29 Април 2026сряда14:10 ч.

Тишината на безразличието

/ брой: 21

visibility 20101

Александър Миланов

"Новините гръмват. "Майка уби двете си деца. Трагедия, която никой не е очаквал.“ Съседите ще дават интервюта – "Тя беше толкова мила! Винаги усмихната!“ Социалните мрежи се изпълват с възмущение, с осъдителни коментари, с въпроси от рода на "Как е възможно една майка да направи такова нещо?!“
Но тези въпроси идват твърде късно. Истината е, че майка не се събужда просто една сутрин с решението да сложи край на живота на децата си. Такова нещо не се случва в празното пространство, без предистория, без предупредителни знаци. И ако никой не ги е видял, това не е защото не са били там. А защото обществото е спяло.
В основата на подобни случаи почти винаги стои дълбока психологическа криза или психиатрична болест – често такава, която остава невидима дори за най-близките хора. Най-често срещаните състояния, водещи до такъв трагичен край, включват тежка депресия, следродилна психоза или други психотични разстройства.
Жената, която извършва такова деяние, невинаги е насилник или "зло чудовище“. В много случаи тя е човек, който е стигнал до ръба на собствената си психическа устойчивост, без да срещне помощ по пътя си.
Следродилната психоза, например, може да започне с безсъние, тревожност и промени в настроението. Постепенно може да прерасне в налудности – майката започва да вярва, че децата й са в опасност, че трябва да ги "спаси“ от света или от самите тях. В такива моменти тя не мисли рационално – тя действа според изкривената логика на болестта.
Друг често срещан феномен е разширеното самоубийство – състояние, при което родителят не просто иска да сложи край на живота си, но вярва, че децата му не могат да оцелеят без него. В този случай убийството не е продиктувано от агресия, а от дълбоко, макар и патологично, убеждение, че това е единственият "изход“.
Това, което прави тези случаи още по-страшни, е, че никога не се случват внезапно. Първите признаци почти винаги са налице – но някак си остават незабелязани. Или още по-лошо – забелязани, но игнорирани.
Жената може би е споделяла, че не спи добре, но са й казали "Това е нормално за майките“. Казвала е, че не се чувства добре, но са й отвърнали "Ще ти мине, просто си уморена“. Изглеждала е различно, разсеяна, затворена, но никой не е попитал по-сериозно какво се случва.
Обществото има навика да се намесва, когато е късно. Да осъжда, след като вече няма какво да се промени. Да задава въпроси, на които отговорите вече не могат да спасят никого.
Но психичните разстройства не започват в деня на престъплението. Те се развиват с месеци, години. Те изпращат сигнали, които могат да бъдат разпознати. И вместо да чакаме трагедията, можем да се научим да ги забелязваме навреме.
Вместо да клатим глава с възмущение пред поредния случай, можем да се запитаме: "Колко майки в момента вървят по ръба? Колко от тях крещят без звук? И колко от нас ще решат, че това не е наш проблем?“
Защото когато обществото спи, трагедиите се случват в тишината на безразличието.

Фейсбук

Ученик създаде AI робот от отпадъци

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 78

Кратки новини

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 78

Тръмп не харесва предложението за мир

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 78

САЩ събират дарения за плащане на външния дълг

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 78

Авиокомпании съкращават хиляди полети

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 78

"Български срещи с Виетнам" в София

автор:Таня Глухчева

visibility 62

/ брой: 78

Търси се причина

автор:Мая Йовановска

visibility 66

/ брой: 78

Политическо фуего

visibility 55

/ брой: 78

Отвъд лошия сценарий

visibility 62

/ брой: 78

Пред БСП има дълъг и стръмен път

автор:Николай Шопов

visibility 55

/ брой: 78

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ