Трудните въпроси с горчиви отговори

Георги Пенчев

В днешна България много работи сякаш стават наопаки. Други европейски народи успяха да си стъпят на крака и да заживеят нормално, а ние все още търсим път. Четвърт век българските управници все не могат да проумеят коя е вярната посока. Изглежда и Европейският съюз си взе белята с нас. Уж помага и съветва, а все не случваме.
 Така са нещата и в социалистическата партия. Макар да има столетен опит, много да е изтърпяла и преживяла, в днешните условия на обърканата българска демокрация тя не намира достойното си място. Дори попада в ситуации, които не можеш да определиш иначе освен като парадокс. Но парадокс, който може да се окаже съдбовен.
Признато е, че сме най-бедната страна в Европейския съюз, че все расте броят на безработните, че много от тях са млади хора. Последиците - голям процент от българското население живее бедно, дори под минимума на жизнения стандарт. Такава е българската обективна реалност. И е от години.
Тези жалки национални условия обективно предполагат, че огромната армия от бедни и безработни естествено трябва да вижда своя опора и спасение в социалистическата партия. Тя има традиции и опит да сплотява в редовете си бедните и отрудените, водила ги е на остри битки за повече хляб и справедливост. Но

това е било някога. А сега?

Днешните бедни и безработни не виждат път към социалистическата партия. Не я припознават като единствен и достоен свой покровител и защитник.
Затова не е за чудене, че гръмогласни и хитри лъжци все успяват да привлекат на своя страна по време на избори много от тези социално далечни им хора. Тъжен парадокс, но жестока истина, на която краят не се види. Така се случи с царя-спасител, така стана и с генерала-самодържец. Не е чудно, ако се появи нов хитрец, тази армия от безработни и бедни да повярва на нови заблуди и да застане редом със своите душегубители. Такъв е ясният и жесток закон на капитализма. Той не признава сантименти и милост.
Тази българска истина не е от вчера, тя е от години. Увеличават се бедните и безработните, а поддръжниците и симпатизантите на социалистическата партия намаляват. Както продължава, шагреновата кожа на социализма може и да изчезне. Това е голяма тревога за социалистите и за хората, които честно поддържат тази идея. Но то е съдбовна тревога и за бъдещето на България. Защото политическият водач на бедните и онеправданите, на прогресивно мислещите хора се изтласква на заден план и все по-трудно може да влияе върху националното развитие.
Този принципен проблем за развитието на обществото има и друга скрита страна, която активно влияе за принизяването, за смачкването на социалистическата партия. С помощ отвън и с дейно участие на българските десни и реакционни сили от години се води настъпателна борба за очерняне и злепоставяне на партията и социалистите. Спомняте ли си как започна в началото на демокрацията с ония карти с черепите, с реални и измислени истини за вредите от социализма. Главната цел на мероприятието беше да се удари в сърцето партията на социалистите. Стигна се дотам, че към партията и нейните членове започна да се наслоява негативно, дори презрително отношение. "Столетница" вече е понятие, натоварено с подигравка и подценяване. Защо се стигна дотам, защо въпреки ясните истини и поуки на времето пропагандата на десните, умно насочвана от чужди спецове, внуши на обществото, че социалистическата партия и социалистите са вредни и ненужни, че те нямат място под слънцето на съвременна Европа.
   Само наивници могат да затварят очи и да не съзнават, че

тази жестока борба се води с много пари

и с най-съвременни технически и други средства. А когато играят многото пари, винаги се намират продажници и безгръбначни люде. Потвърждава го далечната ни история, доказват го и последните десетилетия. Тези усилия няма да секнат. Напротив. Трябва да предполагаме, че ще се засилват.
 Какво трябва да се прави?! Нима няма верен път за хилядите бедни и безработни, за мизерстващите хора, които треперят за коричката хляб. Как те да намерят своето естествено място при партията на социалистите. Защо се отнасят с недоверие към тази партия и не виждат в нея своя естествен и логичен закрилник. Защо? Какво е сбъркано? Кой е виновен? Дошло е време да дадем отговор на този въпрос. Партията трябва да го даде, всеки социалист трябва да го намери за себе си.
Има и още една страна на този проблем. Много млади хора у нас също са безработни, бедни и безпътни. Но те също не откриват в социалистическата партия своето спасение. А точно тази партия като носител на най-светлите и прогресивни идеи, които са родствени на младите хора, точно тя трябва да е тяхната. А не е. Защо?
Много все трудни и горчиви въпроси, които имат още по-трудни и неудобни отговори. Едва ли би могъл някои да ги открие и посочи в пълнота.
 Има наслоени от времето причини, които отдръпват хора от партията. Не вярвам това да е главното и основното. Главното, според мен, е какво прави и

каква политика води в днешните объркани условия

социалистическата партия. Явно в тази нейна политика има нещо, което не привлича, а отблъсква бедните хора. Много са причините и те трябва ясно да се видят и точно без заобикалки да се назоват. Ще кажа само това, което ме измъчва.
Социалистическата партия е идейна партия. Винаги е била такава, дори когато е правила отклонения. Заради святата идея в годините на фашизма загинаха много нейни поддръжници. Те вярваха, че над всичко е идеята за справедливост и равенство. В новите условия вярата в идеала се замени с други цели. За различните хора те са различни и затова вътрешната спойка, която държеше тази партия, отслабна.
Като поглеждам към преходните години, когато и социалистическата партия беше във властта и като си припомням как я напусна, все по-често си мисля, че партията не умее да прави от властта политика в полза на социалистическата идея. Напротив. Все така докарваше работите, че губеше име и авторитет. Има социалисти по-вътре в работите, които могат да кажат кои са причините. Погледнато отстрани, виждам две главни причини за тези провали. Първата е, че някои от социалистите, които поемат властта, решават, че тя им е дадена, за да си оправят положението

и я използват в свой интерес

Забравят, че те са там като пълномощници на социалистическата партия и трябва да провеждат нейната политика. Такива примери не остават невидени и те отблъскват честните хора от партията. Заради наш Иван хората намразяват и свети Иван. Народът не случайно е изрекъл тази мъдрост.
Управлението извади още един проблем от принципен характер - с кого и как се съюзяваш в него. Партията не намери неговото вярно решение. Мисля, че пак властта стана "препъникамък" за успешно коалиционно управление. ДПС е партията, която социално е най-близка до нас, но това не е достатъчно. Затова върху гърба на социалистическата партия се натрупаха негативите от предни години. Старите хора са казали, че властта е сладко нещо и на когото акълът е слаб, той бързо се задавя. Дано най-сетне сме се научили.
  Досегашните поуки от участие в управлението са горчиви за социалистическата партия. Затова тези години вместо да приобщят към нашия идеал хилядите бедни и безработни, огромната армия от мизерстващи млади хора, сякаш повече ги отблъсна. Този урок е много тежък, поуката е много горчива, но истината трябва да се погледне в очите. За разлика от буржоазните партии, социалистическата се бори за властта в интерес на хилядите безправни и страдащи хора, а не заради личното добруване на някого. Сбърканата политика трябва бързо да се осъзнае, защото идват нови избори.
Изборите са добра проверка за зрелостта на партията и на нейните дейци. Навъдиха се много мераклии, които дават мило и драго,

за да се докопат до партийната листа

Те са готови да лъжат и да мажат, за да се харесат. За жалост ние, българите, се показваме твърде наивни и лесно хващаме вяра. Широко трябва да отваряме очи с какви хора си имаме работа.
 Живеем в трудно време, българският капитализъм все по-настървено се впива в снагата на българите. Нищо добро не ни очаква напред. Ако сами не сторим така, че да превърнем социалистическата партия, партията на бедните, безработните, онеправданите, в реална сила, в преграда пред щуротиите на капитализма. Това е реална, истинска борба и в нея няма писани правила.
 На наша страна е истината, на наша страна са честните и прогресивно мислещи хора, които могат да насочват българската съдба. Трябва им знамето, организацията, ясната идея. Социалистическата партия отново може да е тяхната звезда.