29 Март 2024петък11:30 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Личности

Тито замисляше поглъщане на България

Онова, което сръбските шовинисти не можаха да осъществят за сърбизацията на българите в Македония, в бивша Югославия бе постигнато чрез тяхната македонизация - свидетелства големият българин и патриот, българският поет Венко Марковски

/ брой: 11

автор:Дума

visibility 2002

Венко Марковски е роден на 5 март 1915 г. в Скопие. През 1934 г. е изключен от гимназията и осъден за противодържавна дейност, изпратен в затвора. През 1937 г. се премества в София, където следва славянска филология. През 1941 г. е осъден заради поемата "Бие дванаесе", като до 1943 г. е въдворен в концлагерите "Гонда вода" и "Кръсто поле", а по-късно в Централния софийски затвор. Бяга оттам и се присъединява към партизаните в Македония.
През 1943-1945 г. е член на Главния щаб на народоосвободителните войски и партизанските отряди в Македония, на президиума на Антифашисткото вече на Югославия. По-късно е депутат в белградската Скупщина. Заради поемата си "Сувременни парадокси" (1955), издадена под псевдоним Леопарди, е арестуван, осъден и изпратен в концлагера "Голи оток", където до 1961 г. е подложен на зловещи инквизиции, описани в книгата му "Голи оток - остров на смртта", издадена през 1984 г. в САЩ, а през 2009 г. - и в Скопие.
През 1965 г. Венко Марковски се завръща в България, осъзнал своите коминтерновски заблуди и зловещите фалшификации на "македонизма". В България той издава книгите си "Истината е жестока" (1968), "Легенда за Гоце" (1970) и "Кръвта вода не става" (1971), "Предания заветни" (1981), с които опровергава политическите и идеологическите спекулации на скопската пропаганда.
По повод на 25-годишнината от кончината на големия българин и български поет, патриот, от семейството на твореца на ДУМА бяха предоставени копия от оригинални писма до съпругата му Филимена, включени в книгата му "Голи оток - остров на смртта. Гневник в писма", които публикуваме в два отделни броя на ДУМА.


Писмо първо

Още свободата не бе съмнала, а вече великосърбизмът плетеше мрежи за тъмни времена.
На 10 януари 1945 г. Сталин казва на Димитров: "Вчера приех югославска делегация (става дума за югославската делегация с Кардел, В. Влахович и ген. Терзич) - югославяните ми съобщиха, че те са предложили на българите България да влезе в Югославия със същите права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласяват и настояват за създаване от Югославия и България като равноправни на българо-югославска съюзна държава. Двуединна държава на равноправни начала, нещо аналогично на бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България. Югославяните искат да вземат гръцка Македония, искат даже Албания и дори част от Унгария и Австрия. Това е неразумно - завършва Сталин. - Не ми харесва тяхното поведение."
Онова, което не можаха сръбските шовинисти да извършат в Македония, т.е. българите направо да ги сърбизират, то с течение на обстоятелствата опитът на времето ги научи вместо да ги сърбизират, да ги македонизират. Значи, беше необходимо известно време, за да се разбере, че чрез македонизацията ще настъпи сърбизация на българите в Македония.
1948 година беше преломна. Аз чух Резолюцията по радиото. Бях напълно съгласен с обвиненията от страна на ВКП(б) срещу ръководителите на ЮКП.
Югославия стана арена на битка между честни и нечестни, на комунисти и ревизионисти. Ревизионистите бяха на власт. Служеха си с всички позволени и непозволени средства.


Факсимиле от корицата на книгата на Венко Марковски "Голи оток - остров на смртта" (2009), издадена в Скопие


Цели организации се изказваха против ЮКП и заставаха на страната на ВКП(б).
Почти цялата 1948 г. аз бях тежко болен. Посещаваха ме лекари, определени от властта. Посети ме междувременно и старият приятел от Еникьой Марко Йотов Темялов, посланик на НРБ в Белград, с военния аташе на България, също в Белград. Аташето прие сатирите, които им дадох. Обаче не посмяха да вземат романа в стихове "Тома Горин", в който разобличавах по всички линии Югославия (ФНРЮ). Сатирите бяха против ръководителите: Тито, Кардел, Джилас, Димитър Влахов, Лазо Колишевски, Цветко Узуновски, Михаило Апостолски, Блаже Коневски и др. Някои от сатирите били публикувани в България под псевдоним.
 В тревога измина почти половин година откак Югославия беше изключена от редовете на комунистическите партии и беше обявена за ревизионистическа.
Вярвал ли е Коминформ или не, че веднага ще стане революция в Югославия, която ще изхвърли изменника Тито на бунището на историята. Събитията показаха, че за такова нещо Югославия не е била още зряла. Опасността Югославия да стане пример и за други социалистически страни продължаваше да поддържа огнище на тревоги, неизвестност, на внезапност. Москва, въпреки строгостта си и последователността си, някак си закъсняваше с отрязване чрез хирургически похват на опасната рак-рана, която идваше от дързостта на Тито в ревизионистическа Югославия.
Вестниците в Чехия, България, Полша и другаде, които се списваха от най-будните и най-решителните синове и дъщери на Югославия, предвиждаха или по-точно правеха предвиждания, че състоянието на Югославия навлиза в решителна, и едва ли не окончателна фаза. Налагаха се санкции икономически. Дипломатическите отношения бяха доведени до минимум, всеки момент можеха да бъдат прекъснати.
Някъде към края на юли кризата в отношенията достигна до кулминацията си. УДБ-а (югославската ДС - бел.ред.) извърши масови арести на всички съветски граждани, които живееха в Югославия. Тези граждани УДБ-а ги определяше като белогвардейци. Интересно е, защо УДБ-а преди избухване на конфликта между Югославия и СССР не беше ги арестувала? Въпрос, който иска отговор и отговор на този въпрос не беше даден. Същите тези граждани без обвинения бяха обвинени, че са вършили шпионаж в полза на Съветския съюз. Така те се намериха зад решетките, за да отговарят за престъпления, които не са извършили. За арестуването на съветските граждани последвала остра протестна нота до Белград от Съветския съюз. Беблер, тогавашен заместник-министър на външните работи, пред британския посланик в Белград Чарлз Пик подчертал, че последното изречение от нотата "прибягването до други, по-ефикасни средства" звучало най-зловещо за югославското правителство.
Трябва да се подчертае, че в тая напрегната до нажеженост атмосфера ни ноти, писани с най-остър език, нито писания, разобличаващи постъпките на разколника на комунизма Тито - не можаха да повлияят на ревизиониста, закоравелия враг на Съветския съюз и да създаде условия за бунтове в самата Югославия, защото Тито чрез развилнелите се тайни агенти, ръководени от министъра на вътрешните работи Александър Ранкович, успя още в самото начало да ликвидира комунистите, всички прогресивни, всички милеещи за Съветския съюз. И по този начин беше окървавено свещеното знаме на комунистите в Югославия. Тито стана най-омразната личност, която върху кървав терор удържаше своята власт.
На 8 септември 1949 г., аз, жена ми, а с нас и 17 души от нашите близки роднини, бяхме арестувани. Майка ми и децата бяха интернирани в Кичево.
Под натиска на общественото мнение в България и в света и след протеста на Тригве Ли, по това време генерален секретар на ООН, бяхме освободени.

Диктувано направо на 30.11.1980 г., гр. Банкя

 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ