Трите "К": формулата за не-успеха на ГЕРБ

Проф. Кръстьо ПЕТКОВ

До старта на кампаниите за местните и президентските избори остават броени дни. Време е за първа равносметка и предварителни прогнози: кой в коя писта бяга и какви шансове има да спечели! Във фокуса на вниманието е управляващата партия ГЕРБ. Интригата е в това ще спечелят ли ББ и неговата подопечна формация всички медали, след като си осигуриха по властови/служебен път:
- най-благоприятната за себе си законова уредба (новият Изборен кодекс, констуиран отначало докрай в услуга на управляващата партия);
- изборни комисии, контролирани навсякаде от същата партия;
- втора контролна структура - в лицето на МВР, което тайно се готви да дирижира (и манипулира) участието на гласоподавателите, както и крайните резултати;
- почти пълен медиен слугинаж и прочее привилегии и благини.
Ако следваме пътя на логиката, би трябвало да приемем, че ГЕРБ ще спечели с разгромяващ резултат и на двата вида избори. Но българските изборни битки през последните две десетилетия не са се подчинявали нито на логиката, нито на политическите калкулации. Справка - разгромът, който претърпя СДС на Костов през 1999 г. на местните изори и през 2001 г. на парламентарните. И тогава Командира държеше цялата власт и мачкаше силово конкурентите, но изживя унизителни поражения. Днес ситуацията е аналогична. Остава да видим дали ББ и компания, надминали и Костовите властови мераци, ще се преборят с българския изборен синдром, наречен "Наказателен вот"!
Моята прогноза е, че санкцията на избирателите вече е подготвена. Заслуга за това имат преди всичко герберите - с тяхното групово високомерие, повсеместна некомпетентност и брутален подход към всеки опонент. Разработената формула на успеха, която условно наричам "Трите К" (Кражби-Корупции-Кавги) вече започна да произвежда резултати, обратни на очакваните от политическите и пиар стратези на ГЕРБ.

Кражбата на кандидат кметове

Фактите са без прецедент: преброих 63 кандидати от предварително обявената листа на ГЕРБ, които са настоящи или бивши кметове, но не се числят към тази партия. Сметката е проста: всеки кмет има свой твърд електорат, който често надхвърля този на подкрепящата го партия. Заедно с това всеки опитен градоначалник си е изградил местна корпоративна мрежа, която ще му осигури  изборен ресурс срещу минали и предстоящи услуги. Как ГЕРБ е придумало довчерашни лидери на БСП, СДС, ДПС, БЗНС, НДПС и др. да сменят партийната боя остава фактологична загадка. Но моите срещи с журналисти и изборни експерти в общините показват, първо, че в повечето случаи инициатори за това незапомнено политическо номадство са били властимащите; второ, че винаги се е действало силово: чрез личен/фамилен натиск; изнудване; преки запахи; опит за елиминиране чрез съда, прокуратурата и/или ОИК. Такива са случаите в Русе и Велико Търново, Плевен и Монтана, Видин и Пловдив, Хасково и Попово, Горна Оряховица и  десетки други...
В парламента говорителят на ДПС Лютви Местан обвини ГЕРБ, че е крадец на кметове. Прав е, но дефиницията е мека. Всъщност става дума за кражба чрез взлом, което е по-тежко престъпление. Само че често взломаджиите попадат в капан. Жертвите на насилието се мобилизират и се хвърлят в битката с  ожесточение, последвани от верни съюзници; отказалите се спотайват временно, но отмъщават, когато дойде денят на решаващата схватка; преминалите в лагера на управляващите стават обект на публично презрение и носят негативите и на временните властници. Така че след месец ще стане ясно каква е била ползата от политическата клептомания, обхванала доскоро праведната герберска дружина.

Корупционният капан

Още преди идването си на власт ГЕРБ обеща възмездие за корумпираните политици и техния антураж. Две години по-късно обещанието увисна във въздуха и се крепи на няколко камуфлажни съдебни дела (оценката не е моя - цитирам доклади на ЕК и грами на американското посолство!). За сметка на това полицейско-следователските групи на ГЕРБ подготвиха стотици папки с обвинения в корупция срещу основните си опоненти в общините от БСП, ДПС, Синята коалиция, НДСВ.
Междувременно крупционният нагон порази и редиците на ГЕРБ - министри и депутати, кметове и председатели на общински съвети, шефове на фондове и агенции, редови държавни чиновници. Капанът щракна точно в навечерието на президентските избори. В него попадна не някой друг, а самият кандидат на ГЕРБ за поста държавен глава - бившият строителен министър Росен Плевналиев. В клопката го вкара не друг, а ранният кандидат на същата партия, обявен за сигурен победител Цветан Цветанов. От елементарна/провинциална глупост или заради користни подбуди (напр. властова ревност) вътрешният министър изпържи "своя" кандидат, припомняйки му мноооого едър грях: не е съобщил на компетентните власти за опитите да бъде изнудван. Законът в такива случаи е ясен: виновен е и онзи, който е запазил мълчание по повод на корупционното престъпление.
Така че на ход е г-н Плевнелиев. И така ще е до края на изборите. Опитите на премиера да го защити, мятайки се като разярен лъв от телевизия на телевизия, дотук са безплодни и дори смехотворни.

Семейните кавги в ГЕРБ

Те не са една и две. Като се почне от горнооряховския скандал с отстранения кмет на ГЕРБ Йордан Михтиев, и се мине през бруталните противоборства между депутати (при подялбата на парчета от провинциалните баници и соловите лобистки акции в парламента), за да се стигне до крупните скандали с присвояване на имоти от министри и общинари в София - всичко това са фрагменти от летописа на една партийна фамилия, уж създадена в името на борбата срещу властовата поквара, превърнала се сама в неин носител.
Местните избори умножиха семейните кавги. За никого не е тайна, че във Варна ГЕРБ е разделен на три; във В.Търново - на четири; в Габрово, Дряново, Благоевград, Сливен, Ямбол, Видин и къде ли не още хвърчат трески от доскоро монолитното тяло на Бойковата кохорта. С такава разнебитена дружина избори не се печелят. Стига опонентите да не поднесат победата - от страх или глупост - на тепсия!

Равносметката

Защо смятам, че изборният не-успех вече преследва ГЕРБ и неговия авторитарен лидер?
Първо, заради традиционните и циклични обрати в настроенията и поведението на българските избиратели. За пореден път, видели пораженията от "Трите К", те са в състояние да накажат шеметно изкачилите се на властовия връх само преди две години. Българинът обича да наказва за назидание  и като реванш за това, че е бил прекаран. Прави го из засада и в последния момент. Такъв развой не влиза в сметките на социолозите, които вече са получили тлъсти поръчки от властимащите и съчиняват рейтинги и прогнози, които нямат нищо общо с политическите реалности.
Второ, защото се очертава уникална ситуация особено за втория тур на общинските и президентските избори: "Всички срещу ГЕРБ" (АТАКА, по разбираеми причини, не я броим!). Неотдавнашният вот на недоверие показа, че подобен вариант не е невъзможен. До този политически абсурд: всички да се обединят срещу една партия, се стигна главно благодарение на самата герберска тактика. Цели две години ББ, Цветанов и сие водят поотделно и вкупом битки с всички извън техните редици - червени и сини, депесари и царисти, земеделци и социалдемократи, магистрати и научни работници. Днес в сила влиза библейската истина "Който сее вятър, ще пожъне буря"!
Трето, защото нямаше кой през всичките дълги месеци след август 2009 г. да каже на единоначалника Бойко Борисов истината за неговите проблеми, за вътрешните предателства и некадърност, за собствените му грешки и грехове. Устите на свои и чужди коментатори бяха запушени с приказката "Сам съм, приятели нямам".
Затова днес премиерът-единак се мята като разярен лъв из ефира на медиите, за да спасява своите и себе си. Има обаче една изстрадана поучителна реплика, която трябва да му се припомни:
"КЪСНО Е, ЧАДО, ЗА КИТКА!!!"