Трети март остава национален празник

Националният празник на страната остава Трети март. Това е една от сигурните редакции на промените в Конституцията заради обществен натиск. Скандалното предложение на ПП-ДБ, което се поддържа и от премиера Николай Денков, не беше припознато от ГЕРБ и ще отпадне от проектозакона, пише сайтът Епицентър.
Натиск от професионалните гилдии има и по промените в съдебната власт, а експертните мнения по темата политическа среда, която засяга служебното правителство, правомощията на президента, на НС и на МС също не са положителни.
Преди дни председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски съобщи, че на 8 декември предстои за втори път първо четене на промените в Конституцията. То е ще като първото четене, а промени на предложените текстове ще се правят между първо и второ четене, което се състоя на 6 октомври. Срокът според приетите от депутатите правила е 7 дни, но този срок може да бъде съкратен.
До вторник в Комисията по конституционни промени бяха внесени 43 становища, повечето от които с много критики по предложените изменения в основния закон. Най-много предложения има да отпаднат текстовете, свързани с промяна на националния празник и тези, свързани с двойното гражданство. Категорични са становищата, че двойно гражданство не бива да се допуска за депутати и министри, но отпадането на текста ще засегне и президента и вицепрезидента.
Спорове пораждат и текстовете за избора на служебен премиер. Идеята председателят на КС и шефът на БНБ да могат да заемат поста служебен премиер ги поставят в условие на несъвместимост, коментираха юристи. Според тях в предложенията имат две групи проблеми. Първата е може ли само по този начин да се формира правителство от президента като му бъде опредено предварително измежду кого да избира.
Другата възможност е, ако държавният глава откаже, да натовариш с това НС, но това може да създаде по-голяма криза. Ако парламентът след като три пъти не е успял да излъчи правителство, няма гаранция, че на четвъртия ще стигне до избор, коментираха конституционалисти.
Най-много обаче са проблемите, свързани с измененията в частта съдебна власт. Там предстоят редакции на текстовете както по отношение на прокуратурата, така и на ВСС и на инспектората. Има много неясноти и с т. нар. индивидуална конституционна жалба, по която адвокатите изказаха съображения, че е редно единствено те да имат право да сезират КС.
Предложенията относно ВСС и прокуратурата събират най-противоречиви и полярни мнения, казва доц. Наталия Киселова. Това е така, защото вносителите са се стремили да отговорят на тълкувателната практика на КС относно промени във формата на държавно управление и установения баланс между властите. Според експерти продължителността на мандата на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор следва да бъдат съобразени с мандатите на изборните членове в двата съвета и с мандатите в парламента и на министъра на правосъдието.