21 Декември 2024събота20:00 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Участници в Илинденско-Преображенското въстание

Черно на бяло

Триклета да си ти, Европо, кръвнице македонска!

Част втора - Европа за Македония - днес и вчера

/ брой: 68

автор:Христо Георгиев

visibility 4956

Вече се прояснява отношението на Европейския съюз към македоно-българския спор, чува се дори как той потропва с крак от досада, докато слуша български аргументи. Е, щом е така, моля да попрелисти не наши документи, а такива на техните дядовци, дипломати преди 120 години. 

Тогава представителите на Русия, Англия, Франция, Германия, Австро-Унгария, Румъния, Сърбия, Турция... имат противоположни интереси и позиции по повечето въпроси на деня, но не се различават в мнението си, изказвано не поради спор, а между другото, за поробеното население в Македония - то е българско! Каквито и добрини, а най-вече злини, да са ни докарали европейците, поне на народността ни българска не са посегнали. Тогава!

Днес ви предлагаме частичка от обилната  кореспонденция от онова време на дипломатически представители, повечето от които са на  македонския "терен".

В основите на днешната македонска държава са вградени и такива величави събития като Солунските атентати и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Но според тогавашните западни дипломати, и те са си българска работа. А знае се какво се случва на една сграда - дори да е впечатляваща, ако носещите й колони са сбъркани - рано или късно рухва. 

За капак, чели-недочели, навярно и полуграмотни по отношение на историята, но бързащи да изпълнят поредната лобистка поръчка, депутати в Европейския парламент от Прогресивния алианс на социалистите и демократите и един от Зелените, се опитаха да ни принудят за пореден път да коленичим по македонския въпрос. Тъй омразният Сталин създавал изкуствено нации, а европейските босове какво се опитват да правят сега?

Плачът на Македония

От връх Пирин планина

Отчаян глас се чува -

Македония плаче,

Ридае и проклина,

Европа цела псува:

"Проклета и триж клета

Да бъдеш ти, Европо,

Блуднице вавилонска,

Кръвнице македонска.

Русийо, мила сестро,

Ела ми ти на помощ,

Понеже аз загивам.

Англичани и немци,

Италянци и френци

Искат да сме под турци.

Песента е съчинена от стария революционер Раздолов. Тя изразява протеста на Македония срещу Берлинския договор, който постави Македония и Тракия под робство (Страница на ВМРО - Младежка организация).

"Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902/1904, дипломатически документи", (отговорен редактор Н. Тодоров, съставители Т. Добриянов, Т. Бакалов, Ц. Дойнова, Р. Попов, К. Попова с участието на Хр. Михайлов, Б. Самарджиев, Р. Божилова и Л. Писаров и Й. Шопов), изд. "Наука и изкуство", 1978 г.

(Документите са публикувани на оригиналния им език и в превод - Хр.Г.)

Из доклад от френския посланик в Цариград до министъра на външните работи Делкасе...

Пера, 22 октомври/4 ноември 1902 г.

Превод

... В самата Битоля и в близките села на убийствата, на които станаха жертва двама полски пазачи и един управител на ферма, мюсюлмани, убити от българите, турците отговориха, избивайки известен брой християни. От друга страна наказателния съд в Битоля заседава непрекъснато и без да се задълбочава осъжда голям брой българи...

В същност революционния комитет остава все още много активен. Той не се оставя да бъде обезкуражен от осъжданията...

Констанс

DD Affaires de Macedoine 1902, N 25

Из доклад от френския шарже д'афер в Цариград Бапст до министъра на външните работи Делкасе...

Пера, 19 ноември/2 декември, 1903 г.

Превод

Руският посланик, няколко дни след завръщането си от Ливадия, беше приет на специална аудиенция от султана. Той благоволи да ме осведоми поверително за разговора си с Негово величество, разговор, който е продължил два часа и се е отнасял изцяло за Македония.

"През време на моето пребиваване в Ливадия, ми каза г. Зиновиев, императорът на два пъти ми заповяда да предам със строги изрази на султана неговото недоволство. Непрекъснато от една година насам османското правителство се обръща към Русия с молба да задържа България и да й попречи да подпомага въстаниците в Македония; ние действахме в тоя смисъл в София и нашата намеса доведе до пълното неутрализиране на симпатиите на българите  към техните братя в Македония за през цялото лято; но ние не можем да постоянстваме в това поведение, ако турското правителство продължава да не прави нищо за облекчаване съдбата на подвластното му българско население. Ние няма да жертваме повече нашата популярност в княжеството и законното влияние, което сме придобили в него, само за да позволим на турските чиновници и военни части да извършват свободно изстъпления и убийства."...

Султанът, стъписан, отговорил, че щял да заповяда една анкета... Но г. Зиновиев добавил, че той нямало да си пести думите; че той имал заповед да изисква действия; че ако  било законно  да се наказват българите, провинени в някакви вредителства, трябвало на всяка цена да се наказват и турците...

DDF, serie 11, t. 2, N 510

Из доклад на френския посланик в Лондон П. Камбон до министъра на външните работи Делкасе...

Лондон, 31 януари/13 февруари 1903 г.

Превод

До този момент македонският въпрос изглежда не занимава английското обществено мнение...

"Дейли Нюз" - единствения вестник, който отразява все още остатъка от идеите на Гладстон в либералната партия, се опита да поведе кампания срещу своеволията на турските власти, но той нема предишния успех в обвиненията срещу жестокостите над българите...

Румънският пълномощен министър в Лондон, г. Катарджи, който беше в отпуск дълго време, преди три дни пое отново поста си. Попитах го за новини от Македония... И в Букурещ, и в Белград мнението относно македонския въпрос е едно и също: решено е да не допуснат възможност България да получи и най-малко предимство. 

"С една дума, му казах аз, вашето правителство, както и сръбското a priori отхвърлят всякаква идея за разделяне."

"Точно така, ми отговори той; имайки предвид, че българският елемент е по-силен, едно разделяне би било в полза само за България."

Тогава аз попитах г-н Катарджи, тъй като разделението изглежда неосъществимо на практика, дали румънското и сръбското правителство биха приели оформянето на Македония като автономна провинция под покровителството на Великите сили.

"В никакъв случай, продължи той; ние много добре си спомняме историята на Източна Румелия. Великите сили й дадоха автономия, но не можаха да я запазят. България внесе смут в страната и присъедини без съпротивата на султана и на Европа провинция, върху която нямаше никакво право; същото би се получило и с една автономна Македония."...

Помолих го да ми каже какво разрешение на въпроса вижда, след като разделението, автономията и реформите отпадат.

"Война", ми отговори той без колебание.

"Война срещу кого?"

"Война между Турция и България. Трябва да оставим султана да даде урок на българите. Така в разстояние на 25 г. те няма да могат да вредят и Македония отново ще намери спокойствие."

...Всички тези християнски народности... гласуват доверие на неверника, готови да се унищожат помежду си и не желаят толкова своето собствено освобождение, колкото унищожението на техните братя по религия. Не бива след това да се учудваме от продължителността и устойчивостта на османското господство...

DDF, serie 1.3, t.3, N 80

Доклад на английския вицеконсул в Битоля до генералния консул в Солун Билиоти...

Битоля, 22 март/4април 1903 г. 

Превод

Господине,

Този предиобед стана експлозия в бакалница, намираща се на пазара за коне тук... Когато  полицията влиза в помещението, намерила собственика, българин на име Мирчо Гроздан, сериозно обгорен вследствие неочакваното подпалване на известен брой наскоро заредени патрони от фирмата Грас и Мартини...

Изненадващо е, че досега не е направено подобно откритие, защото аз имам информация от няколко души, които имат изключителни възможности да научават какво става в българския квартал, че почти във всяка къща има подземен склад за патрони и бомби и най-малко една пушка. Казва се, обаче, че те така изкусно са скрити, че всички опити на полицията досега да ги открие са се оказали напразни...

Един от местните хора ме увери, позовавайки се на авторитета на един от главните подчинени на Сарафов, че сумата, изплатена за откуп на мис Стоун, била изразходвана за покупката на 5000 маузерови пушки с известен брой заряди за всяка, а от известно време насам българските селянки се разделят с нанизите си от монети и с други украшения, за да може, както казват, във всяка колиба да има пушка...

И накрая мога да добавя, че в процеса на търсене на къща бях въведен в една стая, където видях няколко куртки в зеленикаво кафяво с нараменни презрамки, носещи голяма българска корона. Естествено се въздържах от коментар, но имам впечатлението, че преди известно време до посолството на Негово Величество бе изпратен доклад относно това, че дрехи, подобни на тези, които писах, се правят в големи количества по поръчка на комитета.

Имам, и пр. Джеймс Макгрегър

Turkey, N 1 (1904) Doc. 60

Доклад от италианския генерален консул в Солун до министъра на външните работи на Италия Е. Морин...

Солун, 19 април/2 май 1903 г.

Превод

Господин министър,

След моя рапорт от 30 миналия месец, имам честта да докладвам, че в онзи ден се извършиха стотина арести на българи и че тези, които се съпротивяваха, хвърляйки бомби и използвайки огнестрелно оръжие, бяха убивани на място. Много други, които бягаха, без да се съпротивяват, бяха също убити... В някои точки на града открито или скрити в частни къщи, българи хвърляха бомби понякога с пагубен за сградите ефект, но без значителни разрушения. Трагични сцени имаше също в някои къщи, населени с италианци, или защото там имаше българи на квартира, или защото намираха убежище там. Някои се съпротивяваха отчаяно, хвърляйки бомби върху агентите, други се самоубиваха, за да не се предадат, трети, без да се отбраняват, бяха зверски убивани... Имайки предвид събраните сведения, мисля, че числото на убитите българи е по-малко от сто, вероятно от 70 до 80...

Ако турското правителство не извлече поука от суровия урок, за да приложи сериозни реформи... цялата прекалена жестокост на репресията ще бъде едно обвинение в плюс срещу него, а българите, разгромени по време на репресията, след време вместо виновни за пострадалите, ще бъдат считани за героични мъченици за една свята кауза.Тук няма съмнение, че в тяхното безразсъдно и престъпно поведение българите показаха смелост, достойна за възхищение при други обстоятелства...

Documenti diplomatici. щ53

Доклад от английския вицеконсул в Скопие до английския генерален консул в Битоля Билиоти...

Скопие, 23 април/6 май 1903 г.

Превод

Господине,

След деня на нападението на банката в Солун тук владее значително безпокойство. По-голямата част от българските къщи бяха претърсени, но не бяха намерени експлозиви, макар и да се откриха револвери и стари модели огнестрелно оръжие, които бяха конфискувани. Около четиридесет души българи, мнозина от които знатни търговци, бяха затворени, а вчера към всяко консулство бе придаден по един пазач, тъй като се разнася упорит слух, че има изработен план да се вдигнат във въздуха консулствата, като се започне с тези на Англия и Русия...

Около сто души ученици от местната българска гимназия напуснаха сега под предлога, че храната е лоша и недостатъчна. Някои от преподавателите бяха арестувани - по всяка вероятност разумно. Двама от тях, преоблечени в албански дрехи и с пушки били изненадани и заловени...

Генералният инспектор има план за заточването на 100 и повече заподозрени българи от Македония в някоя част на Турция, близо до морския бряг...

Turkey, N 1 (1904) Doc. 136

Из донесение на руския генерален консул в Солун Гирс до руския посланик в Цариград Зиновиев...

Солун 11 юли 1903 г.

... Всичко кара да се предполага, че след известно време с привършването на най-важните полски работи дейността на четите ще се прояви с нова сила и докараното до отчаяние селско население, не виждайки никакво подобрение на положението ще се отправи масово към планините.

Какъв обрат ще вземе въстанието, е още мъчно да се каже, но няма съмнение, че миналата над македонските българи буря и понесените от тях загуби не само не са отслабили, но са усилили тяхното революционно настроение.

Документи и материали за историята на българския народ, щ241

Извадки от турския вестник "Икдам"

5/18 септември 1903 г.

Превод

Българските четници, които се появили в румелийските вилаети, биват унищожавани навсякъде от имперските войски; така в резултат на едно сблъскване в планината Пирин в Серска област четниците били разгромени...

Така и някои българи от село Кочкун, Флоринска област, които се осмелили да станат четници, се предали и поискали милост...

Turkey, N 2 (1904) Doc. 20, Incl.

Шифрована телеграма от главния инспектор на румелийските вилаети до Високата порта...

22 юли/4 август 1903 г.

В две телеграми на Битолския вилает от 21 и 22 юли [1903 г.] ни се донася, че положението в Битолско се усложнило. Българските селяни оставяли храни и добитък и на тълпи се присъединявали към разбойниците...

Инспектор: Хюсеин Хилми

Костурско в македонската революция, щ 18 

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 4410

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 3554

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 3701

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 8188

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 3960

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 3897

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 3398

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 3285

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 5197

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 5315

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 4445

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 3488

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ