Триумфът на Паметника

На тази грешна земя никога няма да има по-смешно и абсурдно нещо от това депутат от ПП-ДБ истерично да се хвали във фейсбук, че започва премахването на Паметника на Съветската армия.
От една страна, разбирам този порив. Управлението им е епична катастрофа. Скандал след скандал, драма след драма, кражба след кражба, лъжа след лъжа. Геополитическите им приоритети бяха хвърлени в кошчето за боклук, а абсолютната им неадекватност за реалната политика създаде международни блокове срещу правителството им.
На този фон ПП-ДБ имат нужда от жертвоприношение, за да успокоят поне за кратко бесовете в тяхната собствена неукротима лудница. И в такива мигове винаги изплува битката с Паметника на Съветската армия, а и с цялата история. Очевидно това е единственият начин озверелите и излъгани избиратели на психодесницата отново да бъдат натикани, макар и за кратко, в кошарата на евро-атлантическите ценности и да се правят, че не забелязват кой е истинският премиер на България, кой коли и беси в кадровата политика на правителството.
Точно заради това се появиха оградите около Паметника. А ако Областната управа беше сигурна, че това е популярно действие, едва ли щеше да прати кордони от полицаи и да сложи три реда заграждения...
Предишните атаки срещу Паметника бяха продукт на самоувереност. Тази, последната, е симптом на пълно политическо отчаяние и корабокрушение.
Безпомощна власт с още по-безпомощни напъни.
И както всеки политически продукт на тази Сглобка, дори и опитът за разрушение се оказа политически импотентен. Те не знаят как да премахнат един паметник законно, а ние чакаме от тях реформи и промени на Конституцията.
И понеже не може да направи нищо както трябва, тази власт прибягва до насилие. Порязаната ръка на Георги Свиленски не е инцидент. Безсилието на политическите мошеници ражда агресия срещу всички, които са на страната на здравия разум и се борят историята да не бъде мачкана, изнасилвана и пренаписвана от политически джуджета.
Тези, които дойдоха на власт в името на Промяната, вече не крият, че са жандармите на най-мрачното статукво. Евро-атлантическият режим у нас се превръща в репресивен пред очите ни, защото това е единственият начин да оцелее поне дотолкова, че от Посолството да не им дърпат ушите и да им спрат грантовете.
Мракобесните десни обаче определено са достатъчно некадърни, за да не се учат от историята. Точно същите хора през 1999 г. затъваха в сладострастна лига за бутането на Мавзолея, после го разрушаваха 20 дни и буквално го срутиха върху себе си.
Мавзолеят навремето ги победи. Сега Паметникът ще ги изличи от историята.
Да не кажат, че не са били предупредени!