Трябва ни преоценка на нашето земеделие

Нидерландия по територия е една от малките страни в ЕС. Тя се простира на 41 хил. кв.км. От тях вътрешната акватория е близо 4 хил. кв.км. Почти наполовина от територията е под морското ниво, която буквално е отвоювана от морето, тресавищата и делтите на реките в продължение на векове. Тези площи се наричат полдери, наброяващи 5000. Най-големият полдер е 1650 кв.км - направен е през 1927-1932г. Най-високият връх е 321 м. България директно е свързана с Нидерландия чрез плавателния речен канал Рейн-Майн-Дунав-Черно море, открит 1992 г. Населението на Нидерландия наброява 16,8 милиона души. Тя е една от най-гъсто населените страни в Европа - 410 човека на 1 кв.км, срещу 64 за България. Използваната земеделска площ възлиза на 18,7 млн. дка, което е 2,7 пъти по-малко от България. На един жител се падат само 1,1 дка земеделска земя, а у нас - по 7 дка. От декар земеделска земя Нидерландия произвежда продукция за 1460 евро. По този показател тя е на първо място в Европа и света. За сравнение - ние получаваме само за 80 евро. По показателите раждаемост, смъртност и прираст на населението Нидерландия е в изключително благоприятно положение. Ежегодно нейното население се увеличава с 35 хил. човека, докато в повечето страни в Европа, и особено в България, населението застрашително намалява. 

Изключително голямо е числото за произведената брутна продукция от отрасъл земеделие - по 27,3 млрд. евро, което е 

седем пъти повече от България 

при 2,7 пъти по-малко земя. Понастоящем Нидерландия е лидер в Европа и света по всички икономически показатели, които характеризират земеделието. Тя е най-големият износител на земеделска продукция в Европа и на второ място в света след САЩ.

Не трябва да се учудваме, че гласът на Нидерландия се чува в ръководните институции на ЕС и ЕК и се взема предвид при прокарването на важни решения. Известно е нейното отношение и към някои наши мераци. Това се дължи на силната икономика, част от която е развитото земеделие. 

Често у нас ще се чуят думите - другите страни имат развито земеделие, защото то е добре субсидирано от ЕС и националните бюджети. Да сравним двете страни. Субсидията от ЕК по първия стълб (на площ) за 2016 г. за Нидерландия е в размер на 768 млн. евро срещу 792 млн. евро за България, за 2020 г. - съответно 732 и 796 млн. С дотациите от националните бюджети сумите почти се изравняват и възлизат на около 950 млн. евро.

Съотношението субсидии към брутната продукция от земеделието на Нидерландия е 3,6:96,4, докато при нас е 25:75. Изводът е ясен - нашите земеделски стопани са по-облагодетелствани. Българският принцип "пари ми дай, а не акъл" ние го прилагаме успешно. От богатия опит на Европа в земеделието не взехме почти нищо или много малко. (Част от данните за Нидерландия ми бяха предоставени от екипа на евродепутата Иво Христов, за което му благодаря.) 

Основателно възниква въпросът на какво се дължат тези изключителни успехи в земеделието на Нидерландия? Оскъдицата на земя и голямата плътност на населението е принудило държавата и стопаните да разберат, че трябва да заложат на  интензивни сектори, които дават висока добавена стойност. Това са животновъдството и свързаната с него хранителна промишленост и оранжерийното производство на цветя, зеленчуци, плодове и семепроизводство. Тези два сектора дават над 80% от брутната продукция на отрасъла.

За животновъдството 

в Нидерландия заедно с покойния проф. Николай Тодоров направихме подробен анализ, който в. ДУМА публикува на 27.04.2018 г. Тук само ще добавя и повторя няколко числа. На 1000 дка земеделска земя Нидерландия има 357 приравнени животински единици срещу 22 за България. Нидерландия няма достатъчно зърнени и белтъчни фуражи и за това внася огромни количества, за да произведе повече от 14,3 млн. т мляко, над 3 млн. т месо, 9,6 млрд. яйца. За България тези числа са съответно 1,1, 0,2 и 1,3. По видове произведеното месо се разпределя: свинско - 49%, птиче - 37%, говеждо - 13,5%, овче и козе - 0,5%. Малката Нидерландия произвежда над 15 хил. т овче и козе месо. Ние постоянно подчертаваме, че тези два сектора са традиционни за нас, но производството на месо от тях е само 10-12 хил. тона. На 2,7 пъти по-малко земя тя произвежда повече от нас: мляко - 13 пъти, месо - 15 пъти, яйца - 7 пъти. Ако тези числа се умножат по 2,7, разликите стават зашеметяващи. Брутната продукция от животновъдството е над 15 млрд. евро и повече от 54% от отрасъл земеделие. Освен че осигурява на своите граждани за консумация по-високите европейски стандарти, Нидерландия е голям износител на сирена, краве масло, сухо мляко, месо и месни произведения, яйца, рибни продукти и разплодни животни. Общият износ на животновъдството възлиза на около 6 млрд. евро. Нашият нетен внос на животински продукти надхвърля 250 млн. евро. За да подчертая още веднъж силно развитото животновъдство, ще посоча, че на декар земеделска площ брутната продукция е 850 евро срещу 17 за България.

Специалистите в Нидерландия разглеждат кръговрата в природата: растения-животни-тор-земя. Ние няма да стигнем до подобни разсъждения, защото животните са малко, а от там - и оборският тор. Потърпевши са земята и растенията. 

За оранжерийното производство 

Стъклените оранжерии в Нидерландия през последните години са с размер 90-100 хил. дка. През 2019 г. зеленчуковите заемат 53,3 хил. дка, плодовите - 1000 дка, цветята - 38,4 хил. дка, за посадъчен дървесен материал - 5 хил. дка, всичко - 97,7 хил. дка. В България те са 9 хил. дка. Страната на лалетата е голям производител и износител на зеленчукови семена и посадъчен материал на картофи. Оранжерийното производство през 2017 г. възлиза на 7,2 млрд. евро, почти 2 пъти повече от цялото производство на растениевъдство и животновъдство в България (3,7 млрд.). Годишният износ на оранжерийни продукти от Нидерландия надминава 5,75 млрд. евро.

Интересна е организацията на иновациите в оранжерийното производство. Секторните дружества "Оранжерийно градинарство", "Дом зеленчуци и плодове" и "Цветарство" са инициирали създаването на фондация "Познание в твоята оранжерия". Фондацията заедно с Министерството на земеделието, природата и качеството на храните ежегодно осигуряват 6 млн. евро за иновации - насочени главно към икономия на енергия, вода и растителна защита. Програмният съвет на фондацията се състои от петима предприемачи градинари и четирима производители на цветя. Този съвет се грижи за проучване, финансиране на иновативните проекти и контрол на разходите. Изследването за отделните култури често се определя и финансира от кооперативите. Фундаменталните изследвания се финансират от правителството и от ЕС. Ние, българските граждани, поради липса на достатъчно родно производство сме принудени да консумираме главно вносни плодове и зеленчуци и да ползваме нидерландски цветя и зеленчукови семена. 

Наскоро в. "Гласът на земеделеца" публикува статия на Габриела Събева за младия зеленчукопроизводител Светослав Петков от с. Селце, община Каварна. Той е категоричен, че бъдещето на сектора е в оранжерийното производство. Петков споделя всички проблеми, с които се сблъсква неговото семейство, при организирането на зеленчуковото производство, предлага решения и се надява да реализира мечтите си. (Не) очаквам Министерството на земеделието, храните и горите да сформира работна група, която да се срещне с младия човек, да обсъди поставените от него проблеми за зеленчукопроизводството и да разработи програма, която да задоволи нашите нужди. 

Умишлено се наех да сравнявам земеделието на Нидерландия и България. Първата е лидер в Европа и света, а ние сме последни по всички икономически показатели, характеризиращи земеделието. Не вярвам, че ще постигнем високите нидерландски резултати, но трябва да направим преоценка и да тръгнем по пътя на най-добрите.