Той нямаше нужда от Бог, той имаше Яворов!

Трифон Митев

В Чирпан е роден Пейо Крачолов Яворов.

На всеки 13 януари в Чирпан се пали огънят на Яворовите януарски дни - чества се световният поет, публицистът и журналистът, театралът Пейо Яворов. Чества се революционерът, войводата - освободител от турско робство през Балканската война от 1912 г. на Банско, Неврокоп, Драма и Кавала! Първият кмет на Неврокоп - дн. град Гоце Делчев, и на Кавала след освобождението им. 

Ако Гоце Делчев е Левски в освободителните борби на българите в Македония, то Пейо Яворов е техният Ботев - пламенен, всеотдаен с поезия и с дела в тези борби - като великия калоферец!

Дните на Яворовото честване ме връщат към една среща преди години в Мелник - някогашната столица на Царот на Пирин Яне Сандански.

В Мелник бяхме група членове и сътрудници на Постоянната комисия по правата на човека и вероизповеданията към 40-ото Народно събрание - част от наша обиколка и посещения на храмове из Неврокопска епархия.

Вечеряхме в механа, в която беше намерила препитание през 90-те години на миналия век млада жена от Чирпан - моя роден град. Познавахме се и тя държеше много да ме запознае със собственика на механата - едър, сдържан млад мъж със строго лице. Но щом жената му спомена, че съм от Чирпан, той се поразведри и ме покани на масата си - явно думата "Чирпан" беше важна за него, защо - разбрах след минута: без предисловия започна да рецитира стиховете на Яворов - хайдушките песни, кошмарите на "Нощ", копненията на великия поет...

Този внезапен рецитал разсея всички резерви към него, предизвикани у мен от ланците по здравите му гърди.

Душата ми се пълнеше с радост и благодарност за тази непредвидена от никого среща!

По някое време домакинът прекъсна своя рецитал, който беше преобразил и самия него. И тихо каза: 

- Вие в Чирпан не знаете какъв човек имате! Но ние тук, по нашия край, нямаме нужда от Бог - ние си имаме Яворов!

Това беше в Мелник.

Доста отдавна.

Оня човек днес едва ли си спомня за мен, много време мина. И аз вече не помня името му. Но помня вълшебната кратка среща с него и думите, че той няма нужда от Бог, щом си има Яворов...

Звучи нереално. 

Но то беше. Случи се.

Той отглеждаше в двора си истински лъв - и си мислех, че само такъв като него може да приеме Яворов за свой Бог!

Заболя ме, когато след време в телевизионни новини съобщиха, че държавата му отнела лъва, защото нямал право да го отглежда... 

Но едва ли някой е могъл да му отнеме лъвското сърце и преклонението пред световния поет и революционер от Чирпан Пейо Кр. Яворов - както сам се е подписвал поетът.