09 Април 2020четвъртък15:56 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Булевард

Тихомир Митов: Искам всички да знаят, че аз съм тук

Ако едно дете е обичано и обгрижвано, дори по-рано да разбере, че е осиновено, това само може да го накара да се гордее, убеден е талантът с нелека съдба

/ брой: 1

автор:Альона Нейкова

visibility 1340

Роденият в Ботевград ТИХОМИР МИТОВ се занимава с музика още от детските си години. Едва навършил 7, започва да свири на бас флигорна, синтезатор и акордеон. Средното му образование обаче няма нищо общо с шоубизнеса: завършва в ТПГ "Стамен Панчев" с профил "Телекомуникационни системи и технологии", а след това се дипломира в специалността "Предучилищна и начална училищна педагогика" в СУ "Св. Климент Охридски". Всичко се променя, когато преди няколко години се явява на кастинг "на тъмно" пред журито на "Гласът на България". Изпълнението от гласовития певец на песента "По първи петли" на Васил Найденов кара Десислава и Наско от "Б.Т.Р." да се обърнат. Въпреки че не печели формата, продължава своето развитие на музикалната сцена у нас и в чужбина.

"Пътят на музиканта изобщо не е лесен у нас"

"Не се страхувам от провала"

"Една усмивка, едно добро дело могат да променят нечие всекидневие"

- Не са много артистите, които се решават да направят от личната си история песен с кауза. Как се решихте да превърнете в послание хита "Аз съм тук", Тихомире?

- Всичко започна през 2014 година, когато реших да запиша песента "Аз съм тук". В началото се притеснявах. Дори, като видях текста, имах буца в гърлото. Но събрах смелост да изпея този текст. Освен че с него целта ми беше да кажа, че ме има, тук съм, исках и всички осиновени деца да имат тази смелост.

- Защо темата за осиновяването е табу у нас?

- Защото се сещаме да правим каузи само по Коледа. Събираме дрехи и пари за малките деца веднъж годишно. Нима това ни прави по-добри?! А за навършващите 18 животът тепърва започва и те имат нужда от подкрепа. Темата за осиновяването е табу, защото у нас не се говори за това как се вземат деца от домовете от чужденци за 2-3 месеца. А българи, ако искат да станат родители на изоставени момчета и момичета, по една или друга причина минават през 300 процедури.

- Кога според вас е добре да се каже на едно осиновено дете, че хората, които се грижат за него, не са истинските му мама и татко?

- Това е много сложна тема. За съжаление, възрастните понякога са жестоки и може да изпреварят събитията. Смятам, че ако едно дете е обичано и обгрижвано, дори по-рано да разбере, че е осиновено, това само може да го накара да се гордее.

- Трябва ли на всяка цена да се търсят биологичните родители?

- Не, нищо не го налага. Това е лично желание и чувство, които трябва да се изпитат и да се  усетят.

- Вие направихте ли го? Поискахте ли да разберете защо, по каква причина сте изоставен? Как се прощава подобно нещо? Възможно ли е изобщо?

- Наистина, аз самият потърсих жената, която е моя биологична майка. Имах нужда от тази среща. Оказа се, че тя не подозира за съществуването ми. Години наред и двамата бяхме жертва на една лъжа. И въпреки всичко, аз простих и на нея, и на баща ми - човека, отговорен за моето изоставяне. Трудно се прощава, но няма смисъл да се таи гняв. Напротив, това ме мотивира още повече да помагам на хора с подобна съдба.

- Въпреки младостта, си имате доста награди. Какво означават те за вас? Важни ли са?

- Отличията са вид признание. За мен не са важни или поне не гледам на тях като на нещо специално. Единствено наградата за дебют от Христо Мутафчиев и Съюза на артистите в България ме накара да се гордея с тази песен и с моя проект.

- Свирите на бас флигорна, синтезатор, акордеон... Кой от инструментите обаче ви е най-близък и защо?

- Честно казано, отдавна не съм ги докосвал. С времето малко изоставих тази си страст. За сметка на това, наблягам повече на пеенето.

- Преди време се явихте на кастинга на "Гласът на България". Какво мислите за такъв тип телевизионни музикални формати? Нужни ли са? Дават ли истински тласък на кариерата на млади изпълнители или създават нереална представа за възможността за развитие?

- Хубаво е да се знае, че тези риалити формати дават шанс на младите. Но лично при мен всичко, което постигнах, съм си го платил и направил самостоятелно. А никак не беше лесно. Моето лично мнение е, че може да се научиш на дисциплинираност в подобни предавания, но не бива да очакваш, че ще те превърнат в звезда. Това зависи от теб самия и колко можеш да понесеш. Защото пътят не е лесен.

- Освен в България, имали сте концерти и в Кипър, Виена, Унгария... Как ви приемат зад граница? По-различна ли е публиката в чужбина?

- У нас, определено, като че ли по-често чувам: този за какъв се мисли?! Или чета негативни коментари за себе си. Докато в чужбина хората се радват на музиката, оценяват те като артист. Разбира се, винаги има изключения. В България също съм попадал на страхотна публика, за което се радвам.

- От какво се лишихте заради известността?

- Наложи се да се замисля. Защото, когато имаш някаква публичност, трябва да бъдеш отговорен за действията си. Все пак ти подражават младите. Лиших се от много хора край мен, които се промениха или се появиха само защото са ме давали по телевизията. Това ме разочарова на моменти, но свикнах. Сега съм балансиран и се чувствам комфортно.

- Какво смятате за ваше най-голямо постижение - в професионален и личен план?

- Песента "Аз съм тук". Във всичките ми предишни парчета намирах грешки, укорявах се. Но сега се гордея за първи път. С достойнство казвам: този проект е направен от мен, видеото го създадохме с приятели, които също нямаха представа как се снима музикален клип. Обаче бях сигурен, че ще стане, защото вярваха в мен и в каузата ми. И резултатът е налице.

- Кой досега ви е помогнал най-много в кариерата ви на изпълнител?

- По-скоро бих назовал имената на хора като Лили Иванова, Квартет "Славей", Бионсе, които с изпълняваната от тях музика са истинско вдъхновение за мен.

- Било ли ви е някога толкова тежко, че да сте на косъм да поискате да захвърлите микрофона и никога повече да не излезете на сцената?

- Разбира се. Дори парчето "Аз съм тук" не се върти по радиата, защото не е комерсиално и в него се пее за осиновяване, а не за коли и жени. На места ми казваха, че песента не отговаря на програмната. Всичко това ме разочароваше. Но имам верни приятели, които бяха плътно зад мен и ми даваха кураж да не се отказвам. И дори интервюто, което давам за читателите на ДУМА, е доказателство, че все още има медии, предоставящи шанс да се разчуе за подобни проекти.

- Смятате ли се за успял? 

- Не. Смятам себе си за нормален човек като всички останали. Освен, че се занимавам с музика, работя като всички останали. Не съм легнал в къщи да стоя и да си мисля, че съм велик.

- Какво не знаят хората за вас, а бихте могли да разкриете поне отчасти?

- Много хора мислят, че моят живот е купон по клубове и на сцената. А в по-голяма част от времето си търся спокоен кът за отдих и се затварям вкъщи, или се събирам с приятели - далеч от всичко.

- Хрумвало ли ви е да заживеете в чужбина? Мислите ли, че професионалната реализация зад граница е по-лесна?

- По-лесна - едва ли. Конкуренцията, ако изобщо може да се нарече така, е по-голяма в чужбина. Но, да, обмислял съм го. И с удоволствие скоро може би ще опитам силите си навън, докато съм по-млад. Пък каквото стане. Не се боя да предприемам подобни ходове. Не се страхувам от провала.

- Кое е най-важното, което научихте от сцената, от пеенето, от музиката като цяло?

- Научих, че всичко, което изглежда лъскаво, е измамно. Когато гледаш някои хора по телевизията, си мислиш, че техният живот е перфектен. Но всъщност те заслужават аплодисментите на публиката, защото да устоиш в музикалния шоубизнес в България изисква много безсъние, много труд, много финанси, много лишения... Научих се да се боря, да не се предавам и да вярвам в себе си. Дори когато ми казват, че не ставам.

- Направихте ли си вече равносметка за това каква е била изминалата година за вас?

- О, да. Беше много емоционална и дълга година, изпълнена с различни премеждия. Но не съжалявам за нито един момент. Дори от лошите мога само да се уча.

- Какво очаквате от 2020-а?

- Надявам се да представя албум и нови проекти - още по-добри. Работя върху няколко мои идеи - отново със смисъл и замисъл. Надявам се да се харесат. Бих си пожелал и повече пътувания, защото това ме зарежда (усмихва се). А на всички ваши читатели пожелавам да са по-добри - не само по Коледа, а през цялата Нова година. Една усмивка, едно добро дело могат да променят нечие всекидневие.

Борисов разпореди Мавродиев да бъде уволнен от ББР

автор:Дума

visibility 604

/ брой: 68

Има достатъчно агнешко за Великден

автор:Дума

visibility 318

/ брой: 68

Испания е близо до овладяване на епидемията

автор:Дума

visibility 103

Борис Джонсън е клинично стабилен

автор:Дума

visibility 239

Байдън ще се изправи срещу Тръмп

автор:Дума

visibility 264

Из архивите на ЦРУ за България

автор:Христо Георгиев

visibility 1158

/ брой: 68

Изповед на лошия закон

автор:Владимир Георгиев

visibility 300

/ брой: 68

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ