Тройно по-висок ръст на цените на жилищата у нас спрямо еврозоната

Тройно по-висок е ръстът на цените на жилищата у нас спрямо този в еврозоната. Това съобщи д-р Свилен Колев, заместник-председател на Националния статистически институт (НСИ) по време на имотен форум. Цените на жилищата в България нарастват с 15,5% през второто тримесечие на 2025 г. в сравнение със същия период година по-рано. Ръстът на цените на новите жилища за периода достига 14,9%, докато на цените на старото строителство е 16%. Увеличението на цените на жилищата вече изпреварва ръста на заплатите, отбеляза Свилен Колев.
Индексът на цените на жилищата в София отчита увеличение от 16,3% през второто тримесечие на 2025 г. спрямо година по-рано, като се забавя в сравнение с отчетени към края на 2024 г. - 20,5%, показват данните на НСИ.
При новите жилища в столицата индексът на цените расте с 16,8% за периода и се забавя от 22,6% от края на 2024 г. и 25,3% от началото на 2024 г.
Ръстът на индекса за съществуващите жилища в София е 16% за периода, като се забавя от 18,9% към края на 2024 г.
Данните показват, че България е на второ място в Европейския съюз (ЕС) по годишен ръст на индекса на цените на жилищата през второто тримесечие годината спрямо същия период на 2024 г. при средно ниво за ЕС от 5,4%.
Броят на продажбите на жилища у нас расте с близо 3% през второто тримесечие на 2025 г. на годишна база. При новите жилища ръстът за периода е 4,1%, а при старите - 2,3%.
За лихвите по ипотеките Свилен Колев коментира, че ще влезем в еврозоната с ниски стойности, като ще се наредим сред Малта, Финландия, Португалия, Испания, където се отчитат лихви под 3%.
Той посочи, че инфлацията е едноцифрена, макар че очакванията за ръста на потребителските цени е да се повишават.
Влошават се очакванията за финансовото състояние на домакинствата и икономическата ситуация в страната. Същевременно домакинствата декларират намерение да продължат да спестяват, както и да купуват повече жилища и коли.
Според Свилен Колев важните теми за пазара на имоти, които трябва да се следят през следващата година, са евентуалните промени в данъчната тежест за домакинствата, включително за недвижимите имоти и актуализирането на данъчните оценки, темпът на ръст на заплатите, паричната политика на Европейската централна банка, въвеждането на нови макропруденциални мерки от страна на Българската народна банка, за да се ограничи рискът от ипотечното кредитиране.