ТЕЛК - болен здрав носи

Досега няколко правителства не успяха да се справят с проблема ТЕЛК или по-точно със синдрома "болен здрав носи". Привилегии продължават да ползват тези, на които всичко им е наред, а истински болните и увредените невинаги отиват на комисия - заради тежката бюрократична процедура  или заради обидно ниските добавки и пенсии. А при децата явяването пред ТЕЛК често носи на родителите допълнително натоварване и травми за страдащите им наследници. Процедурата по медицинското освидетелстване все се затяга и уж все с грижа за истински нуждаещите се. Но колкото и сега управляващите да "затегнаха гайките", толкова повече покрай сухото гори и суровото. Хора с тежки увреждания като по чудо "оздравяват" и падат в по-ниска инвалидна група, т.е. взимат доста по-малко пари, а на пръв поглед здрави и прави хора "се сдобиват" с необходимите диагнози и  според заключенията на ТЕЛК получават даже и екстри за придружители. Решено бе, че скъпи джипове не трябва да паркират вече на местата за инвалиди, но собствениците им пак му намериха цаката - което у нас не става с пари, става с повечко пари.
Инвалиди са и много заплашени от безработица хора днес, които си осигуряват така прехраната. Други, ядосани, че държавата си играе с тях, решават те да я изиграят. С данъците примерно или с някоя и друга привилегия за телефон, транспорт и др. Щом може - защо не. А че може, показва и приблизителната бройка на инвалидните пенсии, появата на цели оглушали или куцукащи населени места из страната. Но какво да искаме от ТЕЛК, след като цялото на здравеопазване е на това дередже - въпрос на информация и контрол. Информацията може и да я има някъде към края на 2012 г. с изграждането на системата за това, но за контрола засега няма нещо ново. Сериозно болни хора се "пръкват" отникъде, по думите на шефа на агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски. В информационата система пак сигурно ще се промъкват "приятели" или приятелски настроени поддръжници на властимащите, но поне ще даде по-конкретна цифра на увредените у нас, та да се правят по-точни и по-прозрачни сметки за това какво и как отива за тяхната интеграция в обществото като грижа на държавата най-вече. Сега синдикатите предлагат трудовите експертни лекарски комисии да преминат от здравното министерство към Министерството на труда и социалната политика. Едва ли обаче има значение към кое ведомство се водят комисиите, макар че славата на МЗ не е много завидна напоследък. Важното е да започне да се прави индивидуална оценка на състоянието на хората с увреждания с участието на специалисти, които да оценят истинските им нужди. Без да се наказват ощетените заради псевдоинвалидите поради интерес или желание за заобикаляне на закона.  "Уважаването на различността започва с това да приемем нещата такива, каквито са, а не да се мъчим да се оправдаем с тези, които най-малко могат да се защитят", по думите на Минчо Коралски. Съгласни сме с него и с това, че е по-добре "отсега да е ясно какъв е проблемът и до какво той води след себе си като политика и като отношение в обществото". Защото голяма част от нацията днес е от истински инвалиди, уви.