Трофеи на парадокса

Гледам онзи ден един тенисист да позира със спечелена от него купа. Не е българин и не ни е важен. Но ми направи впечатление, че се изказал после с нещо от сорта на "радвам се на първото място, ама трофеят, който ми връчиха, е неудобен. Трудно го държа". Не знам дали е бил сериозен. Може да е имал наум, че трудно е стигнал финала. Но така или иначе, това ме накара да се замисля какви трофеи раздаваме тук в Територията, колко ли са удобни за носене и тези дето ги държат, заслужават ли ги... Да те наградят си е удовлетворение. Обикновено го правят за положен труд. У нас не е съвсем така. Сещам се, че преди време писах нещичко за девалвацията на наградите. И не мина дълго време и се оказа, че тези, които ги заслужават, ги отказват в несъгласие с тези, дето ги гласуват. И заради начина, по-който го правят. Питайте Нешка Робева например. Обидиха я в напъните си да я наградят! За такъв случай в друга държава чували ли сте? Мога да изброя още много трофеи като този. Трофеи на парадокса. Ако си ловец например, в ловната дружинка имат купа за един ден! Днес печелиш, утре сдаваш! Не звучи лошо, ако се приложи в други направления. Защото в парламентарното ни мнозинство има хора, които от воле можем да номинираме за някои разновидности на трофеите на парадокса. Така де, както съм сигурен, че знаете мъдростта невинаги идва с възрастта! Случвало се често при тях да дойде само възрастта.
Иначе наистина в спорта има странни награди. Купата на пепелта и до днес се дава в традиционен ежегоден мач по крикет между Англия и Австралия. Идеята е следната: купата е пълна с пепел от батите (така се казва уредът, който държат играчите в този спорт). Англичаните ги изгорили преди повече от 100 години, като паднали от австралийците тогава. Изгорили ги от срам от загубата, защото те измислили крикета, пък паднали. Поучително, нали? Ние тук, от какво се засрамихме, след като се скъсваме да падаме къде ли не. И пред кого ли не. Да не говорим, че в доста случаи се навеждаме сами или ни навеждат. Няма да е лошо и у нас да се въведе трофей на пепелта! И да го връчат на управляващите. Защото хората отдавна казват "тури му пепел", като им напомнят за властта!
И за финал. В колоезденето има трофей, който представлява голям камък. Обиколката на Париж. Велосипедистите преодолявали много камъчета по пътя към финала. Това е логиката. Значи, който успее да поведе Татковината към по-добро от сегашното лошо, трябва да вземе трофей под формата на поне една морена от Витоша! Тъй де, у нас камъните по трасето са много, но за разлика от френските, нашите си имат имена. И вие ги знаете. Всичките...