24 Май 2026неделя07:18 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

In memoriam

ТИНКА ДРАМБОЗОВА

(1944-2024)

/ брой: 65

автор:Дума

visibility 7868

Благодарение на нейната всеотдайност читалищният литературен салон "Вечери на Кръста" при НЧ "Пенчо Славейков 1921" стана едно от водещите столични средища за срещи с писатели. От младежките си години е свързана с читалищната дейност. В НЧ "Пенчо П. Славейков 1921" работи от 1991 г., от 1996 г. е негов секретар.
Тина Драмбозова е родена в гр. Горна Оряховица. Завършва "Педагогика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Има и следдипломна квалификация в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по "Организация и управление на образованието". Няколко мандата е член на Бюрото на Съюза на народните читалища.
За своята всеотдайна дейност е награждавана с Почетна грамота на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура, Грамота за активна читалищна дейност от Съюза на народните читалища, Почетна грамота от УС на Съюза на българските писатели по случай 1 ноември - Ден на народните будители, за заслуги към съвременната българска литература и др. Тя е съставител на книгата "Читалище в сърцето на София" по повод 100 години от създаването на НЧ "Пенчо П. Славейков 1921".
През годините Тина е неизменна муза и спътница в живота на поета Георги Драмбозов.


Стихотворението

Георги Драмбозов

Без мен не тръгвай!

    На Тина


Животът се търкулна като камъче...
И все пак тя безсилна е, смъртта! -
тя вече иска да ни раздели, обаче
нас ни очаква в райско кътче Любовта.

Ще се прегръщаме! - напук на мъката -
люляни в люлка от лъчи на Феб.
Сега е само временна разлъката,
ти Муза си, все пак. Аз още съм Поет.

Оставяме тук долу цял отбор дечица -
за обич да се борят, не за власт...
Едно да наследи поне крило на птица,
едно поне да стъпи горе, на Парнас.

И ще преглътнем мъката, Любима -
бях Принц, ти - Неродената мома.
Без теб тук долу само черна мъка има...
Поспри!... Без мен не тръгвай за отвъд сама.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ