Това правителство не може да се справи с корупцията

Атанас Зафиров е роден в Бургас. Завършил е български език и история във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", а след това финанси в същия университет. Има специализации по политология и политически мениджмънт в Нов български университет, Българското училище за политика и Московската школа за политически изследвания. Бил е старши експерт в община Бургас. Депутат в 42-то и 43-то Народно събрание от Бургаски избирателен район.


"Отказът да се говори за корупцията е свидетелство, че тя е сред нас"


- Г-н Зафиров, според отчета на Министерския съвет борбата с корупцията върви по план, но според експертите на МВФ корупцията е ключов проблем за страната. Къде е истината?
- Истината е в усещането, в нагласите, с които живее българското общество, а в българското общество има единно мнение, че корупцията е един от най-големите бичове на нашето ежедневие и нашето съвремие. За съжаление липсата на точна формулировка на термина "корупция" не ни позволява този проблем да бъде обхванат в рамките на някаква статистика, да бъде направен точен анализ и съпоставка с други европейски страни и състоянието му в нашето общество. Когато човек всеки ден усеща в битието си и всеки ден се сблъсква с този проблем, няма как да си затваряме очите и да се правим, че проблемът не съществува, защото самият отказ да се говори за корупцията е свидетелство, че тя е сред нас. Така че истината е пречупена през всеки един български гражданин.
- Ще ви върна половин година назад през февруари, когато премиерът Борисов заяви, че ще впрегне всичките си сили да изкорени корупцията, каквото и да му коства това, и развали сключени договори. Това ли е начинът?
- Няма как хора с тежка и обременена биография, хора, които генерират корупция, да се борят с нея. Аз гледам на подобни твърдения с много висока доза скептицизъм и пак казвам - за мен по-важно е, че хората не живеят удовлетворени, сблъсквайки се ежедневно с този бич. Нямам съмнение, че това правителство не може да се справи с корупцията, още по-малко чрез предложението за създаване на един нов орган, който ще бъде мъртвороден още преди да се е появил.
- Ние тук хвърляме всичко на прокуратурата, но как да се справят прокурорите, които често работят едновременно по случай на увреждане на новородено и злоупотреби в енергетиката например?
- Затова беше създаден специализираният съд, но трябва да се направи много сериозен анализ и да се види каква е неговата дейност до момента и дали той изпълни задачите, с които беше натоварен. Правилна е вашата забележка, ние се опитваме да вменим на една институция цялата отговорност, без да си даваме сметка, че този проблем тръгва, ако щете, още от семейството, от ранна детска възраст. Няма как нещата да се случат, без да се промени отношението на обществото към корупцията. Гражданите трябва да бъдат не пасивни наблюдатели и регистратори на случващото се, а проактивната част, тази движеща сила, която ще принуди и законодателната, и изпълнителната власт да си свършат работата.
- Нали си давате сметка, че сега вече говорим за манталитет? В него има и нещо друго като личностна нагласа. Когато аз участвам в корупция и това ще ми донесе облага, пък била тя и само ускорено предоставяне на услуга - това не е проблем. Проблемът възниква, когато аз съм извън нея и потърпевш.
- Затова казах, че нещата тръгват още от семейството. Ако ние не научим децата си, че корупцията е нещо страшно и лошо, дори и да решава някакви наши моментни неудобства по един по-лесен начин, то това рано или късно се връща като бумеранг в развитието на обществото и няма как да се случат нещата. Ние трябва да престанем да се оплакваме, трябва да престанем да смятаме, че от нас като граждани нищо не зависи, и да се включим активно в процеса на борбата с корупцията. Тя е всеобхватна и тръгва от най-ниските нива, за да стигне до най-високите.
     Що се отнася до организираната престъпност, до висшите нива на корупция, определено и твърдо смятам, че държавните институции, които са призвани да се борят с тези порочни практики, са в дълг към обществото. Те дължат отговори и дължат решения. Смятам, че основното средство в борбата с корупцията трябва да бъде нейната превенция, създаването на достатъчно предпоставки и възможности тя да не се случва. За да има превенция обаче, е необходим задълбочен, точен и коректен анализ какви са нейните измерения, какво представлява тя и срещу коя точно корупция тръгваме да се борим, защото има различни видове и типове корупция. На следващо място в битката с корупцията са ефективните разследвания. Органите, които имат правомощия, трябва да си свършат работата, разбира се, със създаване на необходимата законова база за това, но аз смятам, че в момента има достатъчно работещи и добре направени закони. 
- Нашето законодателство е почти напълно синхронизирано с европейското, тук проблемът е в правоприлагането, не в законите.
- Да, затова  казвам, че и Народното събрание също е в дълг пред обществото. То може по-активно да се включва в тези процеси, има механизма, освен законотворчески, то е и контролиращ орган. С похватите на парламентарния контрол, с работата в комисиите депутатите могат да оказват необходимия институционален натиск върху съответните органи и звена, призвани да се борят с корупцията, но в момента и Народното събрание не се справя с тази си функция.
- Защо казвате, че Комисията за контрол на борбата с корупцията се е изчерпала от съдържание?
- Тя е неефективна по начина, по който съществува. Това по никакъв начин не е оценка за качествата на нейните членове, нейното ръководство или желанието им за работа. Тя се е превърнала в момента в една пощенска кутия, която преразпределя  постъпващи сигнали до съответните органи и де факто е загубила всякакъв механизъм за проактивни действия в посока на решаване на проблемите, които са предизвикали появата на тези сигнали.
- Имате ли усещане, че вече се е зародила нова корупционна схема, свързана с охраната на държавната граница?
- Да, аз затова говоря, че корупцията е многолика, тя всеки ден ни изненадва с нови форми. Аз съм от Бургаския регион, където това е видимо с просто око. Няма как  трафикът на незаконно преминаващи границата чужди граждани в този му обем да бъде реализиран без активното съдействие на държавни органи, структури и звена от най-ниско до най-високо ниво. Това просто няма как да се случи. Ако държавата наистина има волята да се справи с този проблем, тя може да се справи с него. Виждате на какво сме свидетели. За мен е безкрайно унизително да викаме на помощ чужди държави да ни решават охраната на границата или да се радваме на жълти стотинки, които ни се отпускат по тази линия. При условие, че държавата наистина си направи труда да пресече корумпиращия фактор по отношение на трафика на бежанци, резултатите биха били много по-впечатляващи и по-бързи, и по-видни. След като това се е превърнало в основен поминък и основен източник на доходи за голяма група от обществото, в това число правоприлагащи и правоохраняващи органи в лицето на служители на МВР, много е трудно да се борим с него.
- Това означава ли, че чадърът върху трафика е разпънат от много високо ниво?
- Да, и вижте, това не се отнася само за бежанския трафик. България е прекалено малка като държава, за да говорим за мафия в класическия смисъл или за някаква супер организирана престъпност. Тук всеки се знае и всеки се познава и ако държавата наистина има волята и характера, то може ако не на 100%, то до голяма степен да се справи с организираната престъпност. За съжаление и в другите сектори - наркотрафик, трафик на хора, проституция, се усеща участието на органите, призвани да се борят точно с тези престъпления, да ги подпомагат.
- Също като при ДДС измамите. Без участието на данъчни служители няма как да се случат, нали така?
- Да, аз затова настоявам за въвеждането на електронни ревизии, електронно управление, нещо, за което, забележете, се говори от много години, но не се прави, и трябва да се зададе въпроса защо? Така е и със закона за лобизма. Всички знаят, че това нещо съществува, всички са свидетели и в някаква степен участници в този процес, но упорито отказват да го вкарат в законова рамка, така че да подлежи на някаква регулация.
- Кажете какво представлява "активният подкуп"?
- Това е една спорна теза, аз само я поставям на обсъждане. Същността й е декриминализиране на даващия подкуп. Безспорно е, че и двете страни носят своята вина, но сблъсквайки се с явлението в моята практика като член на Комисията за борба с корупцията, виждам, че много от хората изпитват страх да споделят, че са били изкушени да предложат подкуп, и то не за нещо друго, а за по-бързото решаване на своите проблеми. Тогава, когато останат излъгани, те попадат в двоен капан, веднъж са дали пари и втори път - проблемът им не е бил решен. Смятам, че тази категория хора е склонна да направи признания и съответните разкрития, което би довело до начално разплитане на това сложно кълбо и преди всичко би играло и ролята на превенция по отношение на държавните структури, изкушени от подобен подход.