Той - Ти - Аз

• Актьор е не онзи, който играе, а онзи, който не може да не играе
•  За артиста ролята отначало е "Той", после "Ти" и най-сетне е "Аз"

Актьорът е "свещеното чудовище" на театъра. Защото театър може да съществува без автор на текста, без режисьор, без художник, но без актьор, действащ на сцената, което е равно на живеещ в света, и без публика, която да го гледа и да съпреживява страданията и страстите му, не може да има. Съгласувайте движение със слово и слово с движение, като много внимавате да не прекрачвате отвъд границите на естественото. Защото всяко прекаляване е против същината на актьорската игра, чиято главна задача открай време е била и си остава и до днес - да държи, така да се каже, огледало пред природата: да показва на добродетелта нейния истински лик, на порока - неговия образ без украса и на всяко време от историята - неговия верен отпечатък. Така вижда предназначението на актьора и неговото изкуство великият театрален майстор Уилям Шекспир.

Веселина Конакчийска в ролята на Нора в "Куклен дом"


И като имам предвид тези прозорливи мисли, винаги към края на театралния сезон ми се иска да направя нещо като рекапитулация на актьорите и ролите, които оставят повече или по-малко трайна следа в емоционалната памет на зрителите или са отличени с една или друга награда. Защото нали именно силната, добре направена и вдъхновено изиграна роля е единственото, което остава от ефимерния, но активен, напрегнат и динамичен живот на актьора на сцената. Тази година сред актьорите, чиито роли са "извадени извън скобата", са Владимир Пенев за четирите му роли в комедията на Питър Куилтър "Дуети" в Театър 199 и за ролята на Депутатът в "Златните мостове и Секвоя" от Константин Илиев в Малък градски театър "Зад канала"; Камен Донев за Подсекалников в "Животът е прекрасен" по произведения на Николай Ердман в Народен театър "Иван Вазов" и Малин Кръстев за ролята на Англичанинът в "Завръщане във Витенберг" от Георги Тенев и Иван Добчев в "Сфумато".

Владимир Пенев и Василена Атанасова в "Златните мостове и Секвоя"

Като Семьон Семьонич Подсекалников в постановката на Александър Морфов "Животът е прекрасен" Камен Донев играе на тънката граница между пълното превъплъщение и яркото представяне. Неговият герой сякаш живее в два паралелни свята - реалността и съня, истината и въображаемото, исканото и мечтаното. В тази роля актьорът наистина "изважда" неочаквани дълбочини на характера и пресъздаването му. Мигновеното и виртуозно превъплъщение, характеризира играта на Владимир Пенев в "Дуети". Неговите герои Джон, Бари, Боби и Тоби заедно с поразително комичния и толкова разпознаваем Депутат в "Златните мостове и Секвоя" са колкото различни в своя външен и интонационен рисунък, толкова и богати на разнообразни актьорски техники и подходи в сценичния живот. Като Англичанинът в "Завръщане във Витенберг" Малин Кръстев демонстрира наистина впечатляваща вътрешна динамика на образа и ярък външен рисунък, също както и отличеният с "Икар 2012" Стоян Радев в Шекспировия "Ричард III" в постановката на Пламен Марков във Варненския театър.

Иван Юруков като Зилов в "Лов на диви патици"
Снимка Атанас Кънчев

Лица и дрехи, и слова представях аз така изкусно, че със собствения ми език говореха различни хора, казва един именит средновековен актьор за себе си и своето изкуство. Струва ми се, че те с пълна сила са валидни и за изпълнението на Мая Новоселска в "Едно малко радио", защото в този моноспектакъл актрисата изявява цялото богатство, поразителната фантазия и импровизационната сила на актьорския си талант. В ролята на Серафима Илинична в "Животът е прекрасен" Светлана Янчева е неузнаваема и запомняща се едновременно. Пресъздавайки терзанията и тревогите на своята героиня, актрисата изявява в пълна мяра широкия диапазон на актьорските си способности и най-вече уникалния си усет за гротескното. Запомняща се с многопластовите си внушения роля прави и Албена Чобанова като Алис в "Бягство от Москва" от Уилям Никълсън на сцената на  Драматичен театър - Благоевград, както и отличената с "Икар 2012"  Искра Донова като Джес в "Любов и пари" в Младежкия театър.
Когато актьорът истински живее своя магически живот на сцената, когато с мъка и радост изминава пътят от "Той", после "Ти" и най-сетне "Аз", няма големи или малки победи, големи или малки роли. Защото и в малката ролята прозира бисерът на точно намерената интонация, на вярното чувство, на истинския сценичен живот. Затова съм сигурна, че сред запомнящите се роли през изминалия сезон несъмнено са изящната и коварна лейди Милфорд на Анастасия Лютова в "Коварство и любов", смешната, но толкова истинска и до болка позната Стефка на Мария Каварджикова в "Работно време" и драматично страховитата Мерилин на Теодора Духовникова в "Ръкомахане в Спокан". Тук непременно трябва да се отбележи проникновеното и ярко сценично присъствие на Стефан Мавродиев в трите му роли в постановката на Петър Кауков "Любов и пари" в Младежкия театър. Удивителната сила на внушението, което постига Леонид Йовчев като Мервин в постановката на Явор Гърдев "Ръкомахане в Спокан" и филигранната актьорска работа на Сава Георгиев в ролята на Еугениуш в постановката на Николай Поляков "Танго" от Славомир Мрожек в Драматично-куклен театър - Враца.
Сред младите актьори, чиито имена и роли през този сезон със сигурност ще се запомнят, са преди всичко Иван Юруков и неговият страдащ, бунтуващ се и трагичен антигерой Зилов в "Лов на диви патици" в Народния театър, пресъздаден със забележително проникновение и усет за цялостност и уникалност на сценичния живот, и Веселина Конакчийска за яркото и категорично сценично решение на Нора в постановката на Крис Шарков "Куклен дом" в Драматичен театър - Пловдив.