Три куршума в Кенеди

Николай Долгополов

Полковникът от разузнаването в оставка Олег Нечипоренко е познавал убиеца. През септември на 1963-та, по-малко от два месеца преди трагедията, той, работейки в посолството на СССР в Мексико под прикритието на консул, е разговарял с Ли Харви Осуалд, който поискал съветска виза.
- Олег Максимович, скоро се навършват 50 години от онзи ден, когато убиецът от сградата на склада за училищни учебници изстреля три куршума по Джон Кенеди. Има обаче няколко версии за станалото. Това е и заговор на американските петролни крале срещу пречещия им Кенеди, и планове на кубинските "ултраси", и дори просто машинации на съветските специални служби. А Осуалд е просто "изкупителна жертва", както той сам се наричаше пред телевизионните камери. Време е да се разкрие тайната.
- Че то останаха ли тайни? По-скоро продължават фантазиите и спекулациите. Питайте. Аз имам своя гледна точка за цялата тази история. И с "изкупителната жертва" аз съвсем не съм съгласен, за разлика от някои мои бивши колеги от разузнаването.
- Хайде да започнем с най-простичкото. Та нали Осуалд, който беше дошъл в СССР с туристическа виза и който през 1959 г. поиска политическо убежище в Съветския съюз, е бил добре известен на КГБ.

Осуалд е служил в морската пехота, където е обучен за снайперист, пишат американските медии

- Вие смятате това за "простичко"? Когато работих над книгата си за тази трагична история, аз внимателно изучих архивното дело на Осуалд.
- Значи е било заведено дело?
- За две и половина година шест обемисти тома. Само си представете. 1959-а, между нашите страни има плътна "желязна завеса", и изведнъж бивш морски пехотинец от ВМС на САЩ се обявява за марксист, иска да участва в изграждането на социалистическото общество, моли да му дадем съветско гражданство. Извънредно рядък случай, който предизвика реакция сред върховете. И КГБ се включи в работата.
- Говорейки образно - взел Осуалд "на прицел".

Президентът Кенеди минути преди да бъде убит

- Без всякакви образности, именно на прицел, и той беше под наблюдение от първия си ден при пристигането си в СССР като турист - от 16 октомври 1959-а до заминаването си през май 1962-ра. Тогава с чуждите туристи се занимаваха две подразделения на КГБ. Първо главно управление (ПГУ) се интересуваше от евентуалните кандидати за вербуване с по-нататъшно използване като агенти в чужбина. А Второ главно управление - контраразузнаването - издирваше агентурата на противника. Осуалд обаче изпревари събитията, още на втория ден от пристигането си той помолил екскурзоводката Рима Ш. да му помогне да напише молба за предоставянето му на съветско поданство.
- Тази Рима Ш. беше ли ваш човек?
- Наш-не наш, но на практика всички служители на "Интурист" ни сътрудничеха. Такива бяха времената. И молбата на американеца - той веднага получи кодовото име "Налим" - изучаваха и разглеждаха КГБ, външното министерство, отделът за визи и регистрации на чужденци, "Интурист", Червеният кръст. Решението за отказ за предоставяне на поданство са взимали външният министър Громико, председателят на КГБ Семичастни и самият другар Анастас Микоян, който тогава е отговарял за международните въпроси в правителството и в ЦК на партията.
- Да, притеснил ви е този човек. А защо са го нарекли "Налим"?
- Защото нашите сътрудници имаха добро въображение. Осуалд, ако се вгледате в снимката му, наистина приличаше на тази риба. И трябва да се каже, че енергията на "Налим" беше невероятна. Когато молбата му зацикли, той успяваше да досажда на всички. И това - без да знае руски. Пишеше писма, молеше. Когато му отказаха гражданство, си преряза вените, попадна в болница. Ами ако реши наистина да се самоубие? Тогава ще се вдигне шум в целия свят: човек с леви убеждения мечтае за съветско поданство, отказват му, докарвайки го до гроба. И се взе решение да не му се дава гражданство, а да се ограничим с разрешение за временно пребиваване на територията на СССР.
- Разузнаването и контраразузнаването не се ли опитваха да го използват като евентуален агент?
- На контраразузнаването им стигнаха няколко седмици, била е направена специална проверка, и се появила резолюцията: "Нямаме интерес от американския гражданин Ли Харви Осуалд". На ПГУ той също не е трябвал, че какви секретни сведения е можел да предостави.
- Олег Максимович, това означава, че сега слагаме дебела точка - Осуалд не е бил никакъв съветски агент?
- Никога. За нашите специални служби той е бил персона нон грата. Нещо повече, оставали са съмненията, че той все пак шпионира за американците. И когато той се преместил в Минск, всички си отдъхнали, делото му го предали на беларуското КГБ.
- Не е ясно защо са го пратили в Минск?
- Искаха да го изпратят в Прибалтика, но Осуалд категорично отказа. С Минск се съгласи едва-едва. Но отиде, започна работа в радиозавода като регулировчик и Центърът престана да се интересува от него.
- Заплатата му едва ли е стигала...
- Вие за него не се вълнувайте. През Червения кръст му дадоха с постановление на ЦК на КПСС 5000 рубли, освен това 700 лева заплата, получи апартамент.
- Да, за онова време това са огромни пари. Осуалд обаче все пак реши да се върне в САЩ.
- Оказа се мързеливец. Работеше през куп за грош. И какъв ти там марксизъм, той не се интересуваше от нищо. Дори руския език не успя да научи като хората. Затова пък не пропускаше празненствата, обичаше жените, ожени се за 20-годишната Марина Прусакова. Това са всичките му постижения. В Минск дори не се занимаваха с него сериозно, усещаше се, че се готви да си тръгва. Когато обаче се появиха трудности със заминаването му, той отново прояви невиждана енергия. Замина си с младата си съпруга - Марина, която му роди дете, и всички въздъхнаха с облекчение.
- Тогава кажете - можеше ли такъв човек сам да убие президента на САЩ? При цялата американска охрана, а и като се има предвид, че той е бил лош стрелец.
- Можел е да го убие сам. И кой ви е казал, че "Налим" е бил лош стрелец? Още в Минск той си купи пушка, с която от време на време стреляше, когато ходеше на лов. А в САЩ също си купил оръжие.
- Вие сте един от сътрудниците в съветското посолство в Мексико, които са разговаряли с Осуалд, когато през септември 1963-та той е поискал съветска виза. Защо сте му отказали?
- В къщата на Осуалд веднага след убийството на Кенеди американците намериха тези бумаги от съветското посолство във Вашингтон с отказ за влизане в СССР. Предстявате ли си какъв шум щеше да се вдигне, ако бяхме дали виза? На 27 септември Осуалд дойде в посолството. В началото на разговора той изглеждаше разсеян, след това се концентрира. Разказа за живота си в Минск, за сватбата си със съветска поданичка. А желанието си отново да отиде в СССР обясни с постоянното следене от страна на ФБР. Говореше раздразнително, след това възбудено. Стори ми се, че е неврастеник. Ясно е, че в Минск нашите са го следили, но и мисъл за сътрудничество не е минавала през главите на хората ни.
- Защо?
- Той не ставаше за оперативна работа. Говорихме на руски, но Осуалд изопачаваше думите, понякога преминаваше на английски, произношението му беше ужасно. А по време на втория разговор с двама мои колеги той извадил зареден револвер. Колегите ми внимателно му взели оръжието, изпразнили го и едва на тръгване го върнали на неврастеника Осуалд.
- Че как е успял да убие Кенеди?
- Казано накратко, обстоятелствата за Осуалд са били невероятно успешни. Докато за Кенеди, за Америка, за нас - трагични. На 22 ноември 1963 година той избира за убийството на президента едно от най-удачните места на пътя на президентския кортеж - площада Дили Плаза в Далъс. Тук има два завоя по пътя: един на 90 градуса, а на втория колите е трябвало да завиват на 120 градуса, и, разбира се, с малка скорост. Осуалд е работил в сградата, където е имало склад за учебници, именно на пътя на кортежа. Той е можел да влезе там без проблем и предварително да скрие пушката си с оптически мерник. Сградите по маршрута не са били проверявани от полицията, защото тайната служба не е изсиквала такъв оглед. Авторитетните експерти, с които съм разговарял, са смятали това "снайперистко гнездо" за почти идеално място за стрелба от упор по кортежа на президента.
- Т.е. дори и не най-добрият стрелец не би могъл да не улучи?
- Експертите справедливо смятат, че мястото намалява изискванията за професионална подготвеност на изпълнителя. Може уверено да се предположи, че дори стрелец от средна класа би успял. Два куршума от трите, изстреляни от Осуалд, са достигнали целта.
- Ами теорията за заговор? И как тогава Руби успя да убие Осуалд?
- Без да отричаме съществуването на заговор, можем да кажем, че това е работа на самотен стрелец. Съдба. А Руби е вече съвсем друга история. Колкото до Ли Харви Осуалд, той завинаги ще остане само заподозрян за убийството. До съд така и не се стига.