Третият конгрес по българистика се открива днес

За по-младите българи е трудно да си представят, че точно преди 32 години, в дните около 24 май, България отбелязва апогей на своята културна слава по света - у нас се събират учените от цял свят, които изследват старобългарския и българския език, българската литература и културата ни през вековете и до съвременността. Още е жива Людмила Живкова, председател на Комитета за култура, чиито неистови усилия за развитието на науката и изкуствата у нас и за пропагандирането им по света не може да отрече и най-предубеденият противник на системата на онези времена. Минали са две години от първата детска асамблея "Знаме на мира", събрала деца от 79 държави, когато се осъществява втора мощна инициатива за отварянето на България към света и за отварянето на света към нея - Първият международен конгрес по българистика. Именно тогава видният руски славист проф. Дмитрий Лихачов произнася своето знаменито определение за България: Държава на духа. Огромният интерес към форума довежда до провеждането на втори конгрес през 1986 г. Три години след това в България започва преходът и... почти пълната забрава за българистиката.  
За да не остане тогавашната слава на България само спомен от миналото, най-старото висше училище у нас - Софийският университет "Св. Климент Охридски", реши да възроди старата традиция и организира Третия международен конгрес по българистика тази година като едно от основните събития в отбелязването на своята 125-та годишнина. Конгресът се открива днес, в деня на най-светлия български празник. Тържественото начало на конгреса ще бъде дадено в 12 ч. в 272-ра аудитория на СУ, веднага след поднасянето на венци пред паметника на светите братя.    
Целта на форума е да възстанови интереса към България по света, да даде нов тласък на българистичните изследвания у нас и в чужбина, да поднови контактите между учените хуманитаристи и да съдейства за изграждането на нови, подчертават организаторите. В трите дни на конгреса, който е под патронажа на президента Росен Плевнелиев, извън научната програма ще се състоят и множество културни прояви, изложби, кинопрожекции, панаир на книгата на 25 май и др. В научните пленарни заседания по секции и тематики участват учени от 34 държави от Европа и Азия, от Израел, Канада и Япония. Участниците ще изнесат доклади в четири основни секции: история и археология, общество и култура, българска литература и български език. Предвидени са обсъждания в 16 подсекции по исторически периоди и научни тематики, свързани с българистичните изследвания. Ще се проведат и четири кръгли маси в областта на кирилометодиевистиката, българистиката, Златния век на цар Симеон и дигитализацията.
В рамките на културната програма на Третия международен конгрес по българистика участниците ще посетят Музея на Софийския университет, Музея по палеонтология и исторична геология, Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, Музейната експозиция за историята на радиото във Факултета по журналистика и масова комуникация, Университетската ботаническа градина и университетския театър-лаборатория "Алма Алтер", който ще има три премиерни представления. Предвидени са и посещения на културно-исторически обекти в централната част на София, сред които криптата на катедралния храм "Св. Александър Невски", Националния етнографски музей и Националния археологически музей при БАН, археологическите разкопки на антична Сердика, Боянската църква, Националния исторически музей.
По време на официалното откриване ще бъдат наградени победителите в Седмия национален литературен конкурс за стихотворение и разказ на фондация "Св. Климент Охридски". Фондацията "Блага Димитрова" ще връчи стипендия на студент от Факултета по славянски филологии. По-късно, от 14,30 ч., в аулата ще бъде врачен Почетният знак със синя лента на Софийския университет на проф. Кемал Абдулаев, ректор на Славянския университет в Баку.