Тоталното медийно изтрещяване

Според големия канадски теоретик на медиите Маршъл Маклуън съвременното общество щеше да е невъзможно без медиите. "Всяка медия застава между нас и реалността и въздейства върху начина ни на възприемане на света", убеден е той. От думите му следва един-единствен извод - когато има проблем с медиите, то значи има проблем със света.
В редовния си доклад за 2011 г. световната организация "Репортери без граници" нареди България на незавидното 80-о място по свобода на медиите в целия свят. При всички положения констатацията е унищожителна, защото страната ни е на дъното в цяла Европа.
Когато нямаш свобода в медиите, не можеш да имаш свобода в мисленето, а следователно и свобода в обществото. При цялата относителност на свободата в съвременния свят стремежът към нея е ценност, която дава смисъл сама по себе си.
Тоталният натиск върху журналистите, заплахите върху опозиционните медии, премиерът-слънце, който окончателно е преминал от реалното в телевизионното битие - това са само част от белезите на мисловния концлагер, който започва да се гради.
Но всъщност проблемът за България е дори по-голям. Защото системният натиск върху журналистите вече ражда своите демони. Медиите не са в състояние да откриват съществените теми за дебати и да ги подлагат на задълбочена дискусия. България прилича на "Титаник", в който основният спор е за това какви драперии трябва да има в трапезарията. И всичко това е страничен ефект от постоянния ботуш, който виси като митологичния Дамоклев меч върху медиите.
Вероятно от инстинкт за оцеляване в тази враждебна страна медиите реагират по собствен начин на тази заплаха. Започват да пишат интригантски, а не информационно, пошлостта замества загрижеността, клюката - фактите, а това е като харакири за едно общество.
Защото думите могат да бъдат последното убежище на една свобода, но когато думите са лишени от смисъл и се използват по нечист начин,  тогава и последните оазиси изчезват. Резултатът е една държава без съпротивителни сили, която не е в състояние да дискутира дори своето бъдеще по правилния и позитивен начин. Липсата на свободни медии е признак и за липсата на всякаква памет, за последователност на живота, за смисъл отвъд всекидневните баналности.
И трябва ли да се чудим след това, че хората изтрещяват. Ама изтрещяват в буквалния смисъл. 13 милиона от българите имат психиатрични проблеми, а се лекуват едва 300 хиляди от тях. Останалите съществуват в свят, в който нищо не е такова, каквото трябва да е. А тия 300 хиляди очевидно не са от неграмотните слоеве. Те трябваше всъщност да работят, вместо да си говорят сами.
Но това изтрещяване започва с несвободните медии. Когато ботушът над тях и те самите ти описват розов и несъществуващ свят и ти го гарнират само с крими ужасии, как да не изтрещиш?