Той не успя да нарисува картините си

Анка Стоичкова (Дурчева)

Минават година след година от онова огнено време, когато се ковеше свободата. Когато най-смелите, най-будните и прогресивни синове и дъщери на народа с пушка в ръка воюваха за новия живот, за социалистическа България. Падналите в борбата продължават да бъдат с нас, живи със своя подвиг, с безрезервната си преданост към народа. Да разкажа за всички, не биха ми стигнали думи и време, затова искам да спомена направеното от един от тях - Стефан Куцаров. Той е

част от революционното поколение

което навлезе и участва във въоръжената борба против фашизма в разцвета на своята младост и своите сили, поколение, изнесло на плещите си голяма част от тежестите на тази съдбовна битка и допринесло много за победата на 9 септември у нас. Ако беше жив, сега той щеше да бъде на 94 години.
По призвание Стефан Куцаров е художник, по идеи и жизнен път - революционер, изтъкнат ремсист, партиен деятел, партизанин от отряда "Чавдар". Роден е на 14 април 1918 г. в СССР - в с. Моспино, Луганска област, Украйна, в семейството на българин градинар. Радостно и щастливо е неговото детство, преминало в годините на социализма. По-късно родителите му се преместват в гр. Луганск, където Стефан става пионер, после е комсомолец, учи там в средното рисувателно училище. Голямата му любов и дарба към рисуването проличава още на 12-годишна възраст, когато учителите му в основното училище на станция "Амвросиевка" забелязват неговото

необикновено умение да рисува

и по тяхна препоръка той се записва в Донецкия художествен техникум в Луганск. Там прави първите си сериозни крачки по пътя на професионалното израстване. През пролетта на 1935 г. семейството му се завръща в България, заселва се в с. Царски извор (Чапаево), Търновско. По-късно се установява в Търговище. Стефан е вече младеж и постепено открива, че в заобикалящия го свят господстват лъжата, експлоатацията и насилието. Той е съпричастен към угнетените маси и свързва своя живот с тяхната борба за по-добро бъдеще.

Скулптурната фигура на художника партизанин пред неговата къща-музей в Търговище

Българските власти не признават на Куцаров полученото образование в Съветския съюз и той е принуден да се явява на изпити като частен ученик, за да получи документ за завършен прогимназиален курс. За една година изпитите са взети и Стефан се записва в гимназията. Там става член на РМС и заедно с българските ремсисти развива активна дейност в редовете на нелегалната младежка организация. Разказите му за страната на социализма, за съветските комсомолци го правят

интересен и търсен събеседник

От тези години са запазени неговите творби "Вчера" и "Утре". В гимназията ремсистите възстановяват въздържателното дружество и избират за негов председател Стефан Куцаров. Начело на туристическото дружество също застават ремсисти. Те организират екскурзии и излети, на които наред с възрожденските се пеят и съветски песни. За първи път младежите чуват думата "стенвестник" - разпространена форма за политическо въздействие и организаторска дейност в СССР. Стефан е инициатор за издаването на вестник "Бодрост", който излиза цяла година и изиграва положителна роля за сплотяване на ремсовата организация и спечелване на нови привърженици.
Легионерите в гимназията са недоволни от влиянието му върху учениците и започват да го следят. През 1938 г. успяват да разкрият една ремсова сбирка в крайградската борова гора и донасят за това на полицията. Стефан и другарите му са арестувани. Първата среща с "метода на работа" в полицейския участък не сломява духа на младежите. Оттам те излизат още по-убедени в правотата на борбата, която водят.
През 1938 г. Стефан е приет за студент в Държавната художествена академия. Тук продължава революционната си дейност. Едновременно следва в академията и осигурява своята издръжка като работи като келнер или обикновен ретушар на фотографски портрети. Става член на БОНС и секретар на организацията в академията. По това време работи в градската организация на РМС в столицата, където е заедно с Дечо Стефанов и Адалберт Антонов-Малчика,

среща се с Никола Вапцаров

и други именити дейци на революционното движение. В същото време е куриер на ЦК на РМС, а по-късно и на ЦК на комунистическата партия и осъществява връзката с окръжните комитети в Шумен. Участва в изнасянето на оръжие от казармата и в неговото укриване.
Въпреки трудните условия, при които живее, и множеството организационни задължения, които изпълнява, Стефан винаги намира време за рисуване. Той е един от най-способните в курса, завършва Държавната художествена академия като първенец и получава специална награда от академичния съвет. Куцаров обаче продължава да изпълнява и изключително отговорната си задача на куриер на ЦК на партията. Често пътува от София до Търговище и в двойното дъно на кутията за рисуване пренася нелегална литература, инструкции, позиви на ЦК и други документи. Именно той донася историческите решения на партията за преминаване към въоръжена борба и за създаването на 9-та ВОЗ. Организира изземването от една фашистка организация на печатарски материали. Снабдява с тях щаба на зоната и

устройва нелегална печатница

където се издават бюлетини на Окръжния комитет на партията и вестник "Младежко знаме". За Стефан всяка работа - от разпространението на позиви до писането на лозунги срещу германците, заема първостепенно място в ежедневието му. Известна е неговата дружба с младите печатари. Редовно е посещавал техния клуб, участвал в техните вечери, подпомагал просветната им работа.
Борбата на народните маси срещу чуждите окупатори нараства и младият патриот и революционер й се отдава с цялата си душа, превръща я в смисъл и съдържание на своя живот.
Неговите творби - графични и живописни, са насочени срещу фашистката диктатура. В тях той издига хората на труда като герои, влагайки своя революционен и художествен плам.
Междувременно Куцаров е търсен от полицията по процеса срещу парашутистите заедно с Цвятко Радойнов през 1942 г. Тогава за пръв път преминава в нелегалност. "Чувствам, че бих могъл да дам нещо.

Не знам къде бих бил по-полезен

Някои ме съветват да остана... но не мога брат... там е пътят, ужасно угризение на съвестта бих почувствал", споделя с най-близкия си човек Стефан Куцаров.
В края на 1943 г. младежът получава повиквателна заповед за трудовия лагер при с. Левуново, Санданско, който фактически представлява наказателна рота. След завръщането си оттам отново преминава в нелегалност. Укрива се няколко месеца и от средата на март 1944 г., воден от своя патриотичен и граждански дълг, се включва в редиците на партизанския отряд "Чавдар".
Верен на своите убеждения и на творческите си търсения, Стефан и в партизанския отряд, при най-трудни условия, рисува - природата, другарите си. Те се познават на скиците, радват се и спорят. Всички се отнасят с голямо уважение към внимателния и отзивчив другар.
По време на акция при жп гара за вземане на оръжие отрядът е обкръжен от многобройна жандармерия. Стефан Куцаров попада в засада и е заловен жив. След дълги нечовешки мъчения, без да издаде другарите си, е разстрелян на 14 май 1944 г. край с. Бухово, Софийско. Той оставя примера на своя живот и творчеството си, прекъснати още в самото начало от фашистките куршуми. Стефан Куцаров загина много млад и не успя да нарисува най-хубавите си картини, но остави живот за пример на идните поколения и зае достойно място между имената на най-даровитите ни художници от периода на съпротивата.
В Търговище, пред къщата-музей на Стефан Куцаров, има скулптурна фигура на художника партизанин, която също напомня за него.