Тронът на дявола се пази в Берлин...

И до днес  науката не може да отговори убедително и точно какво искат да ни разкажат барелефите на Пергамонския олтар. Според официалната версия, която се преподава в училищата и университетите, върху големия фриз е изобразена великата битка на боговете и титаните, а малкият фриз разказва историята на митичния прародител на пергамските царе - Телеф.
Олтарът е открит в края на XIX век, когато немският пътен инженер Карл Хуман по поръчка на турския султан, започва на строи железопътна линия между Бергама (съвременното селище, намиращо в подножието на Пергамон) и град Измир. Карл Хуман не е археолог. Той напуска студената и влажна Германия по здравословни причини. Надява се мекият средиземноморски климат да облекчи и излекува туберкулозата, от която страда. Докато обикаля и разглежда околностите на Бергама, Хуман случайно се натъква на монументални антични останки. От няколко столетия мястото е било използвано от местното население за каменна кариера и гасена вар. По това време в Западна Европа и Русия процъфтява колекционерството и търговията на антики. Хуман очевидно е имал изострено зрение и нюх към подобни неща, въпреки, че не е бил нито богаташ, нито голям познавач на Античността. Може би не си е давал сметка какво точно открива, нито, че благодарение на откритието си ще  стане световноизвестен, а името му ще бъде  записано в аналите на великото култово съоръжение - Пергамонския олтар.
Самият античен град Пергамон се намира на малко възвишение, недалеч от западните брегове нa Егейско море. Мястото е избрано специално - така, че хем да е комуникативно, хем трудно достъпно, ако се наложи. Градът е бил известен в античността с богата си библиотека, втора по големина след Александрийската, а също и с новия материал за писане, изработен от животинска кожа, който получава наименованието "пергамент", по името на града. Днес специален туристически лифт отвежда посетителите до акропола. Пергамон е разположен на три тераси, като най-горе се е намирала административно-култовата част - акропола, храмовете, олтарите, а на по-долните тераси - жилищата и вероятно търговските обекти. Пътната мрежа е била оформена като серпентини. Днес особено добре се вижда огромният амфитеатър, чийто  рязък наклон буквално спира дъха и предизвиква световъртеж. Той е събирал около 10 000 зрители. На мястото на Пергамонския олтар, сред разпръснатите архитектурни останки днес растат няколко невзрачни дървета. 
Златното време за града е Еленистическата епоха. Тогава той е столица на Царството на аталидите, наследници на Александър Македонски. Преди последния пергамски цар да завещае царството си на Римската  република, Пергам владее значителна  територия от Малоазийския полуостров и областта, наречена тогава Мизия. Всъщност  така се е наричала в древността днешната Северна България. Еднаквото наименование се обяснява с мита за Телеф, когото съдбата отвежда в земите на днешна България.
Царството на аталидите е имало и един постоянен враг, засенчващ могъществото му - келтите, наричани още от античните автори галати. Те идват от Централна Европа, подгонени вероятно от епидемия или някакво природно бедствие. Усядат в Мала Азия, създават тук своя държава - Галатиа, и наравно с останалите народи в еленическия свят се борят за място под слънцето. Учените са на мнение, че Пергамонският олтар е издигнат от аталидите през ІІ век пр. н.е., именно в чест на една от победите над галатите, в знак на благодарност към великите олимпийски богове Зевс и Атина.
Олтарят представлява монументално архитектурно съоръжение с впечатляващо по размер стълбище, което отвежда към  сърцевината на масивната сграда - мястото на жертвоприношението. Фигуралните изображения, в които не е трудно да бъдат разпознати митичните богове, техните съперници - гигантите и героите, пращят от експресионизъм и движение... Античните  склуптори са запечатали с изключително майсторство и изящество всяка подробност от облеклото, телосложението, изражението на лицето, напрежението в мускулите. Зрителят остава с усещането, че сцената може да оживее всеки момент и да излезе от  очертанията на каменния фриз.
 Много древни автори споменават Пергамонския олтар в своите произведения, дори римският писател Луций Ампелий ( ?? в. н.е.) го причислява към чудесата на света. Съвременни изследователи откриха неотдавна, че за култовото съоръжение се говори и в Библията, в Откровението на Йоан. Там олтарят е наречен "трона на дявола". Това малко провокативно название развихри фантазията на много окултисти и езотерици. Библейският текст се явява просто още едно доказателство, че  християнската религия се утвърждава върху руините на поганската. Поганските паметници, а също старите, антични култове очевидно е трябвало да бъдат омаскарени и  набутани в идеологическата концепция при злото, за да бъдат ликвидирани окончателно.
След провеждането на археологически разкопки в края на XIX век, немецът Карл Хуман купува от султана Пергамонския олтар за 20 000 марки и го откарва в Берлин. Там той е реставриран, реконструиран и изложен  пред обществеността в специално построен за целта музей - Пергамонския музей. Днес в Турция се надигат гласове, че паметникът е бил едва ли не задигнат и изнесен пладешки от страната, че представлява национално богатство на Турция и трябва да бъде върнат. Всъщност турците не приемат  античните градове и руини като реликви, свързани с тяхната история. Може да се каже, че се отнасят към тях индиферентно, но в същото време пресметливо. Те виждат, че голяма част от съвременния туристически  поток идва точно заради археологическите забележителности на Античността. Това носи добра печалба, затова те се грижат за паметниците и градовете, поддържат ги в добър вид, дори на някои обекти (напр. античния град Лаудикеа) се правят скъпи реконструкции и възстановки, разбира се, в кооперация със западни специалисти.
След победата на Съветската армия във Великата отечествена война Тронът на дявола заминава за Съветския съюз. Руснаците го получават като репарация за загубите, понесени във войната. Първоначално Олтарът се съхранява по музейните складове в Москва и Ленинград, после, в средата на 50-те години, е изложен за кратко в Ермитажа. През 1958 година, в рамките на  интернационалното сътрудничество в областта на културата и новата политическа линия на Никита Хрушчов, руснаците решават да върнат Пергамонския олтар в Източен Берлин. Оттогава той се намира там, а за любителите на антчиото изкуство в СССР остават две съвременни гипсови отливки-копия. Едното е в момента в Санкт Петербург, в Музея за приложни изкуства "Щиглиц", а другото в Музея  "A.С.Пушкин" в Москва.
От края на миналата година Пергамонският музей в Берлин затвори вратите си заради консервациони и реставрационни работи. Ще бъде отворен отново през 2020 г.


Пергамонският олтар - великото култово съоръжение, символ на гръко-римската цивилизация в едноименния музей в Берлин


Сградата на Пергамонския музей в Берлин


Скулптура на Карл Хуман, немския пътен инженер, закупил Пергамонския олтар за 20 000 марки от турския султан в края на XIX век


Останките от самия град Пеграмон в Турция