Трябва да има държавна политика за хората на изкуството

Мария ГРЪНЧАРОВА е дъщеря на една от легендите на българската поп музика Борислав Грънчаров и елитната манекенка от близкото минало Светла Грънчарова. Музикалната кариера на Мария започва още през 80-те години, когато тя е тийнейджърка, а популярността й достига своя връх през 90-те години, благодарение на модерните денс аранжименти и множество национални турнета. Новата й песен "Без сън" е втората важна крачка, след песента "Повече", с която поп певицата прави голямото си завръщане на българската сцена след 13 години прекъсване. "Чувствам се пълна с енергия и готова да работя. Това е много важен етап от живота ми и ме прави изключително щастлива", споделя изпълнителката с един от най-характерните гласове в България. В момента Мария Грънчарова работи по няколко нови песни, част от които публиката ще чуе още това лято. Съвсем скоро стана готово видеото към песента "Без сън", което впечатлява с майсторски подводни кадри и висок стил.

"Песен в България се налага на български, а не на английски език"


- Как се роди идеята за новата ви песен "Без сън", чийто клип вече се излъчва по музикалните предавания?  
- Песента "Без сън" се роди впоследствие, след предишната "Повече", която излезе миналата година. Идеята беше с Мага, с когото се сработихме чудесно, да продължаваме да правим съвместни неща. "Без сън" трябваше да излезе по-рано, но така се стекоха обстоятелствата, че се забави. Тази песен много я харесах, бързо я почувствах и написах текста, който дойде някак от само себе си. Видеото към нея е заснето на три места, едното от които е собствената ми къща. Дело е на режисьора Васил Стефанов и неговия екип, който стои и зад предишния ми клип "Повече". Тук се показвам със седем различни визии, избрани от стилиста Хубен Хубенов и Слав Анастасов. В клипа участва и един мой приятел, който се казва Светозар Димов. Отзивите са много положителни, видеото се получи  добре.  
- След 13 години се завръщате отново към музикалната сцена, намирате ли някаква промяна в сравнение с преди? Сега сама ли се продуцирате?
- Намирам много голяма разлика и повече трудности отпреди. Сега обаче съм по-добре стимулирана, защото съм зависима само от себе си и мога да правя музиката, която харесвам. Но като налагане и продуциране е по-трудно определено. Не съм се сблъсквала досега с продуцирането. Винаги съм имала хора зад гърба си, първо беше баща ми дълги години, после компания... За периода от 13 години, в който ме нямаше, доста съм изпуснала - позиции, контакти... Това приемам по-скоро като предизвикателство - колкото е по-трудно, толкова по-добре.  
- Какви са впечатленията ви от младите изпълнители - като визия, сценично поведение, гласови данни, подбор на песни? 
- Никога нищо лошо няма да кажа за нито един колега. Песните, които се правят сега, определено ми харесват, но са малко еднообразни. Това е минус, разбира се, приличат си и като музика, и като визия. Хубаво би било да има малко разчупване от това клише, което в момента се налага - рап, комбинация с певец. Самите парчета звучат по-еднакво, може би, защото, реално погледнато, са две-три компаниите, които продуцират и създават дадените продукти - певци.
- Защо у нас все повече български певци пеят на английски и печелят български конкурси, пеейки на чуждия език? Как си обяснявате това?
- В интерес на истината, да се пее на български е доста по-трудно, на английски песните звучат по-хубаво. Ако трябва да налагаш песен в България обаче, не би трябвало да е на английски. На 100 процента съм убедена, че песен в България се налага на български език. Ако търси пазар навън, изпълнителят е длъжен да направи и английска версия. Всеки сам си прави сметката и носи последствията за това какво гони, какво цели и защо. Ако питате мен, не бих пяла на английски, макар че винаги съм имала песните си и на български, и на английски, защото много съм работила в чужбина. Ние, българите, засега нямаме налагане в Европа, ако можеше повече български изпълнители да стават в Европа звезди, щеше да бъде нормално и тук да се пее на английски.    
- Българските поп певци все не успяват да се наложат, въпреки че имат необходимите музикални качества. Дори и румънците ни изпревариха...
- Въпрос е на продуциране до голяма степен, няма добри български продуценти. Може би нямат интерес да предлагат нещата извън страната.
- Има ли вина държавата, че няма подобаваща културна външна политика за артистите си? 
- Не. Талантът си е талант навсякъде по света. Хубавите песни са си хубави, без значение от коя страна излизат.
- Държавата обаче не се погрижи за своите си певци легенди и остави без пенсии имена като баща ви Борислав Грънчаров...
- Това е много тежка тема, която до днес не е разрешена. Обещаваха и от министерството да има някакво решение до юни, за момента обаче няма никаква вест. Вярно е, че баща ми и Борис Гуджунов получиха еднократни награди за принос към музиката, но толкова. Това е доста обидно, хора, които цял живот са пеели, прославяли родината си, изкарвали са пари за нея и плащали данъци, комисиони, импресарски права - да нямат пенсия на старини, когато вече не могат да изпълняват тази дейност. Да няма с какво да живеят. Аз лично го приемам като гавра. Но в случая нищо не може да се направи, това ще важи най-вероятно и за нас, изпълнителите от моето поколение, и за следващите поколения, дай боже, да не е така. Специално за хората на изкуството трябва да има държавна политика, за да не се стига дотук. Да се вземе решение, особено за по-възрастните изпълнители, защото ние, по-младите, вече знаем и ще можем да предотвратим подобна ситуация - чрез самоосигуряване, частни пенсионни фондове. Те едно време не са мислили за това.
- В какъв стил ще продължите да пеете, ще експериментирате ли с нещо ново?
- За мен е важно да правя музиката, която харесвам, в стила, който искам и това определено е поп денс музиката. Може да пробвам и малко по-отнесена... 
- Синът ви ще тръгне ли по стъпките на майка си и дядо си, влече ли го музиката?
- Не засега. Той е спортист и вече се занимава професионално с тенис. Мъжът ми е спортист, нормално е синът ми да поеме по неговия път, не по моя. Но нищо не се знае, музикален е, слуша хубава, качествена музика... Може би ще пее за удоволствие.
- А вие какво детство имахте? Какво сте запазили от него?
- Беше много хубаво и безгрижно, докато не пропях. Имах проблеми и в училище, защото много отсъствах. Не можех да си играя на воля пред блока, защото пак много пътувах във връзка с музикалните ми участия. Безгрижно беше до 14 години... Това има своите минуси и плюсове, защото съм имала възможността да стана известна още от съвсем млада, което ми е дало много. Отрано попаднах в света на изкуството, което е доста блазнещо за един тийнейджър, който иска да се занимава точно с изкуство. Така че за нищо не съжалявам. Иначе всичките игри, които съм играла, мога да ги играя и сега - и дама, и народна топка, въже и ластик... Много от днешните деца не познават тези игри. Запазила съм на 100 процента детското в себе си и въобще не се чувствам ужасно пораснала. Годините по никакъв начин не ми пречат, не ми тежат, даже напротив, помагат ми.