Трансплантацията - шанс за втори живот

Чакащият трансплантация е като осъден на смърт, който чака помилване, казва Златина от Стара Загора. Вече 17 години живее втори живот. Всеки един от тези 6291 дни се старае да изживее възможно най-пълноценно и да бъде полезна на хората около себе си. "На 26 г., когато с мъжа ми работехме в Коми, ми откриха високо кръвно, за което нямаше обяснение, а аз не си обърнах внимание. Та кой на 26 г. взема на сериозно високото кръвно? Но на 28 г. се разболях тежко, спрях да уринирам. До 34 г. какво ли не опитвах, започнах дори да ходя по знахари и да се лекувам с билки. Накрая един професор от Турция ми каза "Момиче, не давай парите си за глупости, ти се нуждаеш от трансплатнация". Бях като попарена. Имаше възможност за трансплантация във Франция, но нямаше как да платим лечението след това, което е до живот... Имах големия късмет лесно да се намери жив донор - майка ми. Имахме съвместимост 75%. Тогава разрешаваха живо донорство до 65 г., а майка ми бе на 64 г. Хванах последния вагон на последния влак". Сега Златина

има два рождени дни -

на 1 януари, когато е родена, и 10 март - датата на трансплантацията, която е извършена от проф. Петър Панчев, тогава доцент. По професия е готвачка, но след трансплантацията не може да практикува любимата си професия, забранено й е да вдига по-тежко от 5 кг. Работила е във фирмата на съпруга си, но не страда. "Шансът за втори живот те кара да се чувстваш благодарен за всяко нещо и дори не се сещаш да недоволстваш, че не можеш да упражняваш любимата си професия", гласи житейската теория на Златина. Когато съпругът й напуска живота заради тумор в мозъка, въпреки мъката си Златина иска да дари органите му. Оказва се невъзможно поради множеството разсейки...
Заради заболяването си Златина има едва 12 години трудов стаж. Сега преживява с инвалидна пенсия. "У нас проблеми с лекарствата все още има, особено когато административно ни се налага лечение с генерици, след като сме започнали лечение с оригинални. 20% от лекарствата са безплатни, но вече има и лекарства, за които се доплаща. Аз не доплащам, но има хора, които доплащат около 50-60 лв. Това не е малко за пенсионер.

У нас интеграцията на хора с увреждания е като 3D -

има го на екрана, а като идеш да го вземеш, всъщност го няма", казва от опит Златина. Тя е контактен човек, лесно се приспособява, работи на компютър, но разбере ли работодателят, че е с първа група инвалидност, я отписва от списъка с подходящи кандидати за работа. Хората с трансплантиран орган трябва на всеки 3 месеца да ходят в София на контролни прегледи. Правят се изследвания, за да бъде назначено лечението...
Към средата на май т.г. 887 души в България са в положението на Златина отпреди 17 години. Всеки един от тях всяка сутрин се събужда с надеждата да звънне телефона и да чуе животоспасяващото

"Има подходящ за теб орган"

Тъжната статистика показва, че 8% от чакащите не доживяват това телефонно обаждане.
В България все още всяка трансплантация е новина. Въпреки че имаме екипи, които работят на световно ниво. Въпреки че законодателството ни е като на всички европейски страни с най-високи нива на донорство и трансплантации. А през последните 2 години се оказа, че бългринът всъщност е много благороден и е склонен да дари органите на свой близък, изпаднал в мозъчна смърт. Значи, проблемът е бил в организацията, показва опитът от последните 3 години. България допреди година-две бе на дъното на европейската статистика по донорство и трансплантации и през 2012 г. у нас само 19 души имаха шанса да заживеят втори живот благодарение на присадените им органи от живи и трупни донори. От началото на т.г. до средата на май са направени 31 трансплантации.

Българските семейства почти не говорят

за донорство на органи и за трансплантация, освен, ако проблемът не касае техен близък или приятел. У нас едва в 22% от семействата се дискутира този проблем, докато в страните от ЕС този процент е над 40, сочат данни на Евробарометър. Сред 15-24-годишните българи едва 18% казват, че говорят по този въпрос, докато в ЕС са 33%. Само 6% от българите в тази възрастова група познават законодателството на страната си за донорство и трансплантация, докато връстниците им в ЕС са 21%! Въпреки това 36% от 15-годишните и 39% от 16-19-годишните българи отговарят, че са склонни да дарят органите си. Тези отговори са близки до отговорите на връстниците им от ЕС, които са съответно 45% и 54%. Очевидно младите българи са готови на донорство, но след като нямат информация, дали готовността им е осъзната? Повече от 2 години представителите на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) се срещат с ученици и студенти и дискутират темата, информират младите за същността на донорството, за необходимостта от присаждане на органи, за българското законодателство в тази област. Учебните заведения в страната, научили за кампанията, непрекъснато звънят в ИАТ, за да уговорят срещи с учениците. Само през април т.г. над 25 училища от страната чакаха реда си за такава среща, а в ИАТ вече записват за следващата учебна година. В Стара Загора в срещата под наслов

"Частица от теб може да бъде за някого целият свят",

организирана от ИАТ и Националната асоциация на децата с диабет участват 15-годишни ученици. Преди дискусията в пълната зала на Регионалната библиотека "Захарий Княжески" на въпроса ми дали у дома е ставало въпрос за донорство и трансплантации, две момичета и едно момче отговарят отрицателно. Директорка на ИАТ д-р Марияна Симеонова, и координаторът по донорство в УМБАЛ "Проф. Ст. Киркович" и  председателката на асоциацията Елисавета Котова д-р Георги Арабаджиев запознават подрастващите с ... на пръв поглед безобидни неща. Как може да увреди младия организъм

прекомерната употреба на енергийни напитки,

алкохол, солени храни, чипс; как може да бъдат увредени бъбреците, ако не се ходи в тоалетна (голяма част от българските подрастващи избягват да посещават тоалетна в училище); какви опасности може да крие неглижирането на грипа, самолечението, защо трябва да се мият ръцете... Все неща, които биха увредили невъзвратимо младия организъм и биха изправили човек пред необходимостта от присаждане на орган.
Учениците се интересуват какво може да "отключи" диабета, защо той уврежда бъбреците, на колко години човек може да има високо кръвно, защо грипът е опасен, кой може да бъде донор на органи. Особено са впечатлени от разказите на Златина и Диана, които живеят своя втори живот благодарение на извършени трансплантации. Диана обяснява, че присаденият бъбрек не заема мястото на неработещия, а е поставен в коремната част на тялото... Разговорите "на групички" с д-р Симеонова и д-р Арабаджиев продължават и след официалния край на дискусията. След срещата отново разговарям с двете девойки и юношата. Казват, че "още тази вечер" ще говарят с родителите си за донорството и ще потърсят повече информация в интернет. Няма съмнение, че тези срещи ще изиграят съществена роля за промяна не само на статистиката, но и на общественото мнение за донорството.


Листата на чакащите

Листата на чакащите като в цял свят расте. Специалистите го отдават на порасналите възможности на медицината и на трансплантологията. За присаждане на бъбрек към момента чакат 887 души, 37 за черен дроб, 21 за сърце, 10 за бял дроб, 8 за панкреас, 1 за тънко черво.
Недостигът на органи е проблем от световен мащаб, особено след резкия скок в развитието на трансплантологията. В листите на чакащите в страните от ЕС, населявани от общо 508 млн. души, към 31 декември 2013 г. са включени над 63 хил. души, докато в края на 2011 г. са били 61 500. Данните са представени по време на Петата журналистическа среща по проблемите на органното донорство и трансплантации в Брюксел през ноември 2014 г., организирана от Еврокомисията. Сухите числа на статистиката сочат, че през 2013 г. около 4100 души не са доживели животоспасяващата операция, а през 2011 г. са били 5500. Да не забравяме, че част от тях са били българи - вероятно хора в трудоспособна възраст. В същото време 8% от българите, нуждаещи се от трансплантация, не я доживяват. През 2013 г. около 4100 граждани на ЕС, нуждаещи се от животоспасяващата операция, не са я доживели, въпреки че за периода от 2004 до 2013 г. донорството на органи нараства с 33% - с 18% на трупното донорство и с 86% - живото. Ако през 2004 г. в 28-те страни на ЕС са направени 26 340 трансплантации, то през 2013 г. те са 31 165. 

Б.Р. Идната седмица: д-р Георги Арабаджиев разказва с какво точно се занимава координаторът по донорство