Три филма за Борис Христов

Стоян Ангелов

"Мигове от живота и сцената", "Песента е целият ми живот" и "Срещи в България" са заглавията на трите филма за Борис Христов, които студио "Екран" на Българската телевизия създаде. Как се стигна до мисълта за филм (по-късно филми) за Борис Христов?
Филмовият и телевизионен режисьор Людмил Трифонов идва в България от Италия, където е бил ученик на световноизвестния режисьор Виторио де Сика. Там той се среща с Борис Христов и му изразява голямото си желание да направи за него филм (за студио "Екран" на БНТ) и получава неговото съгласие и одобрение.
...Случаят ни събра с Людмил Трифонов по време на съвместната ни работа над филма-балет "Куклената фея" от Йозеф Байер за студио "Екран" на Българската телевизия, в изпълнение на балетния състав на Двореца на пионерите (тогава). При публичните спектакли, един от които на сцената на Софийската народна опера с оперния оркестър, аз бях неизменно диригент. За филма използвахме записа на музиката на балета "Куклената фея", който студиен запис бях осъществил със Симфоничния оркестър на Българското радио за програмите на радиото. Този запис излезе на грамофонна плоча в издание на "Балкантон". Това още повече улесни работата ни. Междувременно то бе поводът да се срещнем и запознаем с Людмил Трифонов. Не се познавах с него, но от този момент между нас настъпи близост на творчески виждания и позиции.
Тогава Людмил Трифонов сподели своите идеи и планове за филм за Борис Христов и ме покани, по-точно ме спечели за съмишленик и съучастник в осъществяването на този всеобхватен замисъл и план. Обмисляхме съвместно сценария на замисления филм, който по-късно прерасна в сценарии на три филма за певеца и артиста Борис Христов.
При всички идвания по това време на Борис Христов в България имахме с него незабравими, паметни срещи. На тях споделяхме, обсъждахме всички подробности и детайли около предстоящия, вече навлязъл в начална фаза, но вече оформящ се бъдещ филм. Един от може би най-съществените моменти в обсъждането на някои от въпросите бе търсенето на по-голяма изразителност и съдържателност на изображението. Постигнато бе съгласие, договореност за осъществяването на преки, директни документални записи по време на концерти, оперни спектакли, на записи по време на репетиции. Цялата тази организация на пряко и непосредствено осъществяване бе свързана с много усилия и немалко препятствия. Но в общи линии бе осъществена успешно, с много артистизъм, с въображение, с находчивост. Такива откъси, епизоди по време на спектакли като арията на Филип от "Дон Карлос" или сцената на Филип с маркиз Поза, или арията на Иван Сусанин, заснета по време на концерта, или репетициите на "Песни и танци на смъртта" на Мусоргски, фрагменти от монолога на Борис от "Борис Годунов" и още, още... обогатиха много общото звучене и изображение в цялостното филмово повествование и придадоха автентичен, документален облик на изразността във филма.
Друг, не по-малко значим, елемент бяха разговорите, изказванията, интервютата с известни музикални и театрални дейци, критици, оперни деятели, които споделяха свои впечатления, мнения, оценки за певческото и артистичното, за цялостното музикално-сценично изкуство на Борис Христов.
Немалка част за бъдещия филм бяха епизодите, сцените от личния живот и индивидуалната творческа работа на певеца, която да бъде органически свързана с общата филмова повествователност.
От паметните ни срещи с Борис Христов, на една от тях бих искал да отделя няколко реда. Беше хубав слънчев ден в късните утринни часове. Бяхме уговорили с Борис Христов среща с намерение заедно да се разходим. С режисьора Людмил Трифонов чакахме пред хотел (ако не се лъжа) "София" на площада зад паметника на Цар Освободител, обърнат към улица "Цар Шишман". От хотела излязоха Борис Христов и Франка и се отправиха към нас. Поздрави... ръкостискания... топли думи на взаимно уважение... В следващите минути обмисляме в каква посока да се отправим и, разбира се, пожеланието беше да се насочим към Парка на свободата. В тези няколко минути на разменени думи, неочаквано откъм ул. "Цар Шишман" се зададе и се насочи към нас Мистер Сенко. Приближи се и с приветствени думи се обърна към Борис Христов, към Франка, към нас двамата. И в тази залисия внезапно, така както любезно разговаряхме, Мистер Сенко с присъщия му жест на илюзионист бръкна във вътрешния джоб на моето сако и с присъщия изненадващ ефект извади пачка от 100 банкноти по 20 лева и ме погледна укорително. "Защо си ми отнел моите пари?..." Всички бяхме изумени, а аз - слисан. Разбира се, този фокус на блестящия илюзионист впечатли и развесели всички. Впуснахме се да го приветстваме за успешния фокус и последваха думи на взаимно уважение и задоволство от станалата среща с Борис Христов. Тази случка бих пропуснал като твърде незначителна, но тя донякъде освежи нашето сутрешно настроение.
Последва една незабравима за мен разходка с Борис Христов и Франка. С навлизането в Парка на свободата съвсем непринудено Людмил Трифонов поде диалог с Франка (разбира се, на италиански език) и съвсем непринудено последва разговор между мен и Борис Христов. Постепенно, но понятно, след няколко общи мисли и фрази разговорът се насочи към руската музика и постепенно, напълно естествено, към музиката към творчеството на Мусоргски. Може би в мен Борис Христов намери подходящ събеседник, тъй като разговорът стана много съдържателен, задълбочи се. Той заговори за пеенето, за песните, романсите на Мусоргски, за вокалния цикъл "Песни и танци на смъртта", за "Семинарист", за "Бълха"-та и постепенно стигна до Борис в "Борис Годунов".
Ще избегна да цитирам мислите и думите му за операта, за персонажа, за образите - за Пимен, за Варлаам и за Борис, в тълкуването на които той открои многостранни детайли и щрихи от вокално и артистично естество. Особено голямо внимание отдели на словото, на интонацията, на дикцията, на динамиката. Голям дял от неговите съображения беше насочен към драматургичното изграждане на образите, на музикалната драматургия на произведението и нейното интерпретационно осмисляне и осъществяване. Немалко мисли, мнения, емоционални откровения бяха изразени за хора в операта, за неговата важна роля, за оркестъра. Дори за оркестрацията и проблема за баланса между певеца и оркестъра, съчетанието на гласа и инструментите в оркестъра.

* * *
Още нещо, което индиректно е свързано със спомените за Борис Христов. То е свързано с познанството ми и взаимното уважение, което изпитвам към диригента Генадий Рождественски, с негови гостувания в България и по-точно с едно от гостуванията му като диригент на Симфоничния оркестър на Българското радио. При предпоследното му гостуване със Симфоничния оркестър на Министерството на културата на СССР в среща с него го помолих за нашия филм да сподели мнение за работата си с Борис Христов в постановката на "Борис Годунов" в Лондонския театър Ковънт гардън. Позволявам си да приложа изцяло неговия отговор:
"Много често ме питат кои са големите артисти, които съм срещал на своя професионален път малко повече от 30 години вече. Винаги ми е идвало едно и също име, името на забележителния певец Борис Христов, или както имам привилегията да го наричам - Борис Кирилович.
С какво привлича този артист, какво е специфичното в неговото дарование. Струва ми се, че компонентите са много и аз мога да съдя за това по време на съвместната ни работа по постановката на "Борис Годунов" в Лондонския театър Ковънт гардън. Обикновено, когато оценяват един певец, казват: Какъв забележителен по красота глас. В гласа на Борис Христов се крие огромна сила, драматургическа сила, сила на превъплътяване на образа, с това е силен този артист. Мисля, че поведението на Борис Христов на сцената излъчва магнетизъм, той концентрира около себе си всички - хористи, актьори, оркестър. Хорът пее в онези сцени, където присъства Борис Христов, по друг начин. Това е огромна инспирация, която кара партньорите да се подчиняват на неговата творческа воля, което още повече привлича зрителите.
Да се говори за музикалния съпровод на този певец от гледна точка на диригента е съвсем безсмислено. Това не е акомпанимент, а съдружество. Никога не съм чул от него да поиска, да помоли оркестъра да свири по-тихо, това е ненужно, защото оркестърът, вслушвайки се в онова, което става на сцената, чувайки идващия оттам глас с божествена красота, следваше интерпретацията на Борис Христов. Така че е трудно да се каже кой е диригентът в този спектакъл, аз или той, и взаимоотношенията между артиста и оркестъра. Това е едно съдружие, което ми носеше огромна радост."
Тези срещи остават незабравими за мен. Оставят незаличима следа, скъп спомен, към който винаги ще се връщам.

Работен момент от записи в катедралния храм "Св. Александър Невски"