Точната дума

Катя Янева

ПРОШЛЯК! Това е точната дума, която не се чува на публични места, може би и много личности не я знаят, но ако я знаеха, как ли пък биха я хвърлили в лицето на някого си - толкова е обидна! Веднага смачква човечеца, връз когото е хвърлена и той ще побърза да си обере крушите - да не дразни хората. Или, ако този ми ти прошляк е изнервен до крайност, може и да ти налети. Всякакви ни има. Тъй че - внимателно!
А по същество, доста хора, имащи се за личности, са убедени, че не само тоя-оня си е прошляк отвсякъде, а че една гра-а-мадна маса сме точно това - прошляци. И ни презират. Главно - вътрешно. Има къде-къде по-приемливи изрази, подходящи за привличане на прошляци като симпатизанти, да речем, като масовка, да речем, като прислуга някаква... Личностите (да се разберем - хора, различни от нас, прошляците) обикновено си подбират думите, дават го дипломатично, усмихнато, окуражително, сладко дори. Само някои от тях, по-импулсивни такива, от време на време се изпускат, ама чак пък дотам, до откровеността, до точната дума, до прошляка не стигат.
Прошляк - както я чувате - е дума, поразително звучна. Плаче да я хвърлиш наляво-надясно. Много изразителна. Без да сме езиковеди, досещаме се, че тя подсказва просия. Но не като действие, а като характеристика на човечеца. Прошляк. Отпадък от обществото. Избягвана, както споменах, във всекидневното общуване, тази нежелана дума съществува все пак в пълния речник на българския език. Там не може да се намери обаче сродната й, ама хептен омерзителна дума - МРЪШЛЯК. Тя пък добавя усещането за мръсотия, но хайде да не въвеждаме и нея, че стигаме до непоносимост. А ние, прошляците, твърде много понасяме!... Та как я намерих точната дума ПРОШЛЯК? Тя буквално ми светна на едно тъмно, тясно стълбище пред кантората на дружеството ли беше, федерацията ли беше, на потребителите. Висим ние, потребителите на величествената Топлофикация, на нейните разпределителни дружества, на тяхната милост, на техните претенции, висим вече втори, трети час, наредени един над друг по стъпалата, съвсем до стената - да не спънем някого, че хората си влизат-излизат от тази ми ти престаряла софийска кооперация, мълчим, щото ни е наредено да не пречим комуто и да било, чуят ли звук от нас - вън, провинение; чакаме - всеки със своето престъпление към Топлофикация, към някое си дружество, към... ами и ние вече не знаем към какво; и за акъл сме дошли, за съвет някакъв - всеки затънал в своята безизходица... Жалки хорица... И така - в сумрака, в тишината ме халоса тази стара българска думичка ПРОШЛЯК.
Българинът неслучайно има точната дума за всичко. Не да пълни речниците. А да се разбираме. Лесно е да казваш ХОРАТА, много, много е лесно. А усетиш ли как ХОРАТА падат до ПРОШЛЯЦИТЕ, става много трудно. Хора всякакви. А ПРОШЛЯЦИТЕ сме няколко, доста различни вида. Едни, които просто са загубили самочувствието си на достойни хора, а са били достойни, някои - дори национално признати, полезни за род и родина. Сега, няма как, се примиряват с незачитането си, без завист и злоба. Това са кротките прошляци. Безобидни. Обръгнали на обиди. Други са огорчени, хвърлят се в размисли - защо, как... Не говоря за бунтуващите се след голямото размишляване прошляци, защото те всъщност излизат от това кротко определение, някак си отстояват себе си и, току-виж, се превърнат в личности. Въпреки оплювките на топло-, електро- и т.н. господари на положението. Ние, прошляците, най-често си съчувстваме, не е изключено и да си помогнем с каквото можем. Но понякога прошляк към прошляка се отнася грубо, нетолерантно, казано по-така. Ето, в претъпкан автобус, блъсканица, някой се обръща към теб и казва: БОКЛУК. Нещо може да си го настъпил, може той да не е свикнал с положението си на отритнат, та на теб си го изкарва. Мразиш ли някого си, бълваш ли мръсотии към някого си, звериш ли се срещу себеподобните си, ти не си вече омърлушения прошляк, ти попадаш в друга човешка категория, спорна по човещина. Ние, прошляците, вместо да мразим, се отвращаваме от злобара и... мечтаем дори насън.