Топиария = търпение, упоритост, въображение

Мария Попова,
ландшафт архитект


Топиария означава геометрично или декоративно оформяне на дървета и храсти чрез резитба и шаблон. Тopiary идва от латински - градинар. Това изкуство е пренесено в Европа от Азия - през Източното Средиземноморие. Към края на I век от н.е. тези форми вече са били предпочитани от богатите римляни. След залеза на Римската империя  декоративно-приложните изкуства започват да западат.
През Ренесанса обаче, топиарното изкуство се възражда. Подобни произведения съществуват и  досега във вила Гарцоне в Тоскана, парка към замъка Балдино в Павия, градините на вила Ланте в Байе.
Необходими са специални грижи за постигането на максимално ефектни и впечатляващи форми. Растенията, които се използват, са вечнозелени дървета с компактна структура, по-често иглолистни или широколистни с по-малки листа, но образуващи гъста листна маса.
Най-често използвани от широколистните  храсти са птичето грозде, чашкодрянът, киселият трън, чимширът, глогът, джелът, миризливата върба,  вечнозеленият нокът, лавровишнята, сребристата сантолина, дафиновият лист.
От иглолистните видове за предпочитане са кипарисът, тисът, някои видове туя, също хвойните.
Сега при топиарията конструкцията се прави от тел, а при традиционната топиария това се получава с търпение и постоянство, без да се налага допълнителна обрамчваща структура. Последователно се извършват различни резитби за поддръжка, но само след като е изградена пълноценно основната форма.
Едни от най-известните моделирани форми са следните:
Близалка - представлява стъбло, завършващо с топка. Това се постига чрез премахване на пъпки и странични разклонения, както и странични разклонения от стъблото до определена височина. По-нагоре на височина трябва да има гъсто разклонени и облистени клонки. От тях се оформя кълбо или друг обем. За такива форми освен иглолистни, са подходящи и широколистни видове като например дафиновият лист.
Пудел - оформя се от кълбовидни или други обеми, отстоящи един от друг на определено разстояние по дължината на голо основно стъбло. Топките нарастват по големина съответно както големината на тялото, тъй като обикновено растенията са по-широки в долната част.
Помпон - представлява оформено на топки растение с по-храстовидна структура и разклонена от основата корона. Подходящи видове за оформянето му са от рода на хвойните.
Ориенталски помпон - представлява изявено централно стъбло с оформени топки. Подходящи са както иглолистни като туи, хвойни, лъжекипариси и кипариси, така и широколистни растения. Размерите на ориенталския помпон са значително по-големи от тези на обикновения.
Конус и пирамида - по-лесни форми, много подходящи за хвойни, лъжекипариси, тис, чимшири. При тях вече се използва шаблон, който прилича на тринога.







Японците са майстори в подрязването

Ниваки се нарича стилът на резитба и формиране. Той произлиза от Япония и датира от древността. Означава градинско дърво или дърво, което е оформено по специален начин, може да значи и гигантски градински бонсай.
Почти всички растения в Европа, които се подлагат на резитба, могат да се оформят и в този стил. Най-често използваните видове са вечнозелени дъбове, тисове, джел, евкалипт, едроцветната магнолия, лавровишни, чимшири, филирея, дафиновият лист, някои видове бор. За по-нетърпеливите има и бързорастящи растения като лавровишните и лейландския кипарис.
Ако не държите на толкова строги симетрични форми, използвайте габъра, липата, различните видове птиче грозде, клена, храстовидния ликвидамбър, кедъра и лейландския кипарис.
Оформеното вече растение в повечето случаи, не е прекалено взискателно.
Хармонично подрязаните в стил ниваки растения създават усещането за равновесие и действат успокояващо. Особено изразителни са те в японските дзен градини - така наречените "Градини на сухия камък". Те притежават всички природни компоненти, както и планински елементи, олицетворяващи силата на природата.
Формираните вече растения придават по-голям декоративен ефект и акцент в градината. Растенията бонсаи, подрязани в стил ниваки, са особено ценени в градинското изкуство на Западна Европа. Те са впечатяващи и привличат като магнит вниманието на посетителите. Може да бъдат засадени и в детски кътове, поставени върху настилка в кашпи, използват се и за подчертаване на входни пространства.
За да се оформят от растенията фигури на животни, хора и всякакви други причудливи изображения, се изисква много търпение и постоянство, но ефектният краен резултат доставя удоволствие и е израз на истинско творческо въображение.