Той искаше да лети!

Иван Петков

В навечерието сме на 110-годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров - гениален поет и борец на XX век. В тези дни ще се пише и говори  за тази наша национална гордост:

- На първо място са банскалиите, родили и отгледали Никола Вапцаров.

- Следват моряците, чийто колега бе Никола Вапцаров, които и сега водят борба за запазване името на Вапцаров като патрон на ВВМУ.

- Негови стихове ще звучат и в този век като символ на борба за нов ред в обществото.

- И ние от авиацията имаме право да се гордеем със своя колега по любов към небето. 

Искам да разкажа за родеенето на Вапцаров с авиацията. Знае се, че в детските си години той в захлас е разглеждал летище Божурище. Но трайна следа в неговия живот и творчество оставя стажът му на това летище като курсант във Военноморското училище.

Вапцаров е на стаж в аеропланната работилница на летище Божурище от 1 август до 30 октомври 1929 г., като курсант 3-и курс от Военноморското училище. От предложените за стаж летища Божурище и Казанлък, Варна, Русе и Горна Оряховица, Вапцаров избира Божурище - моторното отделение на аеропланната работилница, където се извършват най-отговорните операции по подготовката за излитане на самолетите. Това легендарно летище, от което през 1915 г. излиза първият български биплан на големия авиационен конструктор Асен Йорданов; което е било основно за България през Втората световна война, уникално за спортната ни авиация и парашутизъм, бе ликвидирано в т.нар. преходен период - парите победиха авиационната памет.

Ето каква оценка дава за стажанта Никола Вапцаров авиомеханикът Методи Маринов, който е негов учител по самолетните мотори: "Като техник Кольо имаше изключително желание и усет към самолетната техника, силно обичаше авиацията и вярвам, че тази обич и куршумът не ще успее да изтръгне от сърцето му. Тогава, за да пуснеш самолета в полет, трябва да се изпробва от летец и механик. Като награда за Кольо реших, вместо аз, да лети в този полет той - турихме му парашута и бе готов летец." Полетът продължава повече от един час. След него Вапцаров ще възкликне: "Сега видях колко чудно е небето и колко красива е земята!"

Няколко дни след това Методи Маринов намира в квартирата си смачкано листче на пода и зачита:

"Моторът, който пее горе

е труд на моите ръце.

И тази песен на мотора

е кръв от моето сърце."

Оттук полита авиационната поезия в творчеството на Вапцаров.

Един мотор с крила, които

Разсичат

Ледената завеса,

Изменят земната орбита

И с взрива на бензинни пари

Разчистват пътя към прогреса.

("Двубой")

Стремително, смело нагоре!

в небето, където тупти

размерно сърцето моторно,

издигай бетонни стени!

("Химн" - с него участва в конкурса на списание "Сердика", 1933 г.)

За него - живота -

направил бих всичко. -

Летял бих

с пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък

бих търсил

в простора

далечна планета

("Вяра")

Какво пророчество, потвърдено от първопроходеца в космоса Юрий Гагарин.

През 1937 г. редакцията на сп. "Летец" обявява анонимен конкурс за оригинални художествени произведения с въздухоплавателен сюжет. Вапцаров   изпраща "Романтика". В конкурса участват 114 творби. Той печели една от трите първи награди. На първо място е "Романтика". Стихотворението е отпечатано в "Летец", кн. 4-5, година 5.

Няма нищо по-естествено от това, че първият литературен кръжок в българската авиация на летище Габровница бе назован с името "Никола Йонков Вапцаров". Кръжокът се организира през 1953 г. от младия летец Любен Овчаров. Едно от първите мероприятия бе да поканим майката на поета, баба Елена, на гости на летището. Когато отидох да я взема от Банско, имах шанса четири денонощия да бъда в нейния дом, докато тя оздравее. Когато пристигнахме с нея на жп гарата в Габровница, там бе море от хора, авиатори и ученици. Посрещнахме баба Елена като светица. И стана невиждано нещо: среща с дежурните летци в дежурния дом, в който се проведе първият рецитал на Вапцарови стихове пред баба Елена. В авиогарадока, в селското училище цяла седмица звучаха негови стихове. Баба Елена беше обявена за почетен военнослужещ на летище Габровница. Ето какво ни каза тя: "Целият живот на Кольо бе летене, за вървене нямаше време, а да пълзи не му е хрумвало. Да знаете колко много той искаше да лети!"

Вапцаров, син на Пирин и Банско. По образование - моряк. По душа - поет. По творческа мисъл - летец. По призвание - борец. Нужен ни е и днес, защото и днес човекът лети от волна птица по-бързо; влиза във бой с мъглите, със северния мраз... Защото и днес няма бронебойни патрони за вярата, че животът ще бъде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден.