Ти, който ме срещна случайно...

Георги Н. Николов

"77 любовни писма до поискване" е нарекла Петя Цолова новата си стихосбирка, дело на издателство "Българска книжица". В увода авторката споделя: "Познавам и сладостта, и горчилката на творчеството, познавам на живота жилото и меда. И мисля, че знам защо римляните са казали: "Amor omnia." Тази максима може да има преводи с нюанси, но аз приемам превода "Любовта е всичко", прибавяйки си наум "в този живот"...
Наистина, безброй писмена от зората на човечеството и до наши дни са посветени на нейната красота, чувствена възвишеност и власт върху съзнанието на личността. Която с радост й се отдава, вкусвайки жадни глътки от бокала на сладостната й горчивина. Но и днес още не всички химни за интимната омая са изпети. Не ще прозвучат, заглъхвайки, докато свят светува. Защото човекът, творец или не, е неповторима индивидуалност. Възприемаща любовната магия - страстен, сластен и омаен Божи дар - чрез сетивата на личното си "аз". Това, което обединява всички ни в забързания ход на времето, е енигматиката й в калейдоскопа от копнежи, преживявания и спомени. Ще ги оприличим на всепобедната светлина от ярък фар, разпръскваща мрака на делничното битие. Правеща ни по-добри и, разбира се, по-съвършени. В кулата му всеки от нас вгражда интимната си същност, която спомените не могат и не искат да изтрият. Това е сторила и Петя с любовните си писма до поискване - пареща жарава от чувства, адресирани до читателите от различни възрасти. Те са непомръкващи скрижали. Съхранили в същността си кода за разгадаване на дълбоката интимност, чрез магията на която човечеството следва своя вечен житейски кръговрат. В древността тази магия е раждала войни. Заменени в наше време със съюз между мъжа и жената. С неговата дълбочина, трайност и нравствен кодекс, пазещ мистиката на първата целувка. На протегнатите един към друг трепетни длани и на взаимната проверка това ли е човекът, за когото бихме направили всичко... На първородния грях, без който планетата Земя би била отчайващо пуста. Както споделя сама Петя Цолова,
    НА БОЙНОТО ПОЛЕ НА ЛЮБОВТА
    пощада няма.
    В рискованите му владения ний встъпваме сами:
    от себе си по-силни и красиви.
    От себе си по-крехки и добри.

Жената - героиня в любовните писма на Цолова, е сложна, противоречива личност. Тя носи в същността си степната волност на стари времена. И едновременно е самостоятелна, независима, равнозначна в градацията на съвременното общество Еманципирана и целеустремена. Достатъчно силна, за да подмине в коловоза на живота човека, неоправдал очакванията й. И пак така достатъчно мъдра, за да му прости. Да го приласкае и прероди в мъжа, какъвто уж слабата й личност желае да бъде. В нейния поглед светят с еднаква сила целомъдрие и езическа "праведност". Любопитството на дете, застанало пред прага на големия свят и на богиня на любовта, пред чиито нозе неизброими люде полагат своите дарове на благодарност. Неин храм е именно любовта, съграден в цветни, мъдри поетични сънища. Изваяни с умелото перо на Петя по страниците на "77 любовни писма до поискване". Не бих казал, че се четат на един дъх. Защото всяко стихотворение е живителен оазис по пътя към любовното просветление. Повод за размисъл, самопреценка и осъзнат стремеж взаимността да съществува винаги. Убеден съм, че това иска да ни внуши и Петя Цолова в дълбоката интимност на новата си книга. Която определено е като търсена женска ласка в обществения хаос, на който сме свидетели днес...