Трети март е наша национална кауза

Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. Завършва история във Великотърновския университет, където от 1984 г. преподава история на Византия и средновековните балкански държави. От август 1998 до март 2002 г. е председател на Агенцията за българите в чужбина към МС. Автор е на около 150 научни студии, книги, учебници, енциклопедични издания.

"Апелирам към МОН да не пипа знакови произведения и да не премахва историята в последните гимназиални класове!"


- Проф. Павлов, в последните години всеки път около Трети март една малка, но шумна група хора, започва да приказва из медиите, че този ден не трябва да ни е национален празник, понеже по онова време просто две империи - Русия и Турция, са си поделили едни територии. Как ще коментирате?
- Бих допълнил, че групите са повече от две. Особено настойчив е призивът 24 май да бъде национален празник, а Трети март да си е обикновен ден без особен смисъл в националното ни житие-битие. Категорично съм против подобно съвременно политизиране на въпроса за Трети март и подобно неразбиране на това, което се е случило на Трети март. Едната група от интелектуалци със или без кавички спекулира с въпроса, че това е само предварителен мир, че в него не участват всички велики сили, макар че в него участват двете воюващи държави - какво по-легитимно от това? Нямало било българско представителство. Българско представителство в съвременния смисъл на думата няма, но в залата в Сан Стефано е Любен Каравелов. Според някои съвременни изследователи Любен Каравелов е бил смятан за пръв министър-председател на България. Той не е човек, който може да бъде определен като русофил или русофоб, става дума за най-ясно открояващия се по онова време български политик и водач на националната революция, който като добър политик има добри връзки с всички велики сили. Така че тази спекулация с предварителния мир, който нямал особен смисъл, е несъстоятелна. Двете воюващи страни подписват договор - много ясно поставен в тогавашния правен и географски порядък, посочени са ясно границите на бъдещото свободно княжество България. Така че Санстефанският мир в никакъв случай не е един удар в празното пространство. Вярно е, че Русия сама е сключила споразумения най-вече с Австро-Унгария, в които е гарантирала, че ще има форма на българска държавност само на север от Балкана, но това все пак са предварителни дипломатически стъпки, те не бива да се абсолютизират. Аз не мога да бъда третиран като русофил, но не бих желал да бъда и русофоб. Най-добрият начин е да бъдем обективни и да видим онова, което се е случило.
- Има и апели, които се маскират зад родолюбие, национален празник да бъде 24 май.
- Това са друга група хора, които се опитват да отрекат Трети март, свързани най-вече с кръгове около ДПС и особено около Лютви Местан. Чувал съм негови изявления, че истинският празник е 24 май - просто прелива в кавички от любов към българския език и към българското. С риск да го засегна, искам да кажа, че това е доста лицемерно, тъй като е един опит да се отрече Трети март, да се отрече изобщо Освобождението на България, който по доста перфиден и немного коректен начин се шири и между българските турци, и между българите-мюсюлмани и се прави опит в тези райони, където те присъстват чувствително като наше население, да се оспорва смисълът на празника. Чувал съм подобни аргументи в лични разговори и от хора, свързани с десницата - че за да не се дразнят българските турци, едва ли не Трети март трябва да бъде отречен.
Всичко това е абсолютно несъстоятелно, тъй като Трети март е една качествена промяна в статута на българския народ и на всички наши съотечественици, независимо от тяхната вяра и етнически произход. Една промяна, посрещната с много надежда от хиляди хора. И тя води до модернизация на България. Османската империя наистина е една тиранична и деспотична държава, в която проформа са проведени някакви реформи и от нейната изостаналост страдат всички, не само българите, не само християните, но на практика и цялото население. Можем да проследим как промяната в свободна вече България след Освобождението засяга цялата българска земя, независимо от състава на населението в даден град, село или район. Опитът да се отрече легитимността на България е много характерен и за кръговете около Лютви Местан, и за днешния режим в република Турция, те не само говорят за Булгаристан - нещо, което много дразни българското ухо, но много често Давутоглу примерно говори за Румелия. Изобщо се отрича България и се преминава към допотопната османска представа за света отпреди 200 и повече години. Така че Трети март си е наша национална кауза.
- Някои пък казват, че Русия ни е дарила свободата, без да я заслужаваме...
- Че Русия не ни е дарила свободата, това е съвършено ясно. Русия си има своите геополитически стремежи, но за нас важното е, че те съвпадат с нашите национални интереси. Това са го видели всички български възрожденци, като се започне още от Софроний Врачански, който пръв вижда, че единственият възможен съюзник, който би действал активно на Балканите и от който България ще има полза, това е Русия. Раковски, който пише брошура за убийствената руска политика във връзка с преселването на бесарабски българи и главно на татарско и черкезко население, е достатъчно далновиден да вижда в Русия съюзник в бъдещи действия. Апостола на свободата Васил Левски е много резервиран към тираничния руския царизъм, макар че и Русия вече е тръгнала по пътя на определени реформи, но в никакъв случай не е вярно, че Левски смята, че ние можем да се освободим сами. Той просто иска диалогът било с велики сили, било със съседи, да бъде на равноправна основа, да има българска легитимна организация в лицето на Вътрешната организация и на БРЦК, която да преговаря на равнище с тези сили, а не просто да бъдем обект на чужди действия. Както, впрочем, и става донякъде в Руско-турската война.
- Скандалът, който избухна заради "робство" и "съжителство" в учебниците, не е ли следствие именно на опитите да се омаловажи Освобождението? В нашите учебници "робство" изчезна всъщност още от 1992 г., и то пак като реверанс към ДПС тогава.
- Това е една криворазбрана понятийна система. Когато говорим за робство, дори хора, които се смятат за много десни, на практика използват инструментариума на теорията на Маркс за обществените строеве - една хипотеза на Маркс, която в съвременната наука се разбира по съвсем друг начин. Това, че в България е имало прояви на робско поведение, не значи, че е имало робовладелски строй. Знаем, че робство е имало и в САЩ, и в Бразилия, крепостничеството в Русия (отменено от същия Александър Втори, наречен цар Освободител именно заради това) също в много отношения се доближава до робството. Но системата, в която живеят нашите деди, наистина не е съжителство, нито пък е просто владичество. Нека да припомним, че владичество е русизъм и означава просто власт. Става дума за една тиранична система, за неравноправие, за дискриминация в големи мащаби. Много често "критиците" на робството казват: ето в ХІХ век колко добре живеели българите, какви големи къщи имали, позовават се на дневника на Достоевски и на какво ли не. Обаче нека да припомним, че това се отнася за времето след непълните реформи във втората четвърт на ХІХ век...
- Точно това исках да питам - защо се говори само за ХІХ век, когато се отменя еничарството? А цели четири века преди това какво е било?
- Разбира се. Но и през самия ХІХ век защо се вдигат въстания в Северозападна България, където реформите вече се прилагат. Нека да припомним, че когато четата на Хаджи Димитър и на Караджата минава Дунава, още в първото българско село виждат, че хората отиват на ангария на местния бей - нещо, което би трябвало да го няма много отдавна. Така че Османската империя се реформира много бавно, до голяма степен декоративно и просто за пред света, а отвличането на български момичета, изобщо на християнски момичета от поробените земи, до 1912 г. е редовна практика. Това са също прояви на робско състояние. Не бива да смятаме, че това са само емоции или пък сухо академично да разглеждаме нещата. Това робство го откриваме и у Ботев, и у кого ли не от тогавашните възрожденци. Един от основните постулати на Търновската конституция е, че робът на българска земя става свободен. Учредителите са смятали, че оттук нататък робство не може да има, тъй като го е имало в Османската империя и след Баташкото клане, и при всичките събития тогава.
- Когато експертите в МОН отричат робството в учебния материал, не става ли де факто цялата българска литература от Възраждането и след това  "неудобна" за тяхната философия - тя е пълна с робство, с черна робия, с иго?
- Точно така, затова са и опитите да бъдат отхвърлени знакови произведения. И тука са нелепите обяснения на министър Танев, че се прехвърляло от един предмет в друг, от един клас в друг. Според мен това беше очевадна манипулация. Аз вдигнах доста шум, доколкото можах, че отпадал "Бай Ганьо в банята", обаче отпада и Захарий Стоянов. Сега от него какво учат учениците - учат за събранието в Оборище, учат за Баташкото клане. Като ги махнем от програмите, на практика това означава, че обслужваме нечии чужди интереси.
- А това, че не само премахват произведения, но и задължителния предмет История се премахва от ХІ и ХІІ клас и остава задължителен само до Х клас?
- Аз апелирам към нашите колеги историци. Нашата гилдия, за разлика от географите и преподавателите по някои други дисциплини, не прояви особена активност. Да се премахне задължителната история от ХІ и ХІІ клас, това нанася огромни щети на националния организъм изобщо. Нека не звучи патетично и апокалиптично, но е точно така. Ние лишаваме младите българи от основни знания именно във времето, в което се създават като личности. Така че още веднъж настоявам пред министерството това нещо да бъде коригирано. В последните два гимназиални класа трябва да се учи история като задължителен, не като избираем предмет. Трябва да се намери механизъм това да стане. За философията например се направи изключение, а за премахването на историята всичко било решено. Не приемам такъв подход, при който някой спуска отгоре някакви указания. Това си е неототалитарно мислене, маскирано като демокрация. При новия екип на министър Кунева не виждаме някаква промяна, имаше някакви обсъждания, но бяха поканени отново ограничен кръг хора. И си мисля, че просто се повтаря това, което започна при Танев. Самото настояване на всяка цена да се приложи законът без никакво отлагане, според мен също е много неправилно и това ще доведе до големи дефекти. Аз не виждам какво лошо имаше в системата, която беше досега. Вероятно някои хора просто искат да оправдаят парите, които са взели, и затова създадоха този хаос. А хаосът наистина е голям. Само бодряшките изказвания на Меглена Кунева според мен няма да решат нещата.
- Ако гимназистите в последните две години не учат задължително история, естествено няма да се явяват и на матура по история, която е само върху задължителния материал. Дори се говори, че във вузовете щял да се премахне приемният изпит по история за специалностите като право или журналистика. Пък и колко абитуриенти ще кандидатстват история при това положение?
- Риторично трябва да попитаме на кого пречи българската история. И защо никъде по света няма подобен подход. Същото е с това миксиране на българска и чужда история в учебните планове. Ако погледнем учебниците в съседните държави, в Гърция, в Румъния, а и в Европа изобщо, във Франция, в Щатите - навсякъде на Запад изобщо, там националното доминира. И това е съвсем нормално. Без някой да отрича общочовешкото. Представете си в V или VІ клас какво означава за децата да учат западноевропейското, т.нар. феодално Средновековие. Много по-добре е те да изучават българските царе, българската история и, разбира се, при това може да има необходимия елемент за запознаване с Карл Велики, с папството, с големи теми. Така примерно е в гръцките учебници.
- Има обаче една доктрина, която казва, че националните държави изчезват. И дори в новите учебни програми ХІХ век е наречен "векът на национализма". Какво означава това?
- Това са изкуствени постановки в стил Фукуяма и други съвременни философи на историята. Действителността, в която живеем в момента обаче, показва, че националните държави не само не отпадат, но има засилване на националния елемент. Говорим за големи държави като САЩ, като Русия, Великобритания, Франция. Там националното никой не може да го изкорени. Виждаме, че Европейският съюз се съгласи на допълнителни пазарлъци с Великобритания, само и само тя да запази своя облик. Аз не виждам защо ние сме първите, които сме склонни да се откажем от себе си. Ние сме европейци, защото сме българи, а не защото просто сме родени тук. Първото условие да бъдем европейци е да бъдем българи. Нашите възрожденци, такива титанични фигури като Раковски, те бяха повече европейци от днешните политици. И същевременно бяха водачи на българската революция и на българската енергия към освобождение. За нашите предци Трети март не е толкова и само този договор от Сан Стефано, колкото идеал за свободна обединена България. Цели поколения българи гинаха във войните за национално обединение и техният идеал беше именно Санстефанската представа за България. Така че да отричаме Трети март би било кощунство и ругателство въру паметта на хилядите ни жертви в борбата за национално обединение. Която не е приключила и днес. Като бивш шеф на Агенцията за българите в чужбина аз съм за единство с хората, които по волята на превратностите останаха на чужда територия. Този ден има не само национален, но и планетарен български смисъл. Навсякъде той олицетворява България - и в Чикаго, и в Нова Зеландия, и в Одеса, навсякъде ще има ритуали, ще бъде издигнато българското знаме. Много погрешни сигнали даваме от България, когато водим този безсмислен спор и обругаваме една свята дата, която е приета от поколения българи за наш национален празник.