Тест за отношенията между Обама и Ердоган

Потушаването на антиправителствените протести в Турция може да подложи на изпитание близките отношения между президента на САЩ Барак Обама и турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, който е стратегически важен съюзник на САЩ в неспокойния регион, пише в свой анализ американското издание „Сан Франциско кроникъл", цитирано от"Фокус".
Продължаващите вече втора седмица демонстрации в Турция започнаха след посещението на Ердоган в Белия дом през миналия месец, когато бяха очертани множеството проблеми, за разрешаването на които САЩ се нуждаят от помощта на Турция. Сред тях са потушаването на насилието в Сирия, стабилизирането на Ирак и възпрепятстването на иранските ядрени амбиции.
Ердоган, който е известен със своя безцеремонен и непреклонен стил на управление, реагира на общественото недоволство, като постави под въпрос легитимността на протестиращите. В неделя, в рамките на поредица войнствени изказвания пред своите поддръжници, премиерът предупреди, че търпението му се изчерпва и че тези, които не уважават правителството, ще си изпатят.
В рамките на демонстрациите избухнаха множество сблъсъци между полицията и протестиращите. Турските власти все още се опитват да спрат демонстрациите, които се разпростряха в около 80 града в цялата страна.
Според Джеймс Джефри, който бе посланик в Турция в администрацията на Обама до 2010 година, в личните си разговори американски държавни служители коментират, че „в изявленията на Ердоган има известна нервност”.
Публично обаче Белият дом се постара да избегне преките критики към премиера, въпреки че САЩ призоваха турските власти да проявят сдържаност. В същото време, няма информация от началото на протестите Обама и турският премиер да са провеждали разговори.
„Все още имаме сериозни опасения във връзка с информацията за използването на прекомерна сила от полицията и за голям брой ранени и материални щети. Приветстваме призивите тези инциденти да бъдат разследвани”, заяви говорителят на Белия дом в понеделник. „Приканваме всички страни в събитията да се въздържат от провокиране на насилие”, посочи още говорителят, като нито веднъж не спомена името на Ердоган.
„Това е вечен проблем за САЩ”, казва Бюлент Алириза, турски анализатор в Центъра за стратегически и международни изследвания. „Когато се сближиш толкова много със своите партньори, започваш да внимаваш с критиките си към тях”.
В подобна ситуация попаднаха САЩ и по отношение на египетския лидер Хосни Мубарак - диктатор, който имаше партньорството на Вашингтон в замяна на защитата на американските интереси в Близкия изток и Северна Африка. САЩ се обърнаха срещу Мубарак едва след като египетският народ започна масови протести срещу правителството му през 2011 година в рамките на Арабската пролет.
Въпреки вълненията в Турция изглежда няма опасност Ердоган да изгуби властта си. Протестите обаче извадиха наяве тлеещото недоволство на много турци, които се опасяват, че Ердоган отстъпва от ангажимента си за провеждане на демократични реформи и се опитва да наложи религиозните си възгледи на една светска държава.
Антиправителствените демонстрации започнаха, след като полицията извърши нощен щурм срещу мирен седящ протест срещу план за изкореняването на дървета на площад „Таксим” в Истанбул. Оттогава десетки хиляди турци, предимно със светски мироглед, се присъединиха към протестите, които се превърнаха в най-масовите антиправителствени безредици в Турция от години.
Според Белия дом начинът, по който Ердоган се опитва да се справи с предизвикателствата за неговото управление, може да усложни близките, но и без това сложни отношения между Турция и САЩ.
Откакто стана президент, Обама предприе действия, за да представи Турция като модел за други страни с предимно мюсюлманско население, стремящи се към демокрация и партньорство със Запада. През 2009 година, три месеца след като влезе в Белия дом, Обама включи Турция в първата си чуждестранна обиколка като държавен глава, която бе посветена отчасти на подновяването на отношенията на САЩ с мюсюлманския свят. Докато обикаляше Турция редом до Ердоган, Обама сочеше връзките между двете страни като „модел за партньорство”.
Оттогава двама лидери провеждаха често телефонни разговори, разговаряха в рамките на международни конференции и организираха две срещи в Белия дом, последната от които през май.
Въпреки здравите отношения между САЩ и Турция Ердоган създаваше неприятности на Обама. През 2010 година Турция се дистанцира от САЩ и гласува в ООН против санкциите срещу Иран. Ердоган засили и напрежението в отношенията с Израел, като нарече ционизма „престъпление срещу човечеството”.
Продължителната гражданска война в Сирия може би изложи на показ най-дълбокия разрив между Ердоган и Обама. Въпреки че и двамата искат свалянето на Башар Асад, турският премиер бе разочарован от нежеланието на Обама да използва военна сила, за да спре насилието.
По време на скорошните си разговори Ердоган настоя пред Обама за засилване на американската ангажираност в Сирия, но турският лидер не получи нито едно от желаните обещания.
В същото време Обама показа, че има известно влияние пред турския си съюзник. По-рано тази година американският държавен глава бе посредник на помирението между Турция и Израел, които прекратиха дипломатическите си отношение след израелската атака срещу турски кораб, пренасящ хуманитарна помощ за Ивицата Газа в рамките на международна флотилия. Анализатори казват, че Ердоган нямаше да приеме толкова лесно извинението на израелския премиер Бенямин Нетаняху, ако и Обама не участваше в телефонния разговор.
Според Алириза успехът на Обама при възстановяването на дипломатическите отношения между Турция и Израел показва какво влияние може да има сега президентът на САЩ върху начина, по който Ердоган ще отговори на протестите.
„В целия свят има само един човек, в когото Ердоган се вслушва, и това е Барак Обама”, казва той