Торонто - градът на Бантинг и Бест

Коста Костов

Събуди ме побутването на стюардесата от полските авиолинии, която искаше да ме подготви за кацането на самолета и помоли да си закопчая предпазния колан. В илюминатора грееше интензивно и чисто слънце, което висеше малко над хоризонта, няколко минути преди залез. Погледнах екрана пред мен, който показваше височина 5334 метра, бързо падаща всяка секунда с 20-30 метра. Линията на полета се виеше северозападно от езерото Онтарио, около крайните квартали на Торонто, които поразително напомняха един мой сън, в който София беше чиста и приветлива дори в Люлин и Обеля. Разбрах, че скоро ще кацнем в Града на стълпотворението на народите, какъвто е буквалният превод на името Торонто от езика на хуроните.
Таксито ни поведе от летището по високоскоростната магистрала към Days Hotel, разположен на Carlton Street, където отседнах следващите пет дни. Градът в ранната майска вечер изглеждаше спокоен, разположен в най-внушителната си финансова част около прочутата CNTower, телевизионната кула на Торонто, преди няколко години най-високата точка на света.
Още при първата ми дневна разходка из Торонто, макар и свръхмодерен, градът ми се стори бездушен и неуютен, завладян от веригата Starbucks coffee, която е почти навсякъде, където ти се завърти окото. Безразборно и някак неуютно струпване на огромни, внушителни и модернистични сгради, които те притискат към земята. Торонто определено не е моят град. Макар уреден, спокоен и модерен, градът е някак безличен и скучен. Едно истинско стълпотворение на нации и раси, с преобладаване на азиатските нюанси. Градът прилича на изнесена на Запад азиатска провинция. Толкова много азиатци не бях срещал в никой друг извъназиатски град. Правят впечатление и многото чернокожи, младите от които са облечени по калъп - с рапърски накривени огромни шапки с козирка и свръхшироки дънки. Това е модата и рядко можеш да срещнеш друг вариант на обличане. Градът е толкова предвидим и сив, че няма никаква съблазън за фотоапарата, който така си стои провиснал на рамото ми. Снимам без особен хъс и от време на време, колкото да не е без хич. Най-интересната находка се оказа Eaton Centre, внушителен и модерен мол, в който изведнъж разбираш, че тече някакъв социален живот сред модерните магазини и елеватори.
Торонто е чист град, което е банално да споменавам, защото дефиницията за чист град е всеки един произволно взет град извън България, или поне не София. Населението от два милиона и половина се радва на точен и редовен транспорт, широки булеварди и богато заредени магазини, но въпреки това не съм убеден, че гражданите на Торонто са извънредно щастливи. Тук се работи яко за насъщния и работата заема почти цялото битие, по думите на българска емигрантка, работеща за една от водещите финансови институции в Торонто.
Най-привлекателното място за всеки лекар, дошъл в този северен град, е болницата, където през 1921 г. колегите Фредерик Бантинг и Чарлз Бест правят своето Нобелово откритие - инсулинът. Това място са същите две сгради, в които са работили някога двамата, принадлежащи и днес на Медицинския университет на Торонто. Тези две сгради-близнаци са гордост за гражданите на Торонто и носят имената на техните гениални съграждани: едната е Институт на Бантинг, а другата - Институт на Бест. По една сграда за всеки, свързани с малък вътрешен коридор-мост. Друга забележителност на града е сградата на старото кметство. На фона на тази изкусителна гледка новото модерно кметство на града изглежда невзрачно, независимо че в София този образец на модерната архитектура би стоял достойно.
Ниагарският водопад, освен неизбежна дестинация, се оказа романтично пътуване към детството, когато животът беше интензивно мечтаене преди сън. Водопадът е по-скоро красив, отколкото грандиозен или убийствен в размерите си. Внушителните му параметри стават осезаеми едва когато попаднеш непосредствено под пръските му. Тази възможност ти предлага малкото корабче с тайнственото име Maid off the mist, което те води направо в бездната. Красивата дъга, висяща над водопада, във всеки момент на деня е изключителна. Канадците и американците са превърнали ниагарската атракция в машина за пари и районът е потънал в скъпи хотели, ресторанти, вили и развлечения. Вероятно годишният приход на бизнес начинанието "Ниагарски водопад" е равен на брутния национален продукт на България.
Лошото вино, което пих във винарната на актьора Дан Акройд (Dan Aykroyd), известен с превъплъщенията си от филма Blues Brothers, беше финал на едно презокеанско пътуване, което не ми донесе особени и незабравими впечатления.


Призванието на гения е да съчинява мисли,
които след двадесет години ще станат
разбираеми за кретените.

                Луи Арагон


Силуетите на Торонто


Days Hotel в Торонто


Бантинг и Бест откривателите на инсулина


Вероятно годишният приход на "Ниагарският водопад" е равен на брутния национален продукт на България