Ти можеш да не си поет...

Йордан Милев

Още като студент, крилати стихове на велики руски поети владеят сърцето ми, но едно двустишие на Н.А.Некрасов направо ме пленява и до днес със звучението на втория стих - "но трябва гражданин да бъдеш". И не само това. В стихотворението "Поет и гражданин" има и такава оценка: "...блажен е днес бъбривия поет/ и жалък - гражданин безгласен".
Няма спасение от умните думи... Някъде далеч съм, отвъд океана, и както сутрин се питам: "А сега накъде?" - пристига по имейл следното "Приглашение": "Департаментът по култура на Ярославска област и Държавният литературно-мемориален музей на Н.А.Некрасов "Карабиха" Ви канят да вземете участие в 44-ия Всероссийски Некрасовски празник на поезията, посветен на 190-годишнината от рождението на великия руски поет, в качеството си на почетен гост."
Почетен гост! Добре, с благодарност... Но в програмата с четирите основни доклада на празника виждам и моето име... и след него написано: "Николай Некрасов - Болгария и мировой поэтический Космос".
И трябваше с радост да полетя над Океана... и по-нататък до Москва, до Вас, скъпи славянски братя, в Ярославл, край великата Волга, която не престава да тече през сърцето ми.
В тези звездни полети, не знам защо, но все си мислех за едно звездно знамение: 9 години след рождената дата на Николай Некрасов се ражда голямата американска поетеса Емили Дикинсън. А 302 години преди това - великият мореплавател Фернандо Магелан достига до Великия океан - в търсене на съкровища... и нови земи за короната на Филип II.

...На естрадата съм, закрилян от вековни дъбове и чинари, под горещото ярославско слънце. Ярославска област е пет пъти по-голяма от Франция и то има възможност да се задържи малко повече. Тук преди мен вече са говорили Тализина, Валентина Иларионовна за "Поэзия святая...", поетът Константин Кедров, писателят Едуард Успенски - "Обаянье поэзии детства", критикът-литературовед Лев Аннински - "Чем нам дорог Некрасов сегодня?"... По различните сцени из огромния парк на мемориалния музей звучат музикални, театрални, детски представления по мотиви от творчеството на великия поет. Поемам глътка слънце и продължавам своя разказ пред внимателните очи на стотици хора, насядали по пейки и тревата на Голямата поляна.
- От Великия океан на многовековната мъдра руска душа Николай Некрасов открива и извайва такива словесни съкровища - поезия, проза, драматургия, детски творения, многоцветен и неповторим фолклорен изказ, които и досега светят със самородна светлина.
И да бъда по-ясен: Ако съкровищата на Али Баба биват разграбени от 40 разбойници - неподражаемите шедьоври на Николай Некрасов остават не само в златната съкровищница на руската култура и народната памет, а преминават - без визи - през граници, морета и океани, - и са обичани, четени и препрочитани не само в България, сред славянските народи, Европа и Америка. И в многомилионния испаноезичен свят.
Върху вашето Ярославско знаме се развява мечка-стръвница, а над главата й - топорът на Ярослав Мудрий... Пристигнах тук не с топор... да цапардосам митологичната мечка-стръвница. Това нещо, много добре преди мен е извършил Ярослав Мудрий и е създал такова селение край брега на Волга, където могат да живеят добри и мъдри хора, които умеят да ценят и обичат своите национални величини, и такива по-късно като Николай Некрасов... Дойдох тук, за да ви засвидетелствам любовта на българския народ, на българските творци към вашия роден класик, земляк. Няма да сгреша, ако го нарека - самороден гений!
Поне аз не съм срещал друг поет с такава логическа яснота, ювелирна точност на народния говор, горчив драматизъм в любовната лирика, отрицателни сравнения към родни и далечни... Изповедник на селската мъка, на страданието и величието на руските жени...
Народната мъдрост, фолклорната ирония у Николай Некрасов се проектира във Франсоа Рабле, в неговия "Гаргантюа и Пантагрюел". Мъчителен селски бит има и у Пиер Беранже. И дядо Щукар бърбори много за селяните. И Лев Николаевич пише своята притча "Много ли земя трябва на човека". Един български овчар вдига селяните за борба... И всичко завършва в леглото на византийската императрица. Но такава дълбока оран в селския живот и страдание... дълбае само Николай Некрасов. И няма да бъде пресилено да кажа - единствен в световната литература!
След благородната лирика на Пушкин, демоничната болка и дълбочина на Михаил Юревич, винаги ме извисява горчивият трагизъм на Николай Некрасов.
За първи път името на Некрасов, Николай Алексеевич, се появява в България през 1901 г. с книгата "Руските жени". Следват още няколко издания под същото име и различен подбор..., за да се стигне до ден днешен - 20 авторски заглавия и 16 книги и статии на тема "Николай Некрасов и влиянието му в България".
И какво влияние! Творчеството на Николай Некрасов е било познато още на Христо Ботев, нашия национален поет и революционер - гений, който, по внушение от Херцен, завладява австрийския кораб "Радецки" и с двеста български юнаци бързат към Балкана, да умрат за свободата. Превеждат го такива творци като нашия литературен патриарх Иван Вазов. Следват Константин Величков, Георги Бакалов, Христо Радевски, Никола Фурнаджиев, Камен Зидаров, Бленика, Ангел Тодоров, Андрей Германов, Николай Христозов, Симеон Хаджикосев... Поезията на Некрасов е оказала творческо въздействие върху редица наши поети от края на ХIХ век, по-късно - върху редица наши пролетарски поети. И както пише нашият учен Георги Германов: "Тя се превръща в неделима част от нашето национално литературно и духовно наследство."
Но за какво са много думи!
Николай Некрасов има една висока поетична мисъл: "Думите малко, мислите много", която много поети я знаят, но все я вършат обратно.
...Наблизо до моята страна, на Балканите, е планината Олимп. Седят там върху поднебесния връх, който с няколко метра е по-нисък от българския планински връх Мусала, богове и поети: кой възседнал крилатия Пегас, друг - в златна митологическа колесница с някоя богиня... А тук, в Карабиха, Николай Некрасов си остава духом и телом, благодарен, че Ярослав Мудрий му е предоставил такова вековечно място, прекрасен кът от великата руска земя, близо до Волга... И сякаш чувам гласа му от съзвездието Пегас:

Поэтом можешь ты не быть,
но гражданином быть обязан!

(Ти можеш да не си поет,
но трябва гражданин да бъдеш!)

Вековечни, Николай Алексеевич, май поетите станаха вече повече от гражданите... В този наш прекрасен, но недотам добре уреден свят! Но в него - в мере моих возможностей, - не срещнах, не видях, не чух, не прочетох за поет като Вас - създаден от мъката, страданието и трагизма на живота; работил, учил, плакал със сълзите на майките, сестрите, руските жени; изповядвал болезнената вяра и драматизъм на селяните, че утре ще бъде по-добре от днес; воден от критическия реализъм на Пушкин и жаждата за свобода на демократите-революционери.
В знак на признателност, от името на Съюза на българските писатели, на литературно-мемориалния музей "Н. А. Некрасов" поднасям орден "Иван Вазов".