Тодоровден е!

Църковният празник Тодоровден се отбелязва винаги в първата събота на Великденските пости. Според легендите император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. 

Легендата разказва, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. 

Тодоровден се празнува главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя, и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на любимото на всички българи конно състезание - кушията.  Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника.Задължително на коня и на ездача се слага здравец. Той е символ на здравето, но се слага и за да е красив конят по време на състезанието. Предните крака на коня се увиват  с плат за да се избегнат травми. Опашките им се връзват на юмрук, за да може според поверието по време на надпреварата да животното да отдаде силата си изведнъж.

Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща и супа от гъби.  Имен ден празнуват днес Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.