Трансатлантическият диалог е нарушен

Матиас Нас
Цайт

Германско-американските отношения днес не са много добри. Макар из висшите етажи на властта в Берлин да се говори, че политическото сътрудничество от доста време не е вървяло така гладко като сега, германската общественост все повече се учудва от действията на стария приятел на Германия.
Не минава и седмица без разузнавателната служба АНС да влезе в новините. "Колекционерската й страст" изглежда не знае граници, тя жадно изсмуква всяка информация, до която успее да се добере, като не е пропуснала дори германското министерство на земеделието. Шпионирани са и журналисти, както тези дни съобщи сп. "Шпигел", имайки предвид собствения си опит.
Човек може да погледне на това с чувство за хумор, както направи председателят на Германската социалдемократическа партия и министър на икономиката Зигмар Габриел, чийто телефонен номер се оказа в списъка на "селекторите" на АНС. В действителност обаче става дума за невероятен скандал. Извънреден случай в германско-американските отношения, в който за толкова кратко време бе проиграно толкова много доверие.
На проблема може да се погледне и технически. В Берлин политиците и висшите държавни служители започват да се въоръжават с криптиращи телефони. Вече не си говорят чрез обществените телекомуникационни мрежи, а вероятно скоро ще започнат да се срещат за поверителните си разговори и под открито небе, в зоопарка или в Груневалд (гориста местност в Западен Берлин). И то не защото руснаците или китайците може да подслушват, а от страх от американците и британците. Британците ли? Да, тяхната тайна служба Център за правителствени комуникации (GCHQ) според всички експерти е по-необуздана и от АНС.
Можем да се запитаме и какви са политическите поуки от всичко това? С този въпрос усърдно се занимава Комисията за разследване дейността на АНС към германския Бундестаг. Депутатите искат да знаят: функционира ли наблюдението на канцлерството на Федералното разузнавателно управление? Разполага ли парламентът с достатъчно правомощия за контрол? И още: Не се ли оказахме всички твърде наивни?
Да отидем от другата страна на Атлантика. За разлика от Берлин, във Вашингтон се сблъскваш не с объркване, а по-скоро с неразбиране. За какво е целият този шум?
В американската столица мнозина се питат как германските преговарящи са могли изобщо да вземат на сериозно Споразумението за забрана на взаимния шпионаж. Споразумение, каквото Америка няма с никоя друга страна по света и каквото Германия поиска да сключи със страната, в която бяха планирани и подготвени атентатите от 11 септември 2001 г.? Невероятно!
Да, германците действително са били наивни, смятат тези, които професионално се занимават със специалните служби. Естествено, шпионажът е незаконна дейност и в Америка, посочват те. И който бъде хванат, отива в затвора. Но същевременно това било международно приета практика, извършвана от всяка страна. Разговорите за "службите" във Вашингтон често приключват с тежка въздишка и думите: Хей, пораснете най-накрая!
Един човек от службите, който се е издигнал до най-висшите им нива, каза следното: "Германия е важна страна. Въпреки че е добър приятел, германските и американските интереси невинаги се припокриват. Има моменти, когато германската политика се отклонява от това, което биха искали американците. Сведенията в тази посока са полезни за вземащите решенията във Вашингтон". Толкова просто стоят нещата по думите на човека от службите.
По-нататък: "Става дума за информация, която не бихме могли да получим по друг начин, за която обаче смятаме, че ни трябва". И накрая поантата: "Не шпионираме лошите, шпионираме интересните".
Ние не правим това, кълнат се от своя страна висши германски служители, които наистина би трябвало да са запознати с въпроса. Не шпионираме американците по същия начин. С други думи - на покрива на германското посолство във Вашингтон няма насочени към Белия дом антени.
По всичко личи, че тук не става дума само за разлика в могъществото, парите и ноу-хау. В много по-голяма степен се сблъскват различни начини на мислене и мирогледи. Едно е ясно - трансатлантическият диалог трябва спешно да бъде съживен. Но това няма да стане, когато всички си говорят по защитени телефонни линии.