Тристагодишен спор

Спорът между Лондон и Мадрид за Гибралтар достигна такива размери, че се наложи намесата на Европейската комисия. През септември експерти от ЕК ще посетят Гибралтар и ще проучат проблема. На място те ще се запознаят с процедурите за граничен контрол и дали проверките се извършват правилно.
Преди дни пък Великобритания изпрати свой боен кораб към Гибралтар, който трябва да пристигне в протектората до края на месеца. Лондон се закани с правни действия пред ЕС заради засиления граничен контрол по границата на Испания с британската територия. Великобритания може първо да подаде официално оплакване пред ЕК, преди да пристъпи към действия пред Съда на ЕС.
Мадрид пък заяви, че обмисля да постави въпроса за Гибралтар пред Съвета за сигурност на ООН, където разчита на подкрепата на Аржентина, която също води териториален спор с Великобритания заради Фолклендските острови.

Гибралтарското летище е едно от най-странните в света - единствената му писта се пресича по средата от автомобилен път. И то не някакъв второстепенен, а от Уинстън Чърчил Авеню - главната пътна артерия на полустрова, която води от и до границата с Испания и ежедневно се използва от хиляди автомобили и пешеходци. Когато кацат или излитат самолети, светва червен светофар и пътят се затваря с бариери

Напрежението относно Гибралтар се покачи, след като британските власти построиха изкуствен риф, който според Испания пречи на испанските рибари.
Истината обаче е, че спорът между Лондон и Мадрид за Гибралтар продължава вече три века. От 1704 година, когато принадлежалият на Испания Гибралтар е превзет от англичаните, той остава ябълка на раздора в ипанско-британските отношения. Конфликтите между двете страни заради тази последна и единствена колония на Европейския континент често разтърсват мирния живот в Европа. Гибралтар просто прилича на спящ вулкан, който от време на време се събужда и засипва с "дипломатическа пепел" двамата съюзници в НАТО и партньори в Евросъюза. Испания смята Гибралтар за своя територия, а Великобритания посочва желанието на 30-те хиляди жители на острова да останат в състава на Обединеното кралство. Това желание недвусмислено се потвърждава от резултатите от произведените референдуми. Първият е на 10 септември 1967 г., направен след поредица протести от страна на Испания и приключил доста неочаквано за Мадрид. 12 138 жители на Гибралтар гласуват за оставане под британска власт, а само 44 - против. И то при положение, че много от местните имат испански произход. Следва гневна реакция на Мадрид и пълна икономическа блокада откъм континента, отпаднала едва в 1975 г. след смъртта на диктатора Франко.
Последният референдум пък беше през 2002-ра. На въпрос "Искате ли Англия и Испания да си поделят суверенитета върху Гибралтар?" отговор "Да" дават едва 1% от гласувалите.

Решението на испанските власти за затягане на граничния контрол предизвика километрични опашки на границата

Защо обаче е тази битка? Гибралтар всъщност представлява една голяма скала, от едната страна отвесна, от другата - доста стръмна. Градът е разположен в подножието, по-голямата му част е построена върху земи, отвоювани от морето. Местните наричат Гибралтар - Скалата. Тъй като британците изцяло оценяват стратегическото значение на Гибралтар, всичко е заринато със стени, кули, оръдия, тунели и всякакви други военни инсталации.
Името Гибралтар се налага през Средновековието от изопаченото арабско наименование Джебел ал Тарик (Планината на Тарик). Тарик ибн Зиад заедно с Муса ибн Насайра завладяват полуострова през 711 г. в хода на арабската инвазия в Европа. Дълго време Гибралтар е във владение на маврите. През 1602 г. преминава към Испания, но през 1704 г. е завоюван от британски войски.
Днес често го наричат просто Скалата, която е висока 426 м и обхваща 6,5 кв. км. Самият град Гибралтар е на западната част на Скалата, обърнат към великолепния залив на испанския Алхесирас. Географското му положение го прави много важен стратегически пункт, контролиращ изхода на Средиземно море и подходите към него от Атлантическия океан. Именно заради тази уникална позиция са се водили и много битки за установяване на контрол над тази територия. Днес Гибралтар е важно международно пристанище, военноморска база и въздушно укрепление. На откритото пристанище всекидневно спират около 200 кораба.
Не само ключовата стратегическа позиция обаче предизвиква силните апетити. Британската територия се откроява с цветущото си икономическо състояние. "Гибралтар сякаш е част от друго икономическо пространство и време", признава в годишния си доклад местната търговска камара. През 2012 г. неговият БВП скочи със 7,8 на сто и стигна 1,2 милиарда лири (1,4 милиарда евро). БВП на глава от населението на тези 7 квадратни километра е сред най-високите в света.
В анклава цари почти пълна заетост (без работа са едва 2,5 на сто), а обкръжаващата го Андалусия е областта с най-висок процент търсещи работа в цяла Испания - 35,8 на сто.
Банкови и финансови услуги, туризъм, пристанищни дейности, игри онлайн - разчитащ на тези четири опори (първите три носят 25 до 30 на сто от БВП, четвъртата около 15 процента), "Гибралтар като че ли почти не е пострадал от международната икономическа криза", забелязва Стюарт Грейн, говорител на местното правителство.
Скалата днес разполага с 18 000 регистрирани и действащи предприятия при население от 30 000 души. Защото представлява данъчен рай, осъдително заявява Мадрид, който подозира, че редица испански предприятия се установяват в Гибралтар, за да печелят от това. Гибралтар не е данъчен рай, контрира главният министър на британската територия Фабиан Пикардо в отговор на обвиненията на Мадрид. През януари 2011 г. Гибралтар се отказа от изключителния си данъчен режим, който позволяваше на компании да избягват плащането на налози. Пикардо подчертава, че Гибралтар е сторил повече от необходимото, поради което вече е в т.нар. бял списък на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и спазва изискванията, наложени от нея след началото на световната финансова криза през 2008 г. От началото на 2011 г. Гибралтар въведе плосък данък от 10 процента.
Между другото колонията е силно зависима от испанската работна ръка. Хиляди испанци, които работят тук, всеки ден пеша или с автомобили пресичат границата. Някои дори по няколко пъти дневно.
Може би именно цветущата икономика накара гибралтарците миналия месец да заговорят за независимост. Договорът от Утрехт, предаващ  Гибралтар на Британската корона за вечни времена, е безнадеждно остарял, съобщава правителството на тази територия. Според официални представители, хората на Гибралтар според нормите на сегашното международно право имат право на деколонизация и самоопределение, и документът, подписан преди триста години, не може да попречи на използването на това право. Правителството на Гибралтар е решено да се бори за независимост. В случай на възражения от страна на Великобритания Скалата заплаши да се обърне към международните съдилища, за да се признае несъответствието на Договора от Утрехт към международното право. Документът съдържа редица разпоредби, които отдавна не се изпълняват и са считани по съвременните стандарти за диви. Така например в договора е закрепено правото на Великобритания да "търгува с негри (роби)", а в Гибралтар е забранено да живеят "маври и евреи".
Така че докато двама се карат, току-виж третият спечелил...