Трябва ли левицата да прави политически компромис?

Александър Стамболийски
 
Колко по-ясен изглежда животът, когато го виждаме в своите намерения и идеи, и колко по-проблемен става, когато се опитваме да реализираме практически своите цели, особено в периоди на нарастване на обществените противоречия. Днешната политическа обстановка в България, а и в света, е крайно нееднозначна и изпълнена с противоречия. Всяко следващо събитие може съществено да промени обстоятелствата, а с това да поставя индивидите, обществените организации и партиите пред постоянни вътрешни противоречия и раздвоения за това по какъв начин да реализират целите си, с пряка атака или с някакви обходни маневри. По същество това е въпросът за компромисите, изразяващ  сложната и противоречива връзка между целта и пътя към нея, тяхното единство, но и тяхното несъвпадение, изискващо често временни отклонения от най-късия път за нейното реализиране.
Днешната криза, а тя не е само политическа, както често се определя, ще поставя пред всички участници необходимостта да правят някакви компромиси спрямо своите цели.  

Прав път към тях днес няма

Надали някой се съмнява в  необходимостта при определени условия от някакви компромиси, но истинският проблем около тях започва точно в този момент, когато сме изправени пред дилемата какви да бъдат компромисите, ако все пак те са необходими. Къде е пределът отвъд който те ще се окажат проблемни, какъв е критерият, който може да ни даде яснота относно последиците от тях? Въпросът за характера на компромиса, накъде ни води той, не е от само себе си ясен, а в същото време е главният момент  в него.
Пред такава дилема са изправени всички партии, но особено БСП като партията, която по самата си природа е в най-голямо противоречие с този тип общество и това трябва да е гордост за нея, а не вечно оправдание. Да влиза ли в правителство, и как биха се изтълкували от обществото едни или други действия на БСП в тази посока?  Да подкрепяме ли такова само защото се е създала нагласа в обществото, че трябва да има правителство на всяка цена, а главният въпрос - за неговата природа и основните му цели, остава на заден план?  Създава се масовата  илюзия, че проблемът е в честите избори, а по-скоро те са последица от развилите се олигархични структури и техните разразили се

вътрешни противоречия  в „модерния“ български капитализъм

При това състояние на обществото компромисите няма да са изключение, а по-скоро норма, но, разбира се, ще са добре преоблечени  в дрехите на всеобщото благо, което е характерна черта за социално разслоените общества, където зад декларираното общо прозират по-широки или по-тесни частни интереси. При този раздробен парламент и зависимостта и на „силните“ от „слабите“, към БСП могат да последват много примамливи предложения и съгласия с едни или други точки от нейната програма в „името на надпартийни, национални интереси“. Естествено, всяка партия се стреми да управлява, за да реализира своите цели, а това често изисква и компромиси. Дали обаче участието във властта е гаранция за  практическата им реализация при това сложно преплитане на противоположни интереси, а даже и да бъдат реализирани, дали ефектът от тях ще е този, който си го представя съответната партия?

Властта е много по-противоречиво явление

отколкото изглежда на повърхността.
На пръв поглед сякаш всичко е непосредствено ясно. Ако компромисът като изражение  на вътрешната, но противоречива връзка на цел и средство ни приближава до  „крайната“ цел, макар и с временно отстъпление и удължаване на пътя до нея, то той е оправдан. И обратно, когато компромисът в края на краищата не ни приближава до целта, той ще се окаже крачка назад, независимо от това какво ние сме мислили. Приближаването до целта е реалната мяра за това „напред“ или „назад“ се движим, но разпознаването на посоката на самото движение е противоречиво явление, създаващо и много илюзии.  Близката, непосредствена изгода може да е предпоставка за далечна, но сериозна загуба, и обратно, тактическото отстъпление да е необходимо условие за крайния успех.
Всяка система, а още повече обществената, докато е достатъчно стабилна, има свойството да асимилира тези нейни елементи, които й противоречат, да им придава друг характер, да ги превръща в част от своя механизъм на възпроизводство. При сегашната обстановка в България, а и в голяма част от света, при пълното господство на определени финансови среди, превърнали своята материална сила в политическа доминация, и въпросът за компромиса в политическите му измерения се свежда до въпроса за съотношението на силите на партиите или държавите, влизащи в съответния компромис, и мощта на интересите на различните социални групи, които те защитават. Очевидно е, че днес позициите на БСП не са толкова силни не само като брой на депутатите, а и като възможности за извънпарламентарно  въздействие и влияние в различните сфери на обществения живот, което прави компромиса за нея негативен, а също и за широки обществени слоеве, изразител на интересите на които тя се явява. Поради това, даже и да бъдат приети и реализирани определени искания на БСП, при сегашните условия те ще се окажат  легитимиране на нещо друго и различно от това, което тя искрено и добрнамерено желае. Нейните добри намерения  ще се размият в общия процес на този тип общество и за нея ще останат само минусите при това изначално антиляво състояние на институциите на капиталистическото общество, и почти пълната доминация във всички сфери на обществения живот на мощни корпоративни групи, превърнали  своето материално богатство в безконтролна политическа власт. За БСП, и въобще за всичко, което иска да е ляво, оправдан е само този компромис, който е част, макар и малка и далечна, от нейния път за преодоляване на това общество.
Следва ли от това, че БСП, и въобще цялата левица,

трябва да стои настрани със скръстени ръце

Въобще не.
Тя трябва да е максимално активна, да разговаря с другите, да действа съвместно с различни обществени среди и политически сили по определени въпроси, по които има някакво, макар и временно съвпадение на интереси, т.е. да прави компромиси, но при едно условие, ясно да личат за обществото принципите, от които тя се ръководи, правейки съответния компромис. За нея компромисът трябва да е средство за създаване на предпоставки и условия във времето за приближаване до „крайната“ й цел, а не само наложена от обстоятелствата принуда. По този начин БСП ще даде яснота на своя образ и за себе си, и на другите за нас, даже и  в момента част  от обществото да не разпознава в тези принципи основата на своето добруване. Важно е времето да потвърди тяхната необходимост и значимост. Компромисът и истината никога не трябва да си противостоят за една лява партия, което ще направи компромиса за нея средство за движение напред, а не временна изгода, която по-късно да заплатим скъпо. В този аспект, БСП не трябва да изглежда само като „парламентарна партия“, която е затворена във важните, но неизчерпващи обществения живот механизми на парламентарната дейност/механичен брой гласове, приспособяване към моментната конюнктура, размяна на услуги и т.н. /а на основата на своите идеи да се стреми да присъства със свой облик в ежедневието на хората и техните организации /образователни, екологични, младежки и др./. В същото време,  да не забравя своята „далечна“ цел -  

преодоляването на капитализма като общество

Да мисли и реагира с оглед на трайни и невинаги лесно осъществими днес обществени интереси, като партия, за която парламентът е само едно от средствата, чрез които тя се стреми да променя характера на обществото и неговата социална структура. Днес или утре, по-рано или по-късно, принципността ще ни се отплати.