Той не е доктор, а строител

 Фьодор Лукянов списание „огоньок”

Той е прославян и демонизиран. И в родината си, и в чужбина от жив човек той постепено се превръща в марка, в схема, в която всеки намира това, което иска да намери. Преди две години списание „Форбс” постави Владимир Путин на второ място в класацията за най-влиятелни световни политици – след Барак Обама, но преди председателя на КНР Ху Дзинтао. Това, като цяло, е нонсенс. Поради различни обективни параметри на оглавяваните от тях държави ръководителят на Русия днес не може да оказва по-голямо въздействие върху международните процеси от лидера на Китай. Путин обаче е разглеждан отделно от страната, която той оглавява, и в това той има най-малко заслуга или вина. Просто президентът на Русия се оказва най-яркият изразител на състоянието на нещата в света, символ – за едни положителен, за други отрицателен – на безпокойното преходно положение, в което се намира цялата международна система и държавите, които я съставят. Путин дойде на власт с лозунга за стабилност в Русия в период, когато светът, след като се напразнува в чест на победоносния за Запада край на Студената война, започна да пропада по спиралата надолу. Стремително започна да настъпва неопределеност на фона на разпадането на привичната институционална структура. Трескавите опити на Запада да укрепи световната система, създадена по западен модел, доведоха до това, че конструкцията се разтресе.
Тъй като тя е единна и цялостна, както никога преди, то последствията от нечии необмислени действия се отразяват върху всички без изключение. Стабилизацията вътре не се съчетава с нарастващата дестабилизация отвън. С други думи, Путин се оказа в противофаза.
Много хора по света възприемат Путин като „образцов” враг на прогреса, символ на остарели възгледи и старомодни подходи. Самият руски президент се намира, както изглежда, в състояние на тиха, но периодично избиваща навън ярост по повод политиката на водещите държави, които с действията си сякаш нарочно разлюляват международното положение, като избиват и последните опори под него.
В своите статии и публични изказвания той прокарва една мисъл – светът е опасен и непредсказуем, а действията на големите страни само задълбочават всички заплахи.
Най-новата история дава достатъчно примери – от Ирак до Либия.
Путин не е сам в неприемането на такова положение на нещата, но така се получи, че именно той е в челната редица на съпротивлението. Първо, Русия, въпреки упадъка и след разпадането на СССР, си остава една от най-активните страни с явни амбиции. Второ, мнението на Русия, поради комбинирания и ядрено-суровинен потенциал, е просто невъзможно да бъде игнорирано. Най-накрая, поради особеностите на характера на самия президент – той се отличава с нетипична за политици от такова ниво прямота и откровеност.
Отстрани много хора са уверени, че Путин е хитър и съобразителен стратег, който се ръководи от „голям замисъл”: добре обмислена експанзия, възстановяване на империята, укрепване на властта и възвръщане към СССР. Това придава на образа на президента на Русия допълнителен ореол на могъщество. Същевременно, самият Путин изглежда не вярва в стратегията.
Задълбочаващата се външна турбулентност притеснява Путин преди всичко поради това, че тя встъпва в резонанс с вътрешните прояви на нестабилност, като в крайна сметка ги усилва. Подобно на много от предшествениците си, руски консерватори, той постоянно говори, че страната се нуждае от време за стабилно, устойчиво, управляемо развитие, и че е рано още да се остави всичко на самотека на демократичната слободия.
През тези години ние възстановихме структурата на държавата, разрушена след краха на СССР през 1990-те, и сега имаме нужда от време за нейното дострояване, каза Путин на предизборна среща през февруари. Изборът на думи е любопитен – не преустройство, а дострояване, т.е. старателно завършване на строителството.
Путин разбира, че протестите, с които събудилото се общество посрещна възвръщането му на власт, е не само подстрекателство от страна на Запада (макар той, разбира се, да вярва в това), но и свидетелство за протичащи социални промени. При това той е уверен, че протестиращите, даже и искрените, не са прави – още е рано, нужно е време, оставете ни да достроим...
Като се върна на най-високия държавен пост, Путин не донесе рецепти за решаване на възникващите проблеми, но той дойде с изострено чувство за опасност, за крехкост на всичко около него. Като реалист и консерватор Путин достатъчно трезво оценява цялата сложност на случващото се, но не намира отговори на множащите се предизвикателства.