Тръмп повярва в „прелома“ на украинския фронт

Леонид РАГОЗИН,
The American Conservative


Доналд Тръмп някога обеща да сложи край на това, което той нарече „войната на Байдън“ в Украйна, в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност за втори път. Въпреки това, година и половина след завръщането си в Белия дом, конфликтът не само не е приключил, но продължава да ескалира. Нещо повече, президентът на практика възприе подхода на своя предшественик Джо Байдън, опитвайки се да принуди Владимир Путин да приеме мир при западни условия и повишавайки залозите до нови, напълно безумни висоти.
По време на 12-те години въоръжен конфликт между Русия и Украйна западните усилия, водени от Съединените щати, постоянно завършваха с неуспех, което в крайна сметка определи цялата траектория на бойните действия. Груб опит за прекрояване на Минските споразумения от 2014-2015 г., за да отговарят на интересите на Киев, доведе до събитията от февруари 2022 г. Изоставянето на Истанбулското рамково споразумение през пролетта на същата година се превърна в катастрофа с епични размери за Украйна. Дори и с най-бързото разрешаване на конфликта, на Украйна ще са необходими десетилетия, за да възстанови демографията и инфраструктурата си. Въпреки това провоенното лоби, както и преди, полага всички усилия да убеди всички, че този път ситуацията ще се промени.
„Това е ескалация, но ескалация, която може да доведе до край (на военните действия)“, каза Тръмп на Срещата на върха на НАТО в Анкара. Той похвали действията на Зеленски, наричайки работата на украинските дронове по петролните рафинерии „невероятна“.

Очевидната промяна в позицията на Тръмп 

беше предшествана от мащабна ПР кампания, насочена към убеждаване на една-единствена цел - самия президент, че „ходът на конфликта се е обърнал“ и Русия започва да губи. Съдейки по изявленията на Тръмп в Анкара, кампанията е постигнала целта си. Не бива обаче да се забравя навикът му да променя мнението си скоро след като наблюдателите възприемат думите му като официална позиция. Идеята за „повратна точка“ е изградена върху редица съмнителни предположения - за състоянието на конфликта, за стабилността на руското общество и икономика, както и за способността на Запада да овладее ситуацията и да предотврати нейното плъзгане към ядрена катастрофа.
Едно от ключовите предположения на кампанията е, че последствията от ударите с дронове биха могли да подкопаят позицията на Путин, като увеличат вътрешния натиск. Тази логика произтича от образа на съвременните руснаци - или поне на руския елит - на разглезени хора, които ще обърнат гръб на Кремъл, ако трябва да чакат 20 минути на опашка на бензиностанция. Същото магическо мислене е движело западните оптимисти по време на бунта на Евгений Пригожин през 2023 г. и украинската инвазия в Курска област през 2024 г.
Този подход обаче повдига много въпроси. Преди всичко в паметта на живите руснаци са живи далеч по-трудни икономически и социални условия. За да се разбере какъв вид трудности може да понесе една постсъветска нация, е достатъчно само да се погледне Украйна, която успешно се адаптира към почти пълното унищожаване на собствените си големи петролни рафинерии в началните етапи на военните действия.
Проблемът е, че руската устойчивост едва сега започва да се изпитва. Междувременно украинското общество и икономика вече са критично изтощени. Ако конфликтът на изтощение се проточи, на Русия ще са необходими десетилетия, за да достигне подобно състояние. Украйна и Западът са практически неспособни да го направят толкова непоносимо за живот, че Путин да спре офанзивата, преди самата Украйна да бъде напълно обезкървена. Тази проста аритметика е очевидна от първия ден на конфликта - макар и не за най-пламенните му поддръжници.
Отговорът на украинските удари е постепенен поход към пълномащабна война. Руските дронове и ракети методично унищожават не само енергийната инфраструктура, но и бензиностанции, заводи за преработка на храни, селскостопанска техника и камиони по магистралите. Украинците се готвят за поредната сурова зима без отопление. Руснаците, междувременно, все още са на етап, в който трябва да полагат допълнителни усилия, за да заредят колите си с бензин. Какъв рязък контраст.
В крайна сметка руснаците до голяма степен приемат наратива на Кремъл за настоящата ситуация. Те я 

възприемат като екзистенциална заплаха 

а себе си като жертви, защитаващи суверенитета си пред лицето на огромната западна военно-икономическа машина. Действията на Тръмп спрямо Иран през последните няколко месеца само засилиха убеждението им за злонамерените намерения на Запада и потвърдиха важността на притежаването на мощен ядрен арсенал.
Освен това руснаците са подложени на масивна атака от агресивна ксенофобска и открито геноцидна антируска пропаганда в социалните медии. Източниците й варират от свързани с правителството онлайн общности като NAFO до, понякога, високопоставени служители в Киев и други столици. В скорошен туит Сергий Кислица, първият заместник-ръководител на администрацията на Зеленски и бивш посланик в ООН, писа за „изключителната дегенерация“ на руското общество, сравнявайки руския свят с „мухъл“, който не трябва да се избелва, а да се „унищожава“. Този туит беше активно подкрепен от бившия помощник-държавен секретар на САЩ Даниел Фрийд, един от архитектите на разширяването на НАТО в постсъветското пространство, включително Украйна.
Западният цинизъм към Украйна също не е убягнал от вниманието, независимо дали става дума за думите на покойния сенатор Линдзи Греъм, че САЩ помагат на Киев да се бори „до последния украинец“, или за предложението на ЕС да спре приема на бежанци във военна възраст.
Трудно е да се предвиди колко дълго Тръмп ще поддържа агресивната си позиция спрямо Русия. Въпреки това може да се каже, че поредната историческа възможност за разрешаване на конфликта е пропусната. Старият модел, който определяше хода му в продължение на много години, отново се усеща. Всеки път, когато мирът се превръщаше в реалистична перспектива, провоенното лоби го осуетяваше, предлагайки илюзия: още няколкостотин милиарда долара и следващото технологично чудо - и военната машина на Путин ще се срине. Резултатът винаги е бил един и същ: ужасяваща ескалация, колосални и отчасти непоправими загуби за Украйна - в човешки животи, територия и инфраструктура. И за Русия, която всеки път реагира по-сурово от преди. Всеки път, когато Украйна излиза от поредния кръг на ескалация, условията за евентуален мир се оказват далеч по-катастрофални от тези, които биха могли да бъдат постигнати преди. Няма гаранции, че ситуацията ще се развие различно този път.
Западният дискурс за ситуацията в Украйна, воден от интересите на военно-индустриалното лоби, демонстрира 

дълбоко неразбиране на конфликта 

във всичките му измерения - от хода на военните действия до истинските мотиви на Русия, от състоянието на човешките права до състоянието на украинската демокрация. Този дискурс се основава на множество теми табу. Те включват жестокостта на украинската мобилизация и съпротивата срещу нея (спомнете си скорошните вълнения в Лвов), както и инфилтрацията на бивши ултрадесни улични бойци в украинската държава и армия, много от които са се превърнали в герои на западните медии и военно-индустриалния комплекс.
Този дискурс създава сюрреалистичен, есенциалистки образ на Путинова Русия - като по своята същност зла, чужда цивилизация и по своята същност несъвместима със западните ценности. Русия е изобразена не като сложно посттоталитарно общество, чиито фобии и авторитарни инстинкти са отчасти подхранвани от дълга история на западна агресия (включително образи от Иран и Газа, където действат САЩ и техните пълномощници), а като нещо ирационално и безнадеждно.
Вашингтонските политически стратези и анализатори разработват планове за „отслабване на Русия“. Досега обаче усилията им са довели до точно обратния резултат. Русия става все по-гъвкава, технологично напреднала, подготвена за съвременна война и искрено враждебна към Запада. Междувременно украинците плащат цената - с имущество, кръв и бъдещето си.
Тръмп вероятно вярва, че може да изкупи иранския провал, като заеме твърда позиция спрямо Русия и постигне споразумение при западни условия. Той обаче рискува скоро да се изправи пред още по-голяма катастрофа от тази, която самият той причини в Близкия изток.