Трябва да бъде чут гласът на подкрепящите кабинета

- Г-н Янков, какви са мотивите за свикването на днешния митинг, организиран от БСП и ДПС под наслов "Да на свободата! Не на омразата!"?
- Традиционно за БСП е да декларира своята позиция пред обществото на публични и масови изяви и открито да афишира политиките, които иска да бъдат провеждани. При силната поляризация на обществото и демонстрациите на непоносимост към настоящото управление, нормално е нашата партия да предприеме адекватни действия и да демонстрира своята подкрепа за правителството. Заедно с колегите ми от Коалиция за България получихме много обаждания от поддръжници на кабинета, които негодуват от случващото се на жълтите павета. Те са в готовност да дойдат и да подкрепят и правителството, и парламента.
Освен това случващото се в центъра на София, хиперболизирано чрез две телевизии, не отразява настроенията и нагласите на болшинството от българските граждани. Искаме ясно и категорично да заявим своята подкрепа за правителството на Пламен Орешарски и ще го направим по цивилизован и нормален начин. Неслучайно насловът на митинга е "Да на свободата! Не на омразата!" Посланието е пределно ясно, защото от това всъщност има нужда и цялата ни държава. Конфронтацията, омразата, вечното противопоставяне не водят до нищо добро.
- Не се ли опасявате от възникване на ексцесии и противопоставяне, провокирани от футболното дерби между Левски и ЦСКА?
- Убеден съм, че участниците в митинга са цивилизовани и по никакъв начин няма да провокират сблъсъци. Както подчертах, той ще премине под наслов "Да на свободата! Не на омразата!" Ние се събираме, за да декларираме подкрепа, а не да покажем, че сме срещу някого. В този смисъл изключвам възможността някой от участниците в нашата изява да провокира каквато и да е форма на конфронтация. Разбира се, когато има големи струпвания на хора, винаги съществува риск от инциденти, но митингът ще приключи доста преди началото на футболната среща.
- Какво и кой провокира ескалацията на протестите в начолото на тази седмица?
- За никого не е тайна, че в основата на тази ескалация, а и на радикализацията на протестите стоят бившите управляващи. За нашите политически опоненти е важно не просто да се свали БСП от власт, а това да стане бързо, веднага, преди кабинетът с неговия мандат да успее да направи реформи, нов бюджет, нова политика. Така хората няма да усетят на практика промяната в управлението след ГЕРБ, след поредната дясна формация, която в периода си на управление загърби изцяло каквато и да било социална политика. Бившите управляващи не вдигнаха с нито лев пенсиите и заплатите, увеличиха драстично  безработицата, изхарчиха четири милиарда от резерва и отклониха милиард и четиристотин милиона от здравните осигуровки на всички граждани. Затова е яростното  подстрекателство за бламиране на кабинета. Затова е и задкулисната организация на протестите, за да се прикрие политическият интерес и да се придаде образ на гражданска неудовлетвореност.
- Социалните мерки на кабинета засягат и протестиращите, нали?
- Да, така е, но те или не могат адекватно да ги оценят, или са силно ангажирани към отделни партии. БСП досега три пъти е печелила доверието на избирателите, но когато техните гласове са били насочени към друга политическа сила, винаги е уважавала вота на хората. Натискът срещу парламента и кабинета е опит да се блокира изпълнението на програмата на кабинета за повече държавност, развитие и справедливост.
- Смятате ли, че българските студенти са употребени?
- Категорично. Те бяха употребени. Това трябва да бъде разследвано и да стане достояние на българската общественост. Сценарият включва и манипулиране на общественото мнение в световен мащаб.
Надявам се мерките, които кабинетът предприема за подобряване на благосъстоянието на българите, да бъдат разбрани от по-голям брой хора. След 2001 година в България имаше нормализиране на средата, но в момента се изпитват трудностите, предизвикани от четиригодишното управление на ГЕРБ. Деструкцията в обществото настъпи след 2009 година и това доведе до връщането ни във времето, когато съседи са се мразели заради политически предпочитания. В момента трябва да се реши по какъв път ще вървим - пътя на конфронтацията и омразата или пътя на нормализиране на процесите, което може и трябва да започне с твърда позиция на изпълнителната власт за реализиране на поетите ангажименти и неподдаване на натиска.