиас Хартман под палката на Владимир Федосеев. Тази творба на Дворжак определено заслужава да присъства по-често на оперната сцена. Не бях подозирала, че след "Стабат Матер", "Реквием"-ът и операта "Димитрий" - които съм пяла, както и голяма част от симфоничните произведения на Дворжак, които много добре познавам, бих могла да бъда така омагьосана, така пленена от красотата на неговата музика. "Русалка" е една необятна приказка, изтъкана от цветове, хармония, любов и драма! Постановката представляваше интересно съчетание на приказката с духа на съвремието ни, пълно с бездуховност, манипулирани хора, безразличие и  дълбок морален разпад.

Изпълнение на Реквием от Верди в Залцбург

С огромно удоволствие се връщам към последните дни преди лятната ми ваканция, когато

в дует с Веселина Кацарова

осъществихме един наш проект за съвместен концерт. Това бяха камерни дуети от немски и руски композитори. Концертът се състоя в залата на Баварската държавна опера в Мюнхен. Имахме като партньор великолепния немски пианист Йендрик Шпрингер. Радостта и на трима ни от този концерт бе голяма. Прекрасно е, когато в нашата професия човек намери съмишленици не само за идеите, но и за начина на тяхното осъществяване, т.е. когато се докоснеш до големия талант на другия и усетиш голямата тръпка от музицирането.
Искам да отделя едно много важно за мен събитие - изпълнението по Великден на

Златоустова Света литургия номер 5

в София за 2 хора, сопран и бас от о.  Александър Лашков. Още се вълнувам, като си спомня този концерт в зала "България". Трогната съм от факта, че о. Александър написа тази литургия специално за мен!
Само преди 2 седмици се завърнах от Ню Йорк, където в Метрополитен опера имах спектакли на операта

"Бохеми"

Мими е много моя героиня. Винаги се чувствам щастлива, когато пея това произведение. "Бохеми" бе едно от първите заглавия за сезона и на новата дирекция на Виенската държавна опера, където през септември също пях Мими. И двете постановки - в Метрополитен и във Виена, са на Франко Дзефирели. Такава красота е това на сцената, приказночудна! Публиката в Ню Йорк винаги ръкопляскаше при появяването на всяка нова картина на сцената. Като режисьор Дзефиели е голям майстор-разказвач, голям художник, който все едно, че е разположил на сцената огромно платно с прекрасни картини, на които всички се любуват и стоят, прехласнати като деца.
Годината приключих с репетиции за предстоящите спектакли на операта

"Луиза Милер"

от Верди, която ще пея в Мюнхен още в началото на новата година - на 2 януари е първият от серията спектакли. Постановката на Клаус Гут, който пренася тази Шилерова семейна драма в 60-те години на миналия век, има невероятен успех в Мюнхен. След като пях на премиерата през 2007 г., всеки сезон оттогава досега получавам покани за участия в тази роля.

Какво ми предстои през 2011-а

Обещала съм да гостувам на Софийската опера, но това ще бъде през 2012-а. А дотогава ще имам концерт с оркестъра на ОФД-Пловдив, и диригента Павел Балев. Именно с него и оркестъра на Баварското радио записахме в Мюнхен нашия съвместен компактдиск със славянски арии, който ще излезе в началото на 2011 г. Щастлива съм, че ние като двама българи можем да представим славянското изкуство пред света. През май очаквам да излезе компактдискът на рядко изпълняваната опера на Доницети "Мария ди Роан", която записах за английската фирма "Opera Rara". Имам и 2 премиерни за мен изпълнения на ролята на Татяна от "Евгений Онегин" в Кралската опера в Амстредам и на Маргарита от "Фауст" на Гуно в премиера на нова постановка на Гран театр дел Лисеу в Барселона. След "Ифигения в Авлида" от Глук в Рим през 2009 г. сега ще имам удоволствието отново да пея под палката на Рикардо Мути. И това ще бъде една друга моя любима роля - Дездемона от "Отело", с Чикагския симфоничен оркестър в Карнеги хол.


Страницата подготви Катина Кирова