Тежка есен за ЕС

Лятото свърши и е време европейските лидери да се захванат сериозно за работа. Нищо че през отпускарските месеци кризите, които тресат Европейския съюз, да не бяха спирали, дори напротив - задълбочиха се.
Предстои първата среща на всичките лидери на страните членки в Братислава - на 16 септември. Тя обаче ще протече без британско участие. Основният въпрос, който вълнува всички, е дали центростремителните или центробежните сили ще дадат тласък на решаването на проблемите в Европа. Повече от ясно е, че политиката, която налага Берлин, не работи. И среща все повече противници, като най-остър в последно време е тонът на Виена. Австрийският канцлер Кристиян Керн заема категорична позиция за мигрантската криза и отношенията между Евросъюза и Турция. Докато германското правителство не смее да порицава директно Анкара. И репликите на фрау Меркел, че Германия ще си остане Германия и няма да загърби ценностите си заради мигрантската криза, вече не действат успокояващо на германските граждани. Социологическите проучвания за техните настроения го доказват.
Неотдавна, като подготовка за срещата на върха, италианският премиер Матео Ренци събра германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд, за да чертаят по-доброто бъдеще на ЕС. Дали им се получи? Отвъд витиеватите фрази нищо по-конкретно не се чу. Различията по отделни въпроси дори между тези три водещи страни в Евросъюза остават. Какво да говорим тогава за страните от Вишеградската четворка например, които все по-ясно демонстрират различията си от ядрото на ЕС. Ето, онзи ден външният министър на Полша Витолд Вашчиковски изтъкна, че четирите държави готвят обща позиция за новия подход, по който трябва да се развива ЕС. А това на практика означава, че се цепят от единогласието, прокламирано от стожера на ЕС Германия. Дори и приказките на лидери като унгарския премиер Виктор Орбан да са насочени предимно за вътрешна употреба - това искат унгарците, това им предлага той, то в тях нерядко се съзират доста резонни аргументи за нуждата от промяна на начина, по който днес функционира ЕС.
На този фон отново на дневен ред се очаква да излезе непослушното и вечно виновно дете Гърция с нейните финансови затруднения. Противоречията относно решаването на мигрантската криза и политиката по сигурност, относно бъдещите отношения с Великобритания, относно диалога с Русия, са на дневен ред. Тежка есен очаква Евросъюза, а след нея и тежка зима, изобщо тежко и все по-несигурно бъдеще.