Тиха завист
/ брой: 108
Винаги съм завиждал на зрелите общества в Европа. Не толкова заради стандарта на живот. Винаги съм завиждал на обществената атмосфера, в която живеят. Фундаменталните проблеми на обикновените хора бликат от медиите - заетост, доходи, образование, здравеопазване! Дискусии, дискусии, дискусии - в най-гледаното време и в най-тиражните вестници. Политици, експерти и общественици се хващат гуша за гуша, не за да слагат етикети на миналото, а за да нищят настоящето и неговите проблеми. И не само в медиите. През август миналата година AFP ни информира, че "От два месеца всеки понеделник вечер в голямата протестантска църква в Марбург (Германия) се организират граждански дискусии за политиката в здравеопазването. Участват по неколкостотин души!". Какво? Всеки понеделник? В Църква? Неколкостотин души?
А контролът на гражданското общество? В Англия министър се държи грубо с полицай, национален скандал - оставка. Във Франция министър скрил, че има солидна сума в чужда държава, национален скандал - оставка. В Австрия депутати гласували закон по начин, който противоречи на обещаното - широко тиражирана закана на избиратели, че повече няма да бъдат допуснати до политиката.
У нас мастити медийни присъствия внушават, че носенето на политическа отговорност зависи от това, дали правителството е еднопартийно или не. Глупости. Отговорността зависи от това, дали обществото наказва или поощрява политиците за свършеното, а не за изговореното. Искам да го доживея и у нас.