21 Май 2022събота09:46 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°. Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°.

Интервю

Проф. Румен Гечев:

Трябва да увеличим публичните разходи по примера на Европа

Закъснението на бюджета въобще не е фатално, казва народният представител от "БСП за България" в 47-ото НС

/ брой: 234

автор:Мая Йовановска

visibility 254

– Проф. Гечев, по време на преговорите повдигнахте тема, за пръв път от години, която очаквано предизвика спорове. Знаем, че са необходими средства, за да се спасяват в кризата и семействата, и фирмите. Какво означава този прословут дял от БВП за публични дейности? Къде сме ние и има ли разумно обяснение защо сме сред "първенците" по най-нисък процент на тези разходи?

– Делът на бюджетните разходи в брутния вътрешен продукт е ключов показател за модела на икономическа политика, провеждан от дадено правителство. Този дял показва каква е степента на преразпределение на създадения национален доход, а също и каква е ролята на държавата като регулатор на пазара. В ЕС този дял е средно около 45%, като в отделни страни е над 50%, и по правило расте по време на кризи. Тогава правителствата трябва да харчат повече, за да преодолеят тежките социално-икономически последици, независимо дали кризата е финансова или породена от пандемии като КОВИД-19.

Противно на здравата логика и на подхода на другите страни от ЕС, трите правителства на ГЕРБ налагаха фискална политика, при която едва 36,3% от БВП се преразпределяше през държавния бюджет. Това означава, че около 8-10 милиарда лева по-малко се пренасочваха за здраве, образование и наука, за пенсии и помощи за деца.

След избухването на пандемията партньорите ни в ЕС рязко увеличиха дела на бюджетните разходи в БВП за решаването на възникналите здравни и икономически проблеми. България остана на опашката като държава-мащеха с най-нисък дял на допълнителни разходи в помощ на своите граждани и фирми. Затова от БСП настояваме страната ни да се върне към европейските практики и да приложи доказани модели на държавна помощ, и то докато не е станало твърде късно. Възстановяването на фалирали бизнеси е в пъти по-скъпо от тяхното запазване, да не говорим за най-важното – рекорда ни и по най-висока смъртност при тази пандемия. Необходими са спешни и решителни мерки в тази посока.

– Можем ли да си позволим по-висок дефицит и в какви граници?

– Можем и трябва, разбира се – в разумни граници. Сега европейските ни партньори поддържат дефицити около 6-8 и повече процента от БВП. Да припомним, че съгласно договорените Маастрихтски критерии той не трябва да надхвърля 3% от БВП, но Европейската комисия и Европарламентът решиха, че тези ограничения временно се свалят и всяка страна може да харчи, колкото й е необходимо за спасяването на човешки животи и на своята икономика. Още повече, че все още имаме нисък дял на дълга в БВП и можем да си позволим това. Затова без никакъв риск можем да приемем бюджетен дефицит около 5% за 2022 г. Ако се наложи, този процент може да се преразгледа при актуализирането на бюджета в средата на следващата година. Още повече, че никой не може отсега да прогнозира колко дълго и в какъв мащаб ще продължи кризата, породена от КОВИД-19.

– Как ще се реализира предложението на БСП за повишаване поне до 700 лева на минималната заплата и какви са аргументите за повишаване на максималния осигурителен праг, който сега е 3000 лева?

– И двете стъпки според нас са задължителни и ние успяхме да убедим колегите от другите партии на промяната, че това е необходимо, логично и полезно. Най-важното е да гарантираме и да подобрим доходите на семействата, а един от ключовите показатели за това е равнището на минималната работна заплата. БСП е последователна по този въпрос и ние сме били основна движеща сила по тези проблеми в законодателната работа вече на няколко парламента. Показателно е, че наскоро и ЕК прие директива до 2023 г. всички страни членки да постигнат минимална работна заплата, равна на 50% от средната работна заплата за съответната страна. Затова предложихме и бе прието като първа стъпка този процент да е 45-47%, т.е. минимум 700 лева за 2022 г. С това ще се променят и редица други плащания, обвързани с тази минимална заплата – помощи за хора в неравностойно положение, граница на бедността и съответно енергийни помощи, майчински, вдовишки пенсии и т.н.

Увеличението на осигурителния праг от 3000 на около 3500 лева също отговаря на нашата "визия" и програма. С това се реализират няколко взаимно свързани позитиви. Първо, пенсионната система ще стане по-независима от бюджета. Сега все още над 60% от пенсионния фонд се осигуряват от бюджета, т.е. пенсионната система остава с ниска самостоятелност. Второ, ниският таван на осигуровките означава, че българите с най-ниски доходи осигуряват в по-голяма степен цялата пенсионна система – нещо като "болен здрав носи". Този нежелан ефект ще бъде намален. Трето, по-високите вноски означават повишение на тавана на пенсиите, т.е. хората, които са правили по-големи вноски по време на трудовия си стаж, при пенсиониране ще получават по-големи компенсации. Какво по-хубаво от това?

– Какви са очакванията за ръста на инфлацията и има ли политики, чрез които той да бъде смекчен?

– С увеличението на бюджетните разходи и рязкото поскъпване на енергоносителите няма как да не се появят проинфлационни фактори. Засега динамиката на цените е в рамките на очакваното – около 5-6% на годишна база. Такава величина не представлява кой знае каква заплаха за икономическата ни стабилност. Проинфлационен ефект се проявява в цялата световна икономика и в ЕС като цяло. Има добре известни механизми и инструменти, доказали своята ефективност при сравнително ниски нива на инфлацията. У нас конкретно това може да стане чрез засилване на контролните и регулиращите функции на КЕВР, завършване на инфраструктурни проекти по диференциране на доставките на енергийни носители – примерно газоразпределителната станция с Гърция, преразпределение на спекулативно натрупаните печалби от производителите и продавачите на електричество в полза на домакинствата и фирмите, бюджетно покритие (субсидиране) на част от цените на бедните домакинства и на фирмите, и др. Но в дългосрочен план е крайно необходимо цялостно преструктуриране и технологично обновление на българската енергетика и икономика.

– Стана известно, че е възможно бюджетът да бъде приет в края на януари, какво се случва в този един месец?

– Приемането на Закон за бюджет 2022 г. изисква технологично време за обсъждане и приемане. Още повече, че ще има нова структура на Министерския съвет. Няма как ново правителство просто да "прегърне" бюджет, разработен от служебен кабинет. В крайна сметка фискалната, в частност и бюджетната, политика е определящ стълб на икономическата политика на страната. Затова най-вероятно новият бюджет ще бъде приет през януари 2022 г. Закъснението въобще не е фатално, защото в такава ситуация са изпадали и други страни в различни периоди. Правилото е, че при неприет нов бюджет се изпълняват параметрите от бюджета на предходната година. През януари и февруари 2022 г. бюджените разходи по пера ще бъдат същите като през януари-февруари 2021 г., т.е. всички ключови плащания, в т.ч. пенсии и социални помощи, са напълно осигурени!

– Защо отсега се планира актуализация през юли?

– Причините са основно две. Първо, при преговорите установихме, че имаме някои различия по необходимите политики в икономическата и социалната област. След внимателен анализ и оценки ще седнем отново да вземем решение кое е най-доброто за България и как да продължим по-нататък. Анализите трябва да са готови през май-юни, така че на тяхна основа да вземем окончателни решения. Второ, тогава ще можем да оценим реалния ход на пандемията, последиците и ефектите от сега прилаганите антикризисни мерки. Няма нищо страшно в бюджетните актуализации. В последния бюджетен период Франция например три пъти актуализира бюджета си. Бюджетите винаги трябва да отговарят на реалните проблеми.

– Какво очаквате като резултат от преговорите във финансовата сфера?

– Преговорите с другите три партии и коалиции по икономическите и финансовите въпроси преминаха в колегиална атмосфера и с взаимно разбиране. Естествено, имаме и различия. Все пак, защитаваме различни групи от интереси. Въпросът е как да се намери сечението на тези различия, да се определят безспорните общи цели за обществото и да се търсят компромиси най-вече по това кой и как ще плати цената. Ние защитаваме главно хората с най-ниски доходи, средната класа, малките и средните фирми. БСП особено държи на интересите на семействата с деца, защото безспорно най-страшният проблем е демографската катастрофа. Няма по-важна задача от това да стимулираме раждаемостта и да направим така, че децата ни да остават тук, при нас. Но за това е необходима ясна, ефективна и дългосрочно ориентирана политика. Ние сме готови и задължени да работим по нейната разработка и приложение.

 

 

Заради едното его

автор:Марин Милашки

visibility 716

/ брой: 94

Когато хепатитът се развилнее

автор:Аида Паникян

visibility 577

/ брой: 94

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ