Тласкат науката към ликвидация

АНДОН КОСЕВ е роден на 5 февруари 1950 г. в София. Завършил е Техническия университет в София и Математическия факултет на СУ. Доктор на биологическите науки, професор, чл.-кореспондент от 2008 г. Директор е на Института по биофизика и биомедицинско инженерство, обединил досегашните Институт по биофизика и ЦЛ по биомедицинско инженерство. Научната му дейност е в областта на биофизиката на възбудимите мембрани и на регулацията на движенията. Има над 110 научни статии (предимно в международни списания), цитирани над 1000 пъти от други учени.


- Днес учените от Българската академия на науките отново излизат на протест. Не ви е за първи път тази година.
- Първият път беше през месец май. Постигнахме някакви договорки с премиера и финансовия министър, те не бяха изпълнени. Напротив. Въпреки че и реформа правим в академията, субсидиите за нас бяха драстично орязани. Сега ще повторим протеста. Аз не мога да разбера някои работи. Има криза и това е ясно. Но защо в тази криза процентът от БВП за наука намалява повече от два пъти, това не е никак ясно. Говорим не дори за сумата от пари, а за квотата от БВП за наука, която намалява два пъти. Всъщност пицата е постна за всички, но тъкмо от моето постно залче режат повече от половината. А според мен, това изобщо не решава въпроса на правителството, нито пълни хазната, защото става дума за не толкова големи суми. Моите скромни сметки казват, че общо около 80-90 млн. лв. решават въпроса на всички университети и на БАН до възстановяване на нивото на предишното финансиране.
- Какво е положението в института ви, след като бяха отрязани драстино парите на БАН за тази година?
- В момента сме на половин работен ден, от април излизахме в неплатен отпуск - по ден, по два, после по пет, по седем. А сега, в последните три месеца на годината, сме на 50 на сто работен ден и съответно - на половин заплата. Но на 50 на сто работа не се върши. Особено когато няма пари за ток, за вода, плащаме тези режийни само от собствени приходи - от парите, които остават за базовата организация при всеки договор. За парно е абсурд да стигнат парите. Като директор аз съм стиснал всичко, което имаме, поне за ток да има, за да изпълняваме експериментите и задълженията си, които имаме по договори.
- Институтът ви е един от силните в БАН, в международния одит имате най-високата оценка. Имате международни договори...
- При реформата в академията се обединихме - нашият институт с лабораторията по биомедицинско инженерство, която също е сред силните звена на БАН. Малко след нас са в класацията, но те са звено с определен вкус към внедрителска работа. На Пловдивския панаир представихме два нови апарата, но въпросът е не само да се създадат и разработят тези апарати. Единият е за онкологията, за електрохимиотерапия. Ние сме си свършили работата, но големият въпрос е кой ще го произвежда и как ще се внедрява. Засега всичко е в рамките на един научен проект, който изпълняваме заедно с колеги от онкологията - те проявяват голям интерес, но толкова. И те нямат никакви финансови възможности. Е, как този апарат, създаден от нашата наука, да влезе в практиката?
- Нали от правителството все искат да се издържате с договори?
- От научните договори от юни плащам ток и вода на института, с тях издържаме счетоводство и административен състав. Но тези договори са целеви, те са за наука и единствено 10 на сто от средствата по тях (сега ги намалиха на 7 на сто) може да се ползват за издръжка на базовата организация, за инфраструктурата, която е в трагично състояние. Парите за наука не може да пипаме, те са за научната работа по проекта.
- Какво се случва с хората при тази ситуация, особено с младите учени?
- То е страшна работа. Някои започнаха да напускат. Имаме млади учени с докторски степени и с вкус към науката, но те си намират работа в разни фармацевтични фирми например. И получават там едни съвсем други заплати. Не че нямат място във фирмите, но това са хора с качества за създаване на наука. А такива вече трудно се намират. Имаме един човек, който трети месец е в неплатени отпуски и все отлага окончателното си напускане. Момчето иска да работи наука, но все пак трябва да храни себе си и семейството си.
- А пенсионирахте ли учени, които са навършили възраст?
- Нашият институт намаля много по състав. Много хора пенсионирахме, в новия институт са 134 души и имам 29 свободни места, но не назначаваме никого. Идват докторанти, качествени млади хора, мислим какво да правим, та тези, които са завършили успешно дисертациите си, да не останат на улицата след докторантурата. Опитваме се да им търсим външна помощ чрез т.нар. постдок специализации. Имаме един проект по оперативната програма на ЕС "Човешки ресурси", там нещата вървят също ужасно.
- Защо?
- Верификацията на разходите става на практика след страхотно закъснение. Нашият проект е за около 770 хил. лева, но досега не можем и 20 на сто да усвоим напълно. Защо ли? Има две причини. Едната е слабата компетентност на администрацията на МОМН, която се занимава с тези дейности. Непрекъснато сме в контакти с тях, днес казват едно, утре друго за това как трябва да усвоим сумите и как да стане верификацията. После се оказва, че ние сме прави, но това означава нови 3-4 месеца чакане, ново подаване на документи. Бюрокрацията е страхотна. И втората причина е страх. Липсата на квалификация се съчетава със страх да не се сгреши нещо по тия европейски пари. Дори понякога съжалявам, че се хванах с това нещо, но нашите млади хора вложиха страхотна енергия в подготовката на проекта - имаме 50 млади в целевата група. От нашия институт са 30, а 20 са от два факултета на Софийския университет - биологическия и физическия. Не можех да не уважа труда на младите хора. Пък и знаете, че България единствена в ЕС не поиска оперативна програма специално за наука, така че възможности имаме малко в това отношение. А срокът вече половината е минал, как ще усвоим тези пари, не е ясно. Търсим начин да подпомогнем младите с една стипендия по 2000 лв. на година, освен това те кандидатстват на конкурси за участие в научни мероприятия. Но за проектите се иска и съфинансиране, а ние при този бюджет няма откъде предварително да намерим пари. Ако съм частник, никога няма да се хвана с проект за  европейски пари - това значи да си загубя семейството и да затъна в дългове.
- А договорите за научни проекти, които се финансират от фонда за наука на МОМН?
- Това е друг проблем за БАН. Защото в момента пристигат едни 25% от парите, които трябва да се изплатят по договори от последната сесия на фонда, сключени миналата година. Девет месеца минаха, откак ги обявиха, сега получаваме 25% от средствата. А по договорите от предишни години, които се отчитат на всяка година и половина, е добре да видите формуляра за рецензия - отличниците ще получат 50 на сто от договорените пари. Сега си представете един научен проект, на който му намаляват парите, и ни викат: намалете задачите. А когато един проект е завършен и добре направен, той има готов краен научен продукт. Е, как да го намаля наполовина? Това също е удар по БАН, защото цялата наша научна дейност е базирана на пари от проекти. В бюджета на БАН няма пари дори заплатите да платим изцяло.
- Как ще я карате, ако остане този бюджет за 2011 г.?
- Ако остане, какъвто е в проекта, това значи да се направи 30 на сто съкращение на хора. В нашия институт вече нямаме колеги на пенсионна възраст, всички бяха пенсионирани и парите за обезщетенията взехме от текущия фонд "Работна заплата", макар че бяха обещали да ни ги дадат от бюджета допълнително. Поне в нашия институт част от тези хора, които пенсионирах, вършеха страхотна работа. А няма постъпление на млади. Това е най-страшно - биологическото загиване на кадрите в науката.
- Какви са исканията на протеста ви днес?
- На този етап минимумът, който може да спаси науката, е 24-25 млн. лв., макар че за що-годе нормално съществуване на академията са нужни 111 млн. лв. Този минимум не дава много надежди за развитие, но дава отсрочка и възможност за оцеляване на все още останалите в БАН учени и евентуално за някаква грижа за младите хора. Не ги ли получим тези пари, според мен науката върви към ликвидация. Българската наука като цяло върви към ликвидация. Аргументът ми е това, което чувам и за Софийския университет - най-силния вуз у нас в научно отношение. Поначало ние имаме 4-5 университета, които заедно с БАН дават общо 98% от научната продукция на България. Навсякъде проблемите са много сериозни. Абсурдното е, че в особено тежко положение са онези направления, които са най-силни от гледна точка на науката - физика, химия, биология. В тях няма студенти. А това са научните направления, които са традиционно силни у нас. Министър Игнатов казва: като няма студенти, ще ги съкращаваме. Ами че това са най-важните направления за една модерна индустрия, за икономиката. Значи ли това, че съкращаваме завинаги не само науката, но и индустрията, икономиката, здравеопазването на България? Разбираме, че ще строим магистрали, хубаво е това, но само те не стигат. За да се развива една страна, й трябва наука. Защо намаляваме процента за наука, къде отиват планираните от правителството 1,8% от БВП за изследвания в "България 2020", къде отиват европейските директиви изобщо?
- Като общувате с колегите си в западните страни, при тях няма ли криза?
- Има. Но ако имахме мащабчето на техните проблеми, за нас щеше да е една бурна радост! Имам връзка особено с колеги от Германия и мога да кажа, че само тук финансирането е под минимума за нормална работа. Само тук докторантът взима 450 лв., а научният сътрудник с докторска степен - 400 лв. Сега при орязания бюджет и неплатените дни в БАН един млад учен получава 200 лв. Представете си как живее с такива пари едно семейство. А когато и двамата работят в БАН, каквито случаи имаме, трагедията е пълна. Просто глад. Младият учен има трудности да си плати транспорта до работата, така че и на метрото, което толкова хвалим, ще му е трудно да се качи.
Най-страшното е загубата на научния потенциал, загубата на образовани хора, това ще има много тежки и много продължителни последици. Ние вече сме в това отношение с проблеми, които много трудно ще преодолеем. Защото изграждането на един учен не е лека работа, то започва от първи клас и по принцип никога не завършва. Икономическата криза ще мине и замине, но от духовната криза много трудно ще излезем. Дори някога да се налеят пари за нея, измъкването няма как да стане, ако се разруши науката. А това се отнася изобщо за цялата духовна сфера. За съжаление, никой не се интересува от това.