Тор Вилхялмсон - северното сияние в световната литература

В исландските саги Тор е богът на гръмотевиците, светкавиците и бурите, защитник на човечеството. В исландската литература Тор Вилхялмсон е пазител на знанието, господар на метафорите, автор на романи, разкази и поезия, както и на безброй есета и статии за културата и изкуството. Пътешественик и космополит. Интелектуалец на висотата на Умберто Еко и негов преводач. Абсолютно неизвестен в България, макар да е сред най-великите умове на ХХ век. Освен писател, библиотекар и преводач, е и художник.

Тези дни на родния книжен пазар се появи романът "Сивият мъх сияе" - най-известната творба на Вилхялмсон, с логото на изд. "Лист", в превод на Стефан Паунов. Произведението идва у нас 33 години след появата си в Исландия и с ореола на ключово за съвременната исландска и скандинавска литература. Донася на автора си куп отличия, сред които литературна награда на Северния съвет.

Творбата е едновременно разказ за духовното израстване на един млад мъж, панорама на исландския бит от XIX век и хронология на действителен съдебен процес от същата епоха. Мъхът от заглавието е метафора, родена от природата. Преводачът Стефан Паунов работи над "Сивият мъх сияе" повече от десет години, в които прави десетки редакции, справки с други преводи, енциклопедии, речници и критична литература. През този период Паунов се среща и със самия Тор Вилхялмсон и именно от него получава най-ценните съвети за работата си.

Вилхялмсон напусна този свят през 2011 г. Романът му не е писан в класическия смисъл на думата, а е съчинен, разказан и продиктуван устно, и след това документиран и нанесен на хартия от неговия син Гвудмунд Андри Торсон. По тази причина текстът звучи суров на места и носи привкуса на устната традиция на старите исландски саги.