Трайко Китанчев - една от най-светлите фигури на българската демокрация

Трайко Китанчев е един от най-достойните синове на Македония, които с живот, дела и творчество се вписват в страниците на българската история през годините, когато се създават основите на новата ни държавност, култура, литература. Забележителна личност, революционер, редовен член на Българското книжовно дружество (от 1894 г.), деен политик, голям патриот, педагог, обичан и уважаван учител, ярък общественик, творец - поет, публицист, преводач. Фин и деликатен човек!
Родното му място е с. Подмочани, Ресенска околия, рождената дата - 1.IХ.1858 г.
Къде е Ресенска околия? До Охридското езеро е Преспанското. Двете сини очи на езерата се делят от планина с гальовното име Галичица. На север от Преспанското езеро е Ресенското поле - зелено, плодородно, напоявано от голяма пълноводна река. А наоколо са планините: Пелистер, Баба, Плакенска, Бигла.
Красотата на този край е несравнима - сини като небето езера, постоянно зелени планини, защото тук почти няма зима, чиста вода на реките, овощни и зеленчукови градини, стари къщи с китни цветни дворове... Колко българщина и история помни това късче земя!
Тук, на островите Ахил и Голям град в Преспанското езеро, има останки от Самуиловите дворци и от катедрална черква, издигната още от цар Борис I, подобна на Охридската черква "Света София". Ако имате път нататък, непременно посетете тези места - свети за нас, българите! Сред тази райска хубост са се родили и други интелигентни българи: Андрей Ляпчев, д-р Христо Татарчев, Симеон Радев - публицист и дипломат, автор на двата тома "Строители на съвременна България", на книгата "Македония и Българското възраждане", на много есета и на монографии.

Учители в Солунската българска мъжка гимназия, 1890 г. Сред по-известните, които са преподавали тук, са Васил Кънчов, Владислав Алексиев, Григор Пърличев, Гьорче Петров, Иван Караджов, Константин Величков, Трайко Китанчев

Трайко Китанчев бил тримесечно бебе, когато умира баща му. Майка му се омъжва повторно и вторият му баща, чиято фамилия е Китанчев, го отглежда като свое дете. Негов брат е българският офицер и дипломат полковник Ефтим Китанчев.
Трайко тръгва на училище при старомодния даскал в село Подмочани, после продължава образованието си в Ресенското училище. Единадесетгодишен, той вече помага на баща си - разнася зеленчуци с кош на гърба из цариградските сокаци. Бил нежен, слаб и скоро колегите на баща му забелязали, че момчето не е за тази работа. Те първи усетили, че то е паметливо и настояли да учи в Петко-Славейковото училище във Фенер. Там негов съученик е Димитър Благоев, с когото го свързва добро приятелство.

Писмо на Трайко Китанчев до Захари Стоянов с информация, предназначена за биографията на Левски, 1884 г.

През 1870 г. Трайко Китанчев вече жъне успехи с ум и трудолюбие. Получава издръжка от братството "Просвещение", а по-късно е под опеката на Натанаил Охридски - охридски и пловдивски митрополит. Изпратен е в Русия - да продължи образованието си. Завършва семинария в Киев, учи право в Москва. По това време част от България вече е свободна и Трайко се завръща, за да помага на новата държава и да закрепи разклатеното си здраве.
Началото на учителската му дейност е свързано с Петропавловската семинария в Лясковския манастир, където преподава история на българската литература, логика, всеобща литература и всеобща история. Учениците залюбват този среден на ръст, тънък, болен, фин и беден мъж, защото той се проявява като чаровен разказвач и много добър учител.
После учителства в Солунската гимназия и много се грижи за нейната наредба. И тук Трайко Китанчев става бързо любимец на учениците, които пишат за него: "Трайче, нашият даскал!"
На тържеството за Кирил и Методий пламенната реч на учителя свършва така: "Дано догодина да не ни побере тоя двор! Да живей БЪЛГАРСКИЙ народ!" Тук Трайко издава вестник и прави опит да основе българска печатница, но скоро Екзархията го уволнява заради демократичните му възгледи.
Той е бил учител и в Ловеч, и в Пловдив - в прочутото Жълто училище, където е колега с учителя си Петко Славейков и с Петко Каравелов. В Търново е бил училищен инспектор.
Младото българско княжество изживява бурни събития и сериозни изпитания. Будният Трайко живее с борбите, търси своето място в обществения живот. При избухването на Сръбско-българската война той е на фронта като доброволец.
Ярък политически деец, най-напред е член на Либералната партия - съмишленик е на Каравелов. Сетне се сближава със Стефан Стамболов, даже известно време живеят в една стая. В дните на преврата през август 1886 г. двамата заедно пишат прокламацията, с която превратът се обявява за незаконен. Но после, при управлението на Стамболов, Трайко се разочарова от външнополитическия курс на страната и отношенията му със Стамболов охладняват. 
Отново подкрепя Каравелов, става негов  другар. Избран е за депутат от Търново - като член на Демократическата партия. Няколко пъти е избиран за народен представител. В Осмото обикновено Народно събрание оглавява каравелистката група и се проявява като мъдър патриот. Той е един от най-дейните оратори. И днес, повече от век след онез години, много съвременно звучат речите му против "филство" и "фобство". Ратува за ненамеса във вътрешните работи на чуждите държави, настоява да се служи само на България, да не се заемат позиции, които да ни злепоставят пред великите сили.
След убийството на министър Христо Белчев Трайко Китанчев лежи 3 години невинен в Хасковския затвор, но това не сломява стремежа му да работи за обединението на българския народ, за да не бъде той "само една провинция", а да бъде "една националност". Два дни след падането на Стамболов и само 8 дни преди окончателното изтичане на присъдата му, с ореол на мъченик, но с достолепие, Трайко излиза от затвора. Пак се включва с още по-голяма активност в политическия живот. Той е инициатор и организатор на събирането в "Червен рак" през 1885 г., когато се учредява Съюзът на македонските братства, председателства първия му конгрес и първия изпълнителен комитет. Прави опит да основе Радикална партия. Изживява тежко неуспеха на Четническата акция.
Внезапната смърт на Трайко Китанчев настъпва, когато е едва на 37 години. Инфарктът слага край на устремения му живот на активен общественик и литератор. Остават преводите му на "Шинел" и "Невски проспект" на Гогол, "Дон Кихот" на Сервантес, "История на цивилизацията в Англия" на Бокъл. Автор е и на една обстойна и ценна монография за Сервантес, на филологически статии.
Ранните си поетически опити той сам унищожава. Някои от стиховете му са подражателски, но има и сполучливи творби, като "Дядо Неделчо" и "Крали Марко изгубва силата си". 
Като ярък публицист се изявява във вестниците "Право", "Знаме", в списание "Мисъл".
След неговата смърт Йордан Иванов събира в един обемист том творчеството му: стихове, статии, кореспонденция, речи, преводи....
Сякаш предчувствал ранната си смърт, Трайко Китанчев пише:

    Не ми е жал, че ще умра тъй млад.
    Не ми е жал за този гиздав свят.
    Но жал ми е за майка, за баща,
    че не можах аз, както обещах,
    да подновя там милото огнище.
    Оставям ги със просешка торба,
    с по шестдесет години на гърба,
    безпомощни сред светското тържище.

Чувствате ли отговорността и светлата съвест на Трайко Китанчев - какъв достоен син е родила нашата земя! Не е случайно, че Симеон Радев определя Трайко Китанчев като един от строителите на съвременна България - "една от най-чистите, най-светлите фигури на българската демокрация".
Името на този скромен българин носят училища, читалища, клубове, улици. Колко пъти и аз самата съм произнасяла и писала неговото име! Защото повече от три десетилетия бащиният ми адрес в Пловдив беше: улица "Трайко Китанчев". Съжалявам само, че у нас все още не може да се създаде традиция да има табела за личността, на която е кръстена улицата или площадът. За да се знае, да се помни!