Трагедията "Фауст" и медицинската наука

Д-р  Кънчо Марангозов

Великият Гьоте работи в продължение на около 60 години над своя "Фауст" и тази продължителност е от значение за идейната и художествената завършеност на трагедията. Пушкин, друг гений на световната литература, изрича: "Фауст" е най великото създание на поетическия дух... както "Илиада"-та служи за паметник на класическата древност". Гьотевият "Фауст" е най-величествената пирамида на световната литература. В средновековните университети се изучават четири дисциплини: философия, право, медицина и богословие. Фауст ги учи не една година. И ако погледнем в днешен аспект, тези дисциплини са взаимно свързани. В медицината има много философия, без нея не е възможно съществуването й. Философията и правото са взаимно свързани. А тогавашното богословие е историята и вярата на трите останали. Гьотевият Фауст е символ на западния човек, какъвто се проявява през времето на Ренесанса и Реформацията. Но заедно с това включва и човека от времето на бурни устреми, дирещи близостта на природата и опазване на божественото в нея. Нима без този феномен можеше да се присади сърце в 60-те години на миналия век, да се правят сложни оперативни интервенции на сърцето и мозъка, да се трансплантират бъбреци и черен дроб. А "ин витро" без близост до природата на жената е невъзможно да се случи. Български учени от БАН създадоха робот за "ин витро", който точно, акуратно и изключително професионално извършва манипулацията. Днес родното невежество иска да закрива академията уж чрез реформи. Изглежда бъркат реформите с великото време на Реформацията. Но както е казвал Айнщайн: "Вселената и глупостта са безкрайни - за първото не съм сигурен". Прости им Господи, казват тук богословите. Кризисното време, предизвикано от капитализма, се нуждае от Реформация, особено в сферата на здравната политика. Медицината непрекъснато се реформира, но здравеопазването е на светлинни години от този процес, особено в България.
За  Фауст знанието е сила. Античният  Аполоновски човек съзерцава природата и това му е достатъчно. Фаустовият човек иска да се подчини на себе си: впряга се да работи с помощта на лостове, скрипци, бурми, мотори, електрическа енергия, сложни апарати. Без всичко това нямаше да има философска наука. И ето я волята на мощта - характерна черта на високо интелигентния човек, какъвто е и Фауст. Негов помощник в тази дейност е Мефистофел с критично отношение към хората, което го поставя в постоянно противоречие с тях. Той е с фрапантна външност: висок, слаб, с голям остър нос, зловещо сивеещи очи и олицетворява смъртта като творческо начало и двигател на живота. И когато Фауст запитва Мефистофел кой е той, демонът отговаря: "Аз съм духът, който винаги отрича". Днешните лекари са обхванати от духа на Мефистофел. Те отричат здравната политика, защото няма нормално здравеопазване. Но за тях медицината е дух, който витае и те винаги му служат. Политиците оставиха лекарите да работят почти без пари и затова има протести. Появиха се гласове, че лекарската заплата не трябва да надвишава 3500 лева. Толкова ли струва една трансплантация на сърце, черен дроб, бъбрек? И тогава защо се учудват господа политиците на корупцията. Горна граница за възнагражденията на лекар не бива да има.
Свръхчовекът Фауст със заклинания привиква Земния дух и чувства колко малък е в сравнение с него. Дейното начало на природата е раждането и смъртта. Така Фауст живее със съзнанието, че за човешкия ум няма непостижими същини, защото умът е от божествен произход. Така е и с медицината - древната, средновековната и днешната. Тя е божествена, затова още Хипократ изрича "Кълна се в името на Аполон, лекар, на Ескулап и на всички богове и богини...". Днес тази библия на лекарите е забравена, а и в Библията е казано: "Бог не е Бог на мъртви, а на живи!", клетвата не е служба, а служене, литургия, мисия на всеки почтен и истински лекар. Уви, те остават все по малко в България. Тръгват за там, където ще ги оценят като лекари.
Фауст стига до дълбоки старини, построил си е дворец. Имотите надзирава Мефистофел. Една вечер пред двореца се явяват четири сиви жени: нуждата, вината, грижата и бедата. Грижата дъхва в лицето на Фауст и го ослепява. Фауст е готов да продължи своето дело, защото макар и сляп, чувства светлина в душата си. Волята за добротворство е победила. Макар че Фауст е мъртъв, Ангелите, въоръжени с любов и милост, го отвеждат в царството на вечното блаженство. Такъв е стремежът на Фаустовския дух, насочен към цялото човечество. И днес българските лекари, но истински отдадените на медицината, имат  такава цел. Постигат ли я? Отговор могат да дадат само точно и професионално лекуваните от тях пациенти.
Вагнер, помощникът на Фауст, е реалистичен  образ със слаба индивидуализация. Той е лабораторен, книжен учен с ограничен ум и ограничен емоционален живот, т.е. пълна противоположност на Фауст, но с големанско държание. Фауст разказва с болка на сърцето, след разговор със селяни, че той и баща му не са лекували болните от епидемиологилна болест, а са ги тровили поради своето невежество като лекари. Вагнер е безчувствен. Днес има ли лекар, който да признава своите грешки и невежество в медицинската професия? Най малкото е, че ще бъде осъден. Най-тежкото е, че ще загуби самочувствие. Всеки лекар има нещо от Вагнер, с което отдалечава Фауст от себе си.
Най-странен символ, създаден от Гьоте, е Хомункулус - изкуствено човече, добито от Вагнер в лабораторна стъкленица, образувано от пламък с духовни качества, но лишени от жива плът. Той е символ на несъвършената наука и нейните несъвършени достижения. Така Гьоте изразява своя скептицизъм към науката и нейното безсилие. Какво е постигнала медицинската наука почти 300 години след Фауст? Трансплантиране на жизнено важни органи - да, извеждане от клинична смърт, но от 3 до 5 минути след настъпването й - да, интубационна наркоза - да, "ин витро" - да. Върхови за днешните представи апаратури: рентгени, кардиографи, електроенцефалографи, клинично лабораторна техника, скенери, ядрено-магнитни резонанси - да. Достатъчно ли е това? Естествено не! Човечеството никога няма да бъде удовлетворено дори когато животът ще бъде много дълъг, когато сърдечносъдовите и онкологичните заболявания ще бъдат лекувани, независимо в кои стадии са, когато няма да има детска смъртност. Някой може да каже, че това са илюзии. Да така е, но без тях медицинската наука ще загине.
Гретхен (Маргарита) е реалистичен образ. Младото момиче с пробудила се еротика е девойка от народа, която пленява със своята наивност, искреност и нравствена чистота. Тя умира, защото много късно Фауст прави опит да спаси любимото момиче. И така той не намира щастието нито в богатството, нито в науката, нито в могъществото. Щастието е в истинската любов. Фауст сключва договор с дявола, който му обещава вечна младост, богатство и безсмъртие. Вечната младост е невъзможна, богатството е относително понятие, но безсмъртието съществува. Днес много безсмъртни лекари и учени са останали в архивите. Да бъдат забравени професорите Киркович, Чилов, Пухлев, Йонков, Пенчев, Станишев, Стаматов, Луканов и всички онези, които изградиха основите на медицината в България, е непростимо. Днешното по-младо поколение лекари стоят далеч от тези колоси. Бих ги посъветвал да разгърнат някои техни книги, за да видят какво е медицинска класика. Без класика няма медицина!
С написването на "Фауст" въз основа на легендите Гьоте проявява не само гениално въображение на поет, но и гениална мисъл на философ. Произведението е съвършено и Гьоте може да умре спокойно, уверен в значението на своето дело. На 22 март 1832 г. великият автор умира на 83-годишна възраст.